петък, 26 ноември 2010 г.

Светлините на града














''Какво разбира душата от любов,ако тя не обича Истанбул.'' Бехчет Кемал Чаглар

''Има градова по-хубави,но няма така вълшебен-чудо за очите!'' Иван Вазов

сряда, 17 ноември 2010 г.

Света София и Синята джамия

И така,каквото и да ви коства не попадайте на площада между Синята джамия и ''Света София'' по никакъв повод,ама за нищо на света.В противен случай ви очаква най-непосилният избор в живота ви-кое да разгледате първо!Сякаш се подиграват с очите ви-как е възможно две неща,които си приличат толкова много,да се различават толкова много пак външно!Да,дори и близнаците имат своите малки различния,но това тук е много по-странно.Дори сега нямам идея с коя от двете да започна поста си,така че една кратка пауза за бързо ези-тура и...
''Св.София''...повече от 1000 години силуетът и и рано сутрин измежду призрачните мъгли и по залез,окъпан в розово е бил най-впечатляващата гледка от азиатските брегове.Кандидат за едно от съвременните чудеса на света,катедралата е била най-голямата църква в света до построяването на Севилската катедрала през 1520 година,а днес е четвърта със своите внушителни размери.Повярвайте ми,всяко едно кътче от това гигантско място е божествено красиво по свой уникален начин.
Строежът на същинската сграда,на която се любуваме днес е зпочнал след множество опожарявания на древни византийски храмове,върху които е построена.Под ръководството на най-известните архитекти за времето си-Антемиос от Талес и Исидор от Милет,строежът започва 39 дни след последния пожар.Освен камък и дърво бил използван мрамот от Делфи,Хелиополис и Ефес,за различните орнаменти-бял мрамор от Проконесос,зален от Тесалия,розов от Фригия,с цвят на слонова кост от Кападокия.Главните стени били покрити със златна мозайка,а главният купол-украсен със син кръст на фон от златна мозайка.Император Юстиниян искал дори подът да е покрит със златни плочки,но бил разубеден.Готовата църква,притежаваща невиждана красота и величие,накарала император Юстиниян да изрече думите:''Соломоне,аз те надминах!'',противопоставяйки по изящество своето творение със Соломоновия храм в Йерусалим.
По-късно,завзелите империята мюсюлмани,слава богу,не унищожили прекрасните стенописи с божията майка и серафимите,а само ги замазали с боя.
Последнаа литургия в ''Св.София'' се провела цяла нощ на 28.05.1453 година.На следващия ден еничарите разбили вратите и нахлули в храма.Легендата разказва,че свещеникът с ритуална чаша в ръка се завъртял като вихър и магически се скрил в колоната в северозападния ъгъл.В тази колона може да се види вдлъбнатината,през която,казват,е изчезнал,а ако поставиш пръстта си вътре и го завъртиш на 360 градуса намисляйки си едно желание,то ще се сбъдне.
Храмът е построен за 5 години,като за него са се трудили повече от 1000 майстори и над 10 000 работници.Открит и осветен е точно по Коледа.
Освен претърпяните пожари и грабежи,''Св.София'' изкарва и няколко много тежки земетресения,които почти я разрушават.Многократко е атакувана и плячкосвана от друговерци,варвари и рицари от Кръстоносния поход.
През 1493 година,след обсадата на Константинопол,султан Мехмед Фатих Втори е до толкова впечатлен от красотата на катедралата,че решава да я превърне в джамия.Нарежда на войската си да унищожи всичко по пътя си,но да не докосва ''Св.София''.
Полумесецът,който сменя металния кръст от купола,е позлатен с 50 000 претопени златни монети.Започвайки с едно минаре,всеки следващ султан добава още,докато не стават четири.
Султаните не само,че не унищожават християнската красота на църквата,ами и всячески се опитват да я запазят непокътната.
През 1923 година Кемал Ататюрк решава ''Св.София'' да стане Византийско-Османски музей.След грабежа на кръстоносците обаче липсват изключително ценни предмети,голяма част от златната мозайка и златния и сребърен обков на глажните порти,на които за жалост никога няма да можем да се насладим.


