вторник, 26 октомври 2010 г.

Поморие

Първите впечатления намираш там,където е домът ти.
В град като Поморие е трудно да не пишеш по морски ненатрапчиво.Особено когато най-големият ти проблем някога е бил мидичка,забита в петата,а най-голямото постижение-откриването на ръждясала вилица докато си ''бълбукал'' под водата,която уверено си обявил за древнотракийско съкровище.

 В град като Поморие е трудно във вените ти да не тече примес от морска вода и студената лимонада от павилиончето на леля Стойка,която си изпивал на един дъх след цял ден прекаран на плажа.
В град като Поморие едва ли следобедната ти закуска е била нещо по-различно от филийка с масло и копърка,която редовно не си дояждал-играта на народна топка взима своите вкусни жертви.
В град като Поморие сигурно и ти си гонел котките в двора на манастира,а някой поп добродущно ти е размахвал пръст.И сигурно и ти си събирал рапанчета,за да си направиш герданче(говори се,че е боен амулет с невиждана сила).
В град като Поморие веднъж годишно си ставал свидетел на оживяването на една приказка,когато цялото Нептуново семейство преминава дългия път от седефения си дворец до пясъчния бряг,за да поздрави хората.
В град като Поморие и до днес ако си поемеш по-дълбоко въздух,ще усетиш риванолът,с който мама е лекувала разранените колена или калта от езерото,в която си се въргалял ''за здраве'' както казват възрастните,или просто,за да се изкаляш хубаво както мислиш ти.
В град като Поморие твоят дядо е ловял риба на пристанището,а докато си му правел компания джапанката ти е падала в морето.Накрая сте се прибирали без улов и един чехъл,но много щастливи.
В град като Поморие баба ти е канела приятелки на следобедно гости,а ти си топял бисквити в кафето й.
Всички тези парченца и още много изграждат сърцето ми.Едновременно обичам и мразя Поморие,а това го може само човек,роден от морската пяна...само помориец.Как да не ти липсва Поморие,където и да си по света.Градчето избрано за дестинация дори от Морския цар,в което децата ближат солени морски капчици от дланите си,а Яворов гледа замислено морската шир в очакване на музата.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Вместо добре дошли

След изобретяването на романтиката през първата половина на първия век на Земята,най-великото откритие са впечатленията.Многообразието им от форми,размери и съдържание ги прави изключително ценен източник на емоции.Според последни проучвания те са неизчерпаем ресурс.Намират се в сурово състояние в човешките души.Лесно можете да ги приготвите сами,у дома си-необходими са Ви само очи,които виждат доброто и го различават от злото.Срок на годност:Безкрайността.Да се пазят на проветриво място в свободна от лоши мисли глава.Консумирайте без мярка и с удоволствие.Противопоказания:Да не се взимат от хора с нелечима липса на въображение.
Ето защо аз колекционирам впечатления-достъпни са,не заемат много пространсво и са ръчно направени,което ги прави съвсем уникални.Понякога сама си ги конструирам...стават малко кривички,но какво пък-слагам ги на по-заден рафт.Често ми подаряват впечатления.А ако някое впечатление ми се повтаря,винаги го разменям с някоя приятелка за ново и невиждано.
И понеже колекцията ми се разраства с всеки изминал ден,нужен й е един опис,за да не загубя нещо ценно.Заповядай,разгледай и ти,а ако нещо ти хареса-подарявам ти го :)