Църквата не е посветена на римската мъченица София,а на светата Премъдрост Божия  и божествената страна на Исус.
''Султанахмед'' е най-голямата и изящна джамия в цял Истанбул.Туристите я наричат Синята джамия,заради мозайката й във всички нюанси на синьото.
Султан Ахмед Първи наследява трона едва 14-годишен.Израстнал с красотата на ''Св.София'',усетил вкуса на властта,той поискал джамия,по-голяма и величествена от бившата църква.Много султани през годините се опитвали да конкурират ''Св.София'' с построените по тяхна поръчка джамии и всички до този момент се проваляли,а злополъчните архитекти заплащали с ръцете или живота си.
''Султанахмед'' е единствения проект,който успява,единствената ,достойна да стои срещу ''Св.София'' и надменно да я гледа в очите,гордо да се перчи.
Джамията е построена за 7 години,а сроежът й струва на империята 1181 златни талера-изпразва се султанската хазна.
Несъмнено е построена в традиционния османски стил,но и е силно повлияна от отсрещната сграда.За това свидетелстват каскадите от куполи,характерни за византийското строителство.
''Султанахмед'' става единствената джамия в света с 6 минарета при максимален брой 4.Това се получава,заради една малка грешка,предизвикала грандиозни резултати.Султанът бил поръчал златни минарета,на турски думата за злато е altin,а архитектът чул alti,което на турски значи 6.Никой не се очудил на това безразсъдство,защото султанът бил центъра на света и получавал всичко,което пожелае,а и строежът на джамия,по-голяма и красива от ''Св.София'' си бил достатъчно дръзко начинание.
Научавайки за това градските старейшини в Мека били скандализирани.До този момент тяхната джамия била най-великата в света,а сега опасността да бъде изместена клонял към 100%.Прегрешилият султан трябвало да построи седмо минаре на джамията ''Ал Харам" в Мека,за да си остане тя най-приказната из всички джамии,а по късно свещената джамия се сдобила с още две минарета и днес те са 9.
Според легендата с тази своя дързост султанът си спечелил гнева на Аллах и починал още на следващата година.
Иначе красотата на Синят джамия е неоспорима и като интериор-260 прозореца,които са разположени така,че светлината да достига всяко кътче,огромен полилей и дебел и мек килим в различни нюанси на синьо и червено.Декорацията на стените е порцеланови парченца мозайка във всички нюанси на синия цвят-те покриват 1/3 от стените и колоните и са 21 043 на брой.
Джамията си работи по предназначение и днес,но е отворена и за туристически обиколки,само внимавайте през кой вход ще минете-има си отделен за немюсюлмани от страната на Хиподрума.За вход не се плаща и се влиза бос и с покрита глава.





С риск да прозвучи като светотатство след по-горе написаното,може да ви е омръзнало от исторически разходки и да ви се иска да се завърнете в съвременния свят.Отидете в мол ''Форум'' ако имате възможност!В последния ден от екскурзията,преди да тръгнем за България,автонусът ни ни откара до там.Идеално е,ако е неделя и вие сте в Истанбул,защото в този ден тук почтни нищо не работи,но това не се отнася за мола.За най-голям мол в Истанбул и трети по големина в цяла Турция дори не си представях нещо толкова огромно.Три отделни сгради с огромна площ,свързани помежду си,всяка от които е на три етажа е нещо наистина космическо голямо!Шофьорът на автобуса ни сподели,че с предната група са попаднали в двучасово задръстване на паркинга на мола!
И така,великански голям супермаркет,стотици магазини на едни от най-известните световни марки за дрехи,обувки,козметика и бижута,определено неща,които няма къде да се намерят в България-какво повече да иска едно момиче?!Е,разбира се,цените са главозамайващи,но говорим за едни от най-мощните световни компании и производители.А и разглеждането на витрините доставя не по-малко удоволствие.Да не говорим,че тук я има свещената IKEA,чието откриване се предвижда и в България.Ако не знаете за какво говоря,срамота!,бързо погледнете в Google,защото на мен думите ми няма да стигнат да го опиша.Както не ни стигнаха и 3-те  часа в мола,но...се ля ви!Като се поизморите от обиколки в ZARA,H&M и Nine West,поседнете в някое от приятните кафета.Ние избрахме Starbucks,където обслужващият ни турчин не можа да се справи с предизвикателството да изпише името ми правилно,но се извини,като ми нарисува цветенце на чашката.
Ако не си падате по магазините пак има какво да правите.В мола се намира третият по големина аквариум в света ''Тюркоазъ'',за вход тук трябва да платите 25 лири,но има намаление за ученици и студенти.Можете да разгледате и изложбата на ледени скулптури ''Magic Ice'',което ще е много добра идея за лятото!Ако сте забравили да обмените валута,а нямате лири в себе си,тук няма чейндж,а се пазарува в лири и рядко в евро.На вторият етаж на основната сграда има златарски магазин,за който ще ви опътят като попитате-това е единственото място,където можете да обмените евро или долари на не много добър курс,но...
Общо взето,да му завиди човек на Истанбул-от толкова места по света,където няма какво да видиш,тук са се концентрирали толкова красиви и интересни места за посещаване!






Разходка в Истанбул

Истанбул е безкраен-пейзаж след пейзаж се менят със смайващ ракурс след всеки преминат завой.Никога не знаеш какво те очаква,всеки ден тук е приятна изненада.
Истанбул винаги ще скрие нещо от теб,но прояви разбиране-сърцето му все още страда по младежката му красота като при стара дама,носеща приветлива умивка по износеното си лице,но с очи,изпълнени със завист към младите.
Писателят Орхан Памук описва истанбулчани като меланхолични хора.Нашето туристическо око няма да ги види такива.За нас,гостите на града,местните са работливи и ведри.Истанбул обаче няма да прикрие своите чувства.Някъде високо над суматохата,много над разнородните по консистенция туристически групи,черно-белият градски дух си седи на кубето на ''Св.София'' и наблюдава Босфора с онзи разсеяно-замислен поглед,с който се наблюдава морската шир.А на отсрещния бряг винаги ще има кой да се полюбува на заобления лъкатушещ силует на града.
Разходката ни започва от квартал ''Лалели''(в превод 'кварталът на лалетата',които са и символ на Турция),който е на минутки път от историческия център на града.Съвсем близо се намира Капалъ Чаршъ,а до нея-джамията ''Нуросмание''.Архитектурата и е непривична за османската от преди векове,създава усещане за турско рококо(не и роКоко Динев)-величествена е отвън,със сложни структури вътре,сложни арабески(фигури от преплетени линии,геометрични фигури и цветя,които са основната украса в тези сгради-според ислямът само Аллах има право да създава човешки образи).
.Джамията ''Йениджами''(превежда се като 'Новата джамия') се намира на централния площад ''Еминюню'' точно срещу Златния рог.Строена е 66 години в стила на класическата турска архитектура по заповед на Сафийе султан,майката на Мехмед Трети.Архитектът Давуд ага зпочва строежа й,но малко по-късно смъртта му прекъсва работите по джамията.След това управляващите отказват постоянното финансиране в рамките на 50 години.
След това по заповед на Турхан султан ,майка на Мехмед Четвърти,сградата все пак е завършена и се превръща в една от най-красивите джамии в Турция.Наричт я още ''Валиде джами''-''валиде'' се нарича майката на султана.Смята се че е една от най-посещаваните от населението в Истанбул,заради централното си разположение.Най-посещаема е и от друг животински вид-гълъбите.Тук те са почти колкото на площад ''Сан Марко'',а хитрите истанбулчани са развили нова ниша в бизнеса-продажба на просо за птиците.



Точно срещу входът на джамията се намира известният Египетски пазар(Misir Carsisi).Известен е още като пазар на подправките.Построен е през 17 в. с цел да се подпомогне изплащането на съседната ''Йениджами''.Някога пазарът е бил огромна аптека с много билки и подправки.Днес е препълнен с чували с подправки,сухи плодове,ядки и желе.Като декор от ориенталски филм,плюс,че усещанията когато влезеш са мн по-силни-смесица от тежки аромати те замайва,от искрящите цветове от всички страни се умарят очите.Сигурно затова след 2-3 часа обиколки вътре излизаш с минимум 3 препълнени торби с всякакви ненужни неща или по-скоро с продукти,които ние не умеем да използваме.Някои казват,че Египетския пазар много прилича на Капалъ Чаршъ,но аз не мога да се съглася.Тук липсва грозната стока и първобитните обноски.Атмосферата е съвсем автентична,сякаш попадаш в Истанбул от преди векове.Пак е шарено,но от подправките,а не от тениските,фалшификати на световни марки,пак блести в златно,но не от натрупаните със злато витрини,а от питите с мед.Пак се замайваш от суматохата,но тук усещането е,че пазаруваш със слугите на великите султани и везири.



Атанас Далчев пише:''В тоя град Гледката и мирис на Златния рог(Halic) завинаги ще останат полепнали здраво по сърцето ми,като мидите по понтоните-една неразрушима сплав от носталгията на Истанбул по някогашния му разкош и нюхът за печелене на пари,донесени от Запада.Златният рог е рогът на изобилието-неуспорима асоциация.Тук преливат едновременно всичките ти сетива.Златният рог е границата между Босфора и Мраморно море,но и връзката между едни от най-приказно разположените квартали в Истанбул.Мостът Галата свързва двата бряга на континентите Азия и Европа,а също и милиони хора на ден,отиващи на работа,ходещи си на гости,или просто на разходка.Мостът е проект на Леонардо да Винчи от 1502 година по поръчка на Баязид Втори и макар че този проект не се осъществява във времето си,той просъществува 500 години по-късно,когато доразработен от турски архитект арката на моста стъпва здраво като дъга на двата противоположни бряга с точните размери на някогашния Леонардов мост.Още в древността районът около Златния рог се е населявал от една пъстра смесица от всякакви етноси,дообогатили го с уникалните си цивилизационни и културни навици.Те живели в прочутия квартал ''Фенер''.

''Топкапъ''(или в превод ''Дворецът на портитето-топове'')-За около 4 века 25 султани управляват необятната Османска империя от разпрострелия се на 700 декара дворец,изграден върху една издатина с изглед към Босфора.За направата му се използват камъни и колони от разрушения византийски дворец,върху който е построен.В дворцовия комплекс са живели 40 000 души и той сам по себе си е бил един малък град,приютяващ своето елитно общество.Освен всички тези благословени люде,двореца са обитавали и братоубийства,интриги в борбата за трона и лошо завършващи любовни истории,както драматично могат да се случат на хората,държащи в дланите си половината свят.
Легенди се носят за немсетните богатства,на които би завидял дори и Али Баба и които,дори и фантазията на Шехерезада не би побрала.В сутанската съкровищница се намира прочутият кинжал от Топкапъ,инкрустиран с изумруди,тронът на Селим Първи,за който са използвани над 25 000 скъпоценни камъка,диамантът ''Майсторът на лъжите'',който е 5 по големина в света и се е появил публично за първи път в тюрбана на Мехмед Първи при коронацията му през 17 век.И още стъпките на пророка Мохамед и писмото му,свещени за мюсюлманите.
Ако искате да видите всяко едно кътче от двореца също ще ви струва малко състояние,защото за всеки от четирите двора и харема се доплаща отделно по около 10 лири.
Основните му части за 3-бирун,ендерун и харем.Има и 3 врати-''Боб-ъ Хюмаюн'',''Баб-юс Селям'' и '' Баб-юс Саде'',която е главна.Дори и след преместването на султаните в двореца ''Долмабахче'' през 1853 заради страх от разпространяващите се заразни болести,реликвите и символите на свещената османска власт остават в ''Топкапъ''.През 1924 година е превърнат в музей със своите 12 000 експоната,измежду които оромни колекции от китайски порецелан,900 съкровища от японски порцелан,единсвена по рода си колекция от турски платове от 16 и 17 век,килими,колекция от оръжия и европейски порцелан.В библиотеката на довреца се намират 22 000 ръчно написани книги на арабски,персийски,турски,славянски,гръцки,арменски,латински,унгарски езици.
Мастото,където е живял Фатих султан Мехмед(по негова заповед започва строежа на двореца) е превърнато в султанска съкровищница,където още се намира и тронът подарен от Иран,подаръци от Индия,свещени византийски реликви,безброй скъпоценности и рядко срещан елмаз.
Едни от най-интересните помещения са кухните,където се намират няколко султански каляски от сарайския двор.
Най-високата сграда е Кулата на справедливостта,където се е събирал съветът на султаните и великите везири.Дворът,където се намира се нарича еничарски,защото тук един път на три месеца еничарите са получавали заплатите си.
Харемът(''забранен'' в превод от арабски) и Висшето училище(Ендерун),където са се обучавали специално подбрани деца (девширие) и са били подготвяни за държавна или военна служба, се намират във вътрешната част на дворцовия комплекс.В двора на Ендеруна се намира текстилната селекция,императорската съкровищница,свещените реликви на пророка Мохамед,вещите на други пророци.
В Харема са се обучавали избрани за двореца млади момичета,като са ги учели на четмо и писмо,мода и музика.Прочут е със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Съхранява се целият архив от документите на Османската империя и кореспонденцията й с други държави.
Дворецът е приютил османската история като бащин дом.Дори и султаните да не са живели тук,след смъртта им тленните им останки са били връщани в двореца.Ритуалното обрязване на синовете и внуците на султана също е било извършвано в този сарай.
За повече останки от османската история посетете Археологическия музей,който се намира съвсем близо.
''Топкапъ'' е отворен за посетители всеки ден без вторник от 9:30 до 17:00 часа,същото и за Археологическия музей.
В най-прекрасната и голяма градина на двореца попаднахме случайно,докато уморени от крачене търсехме спасителната пейка.Тук не се плаща вход(едно от малкото места).Усещането щом влезеш е за попадане в един напълно откъснат от града оазис.Въпреки че градината не е покрита или отделена по какъвто и да е друг начин от съседните улици и площади,преливащи от суетня,тук важат закони,напълно обратни на важащите в целия останал Истанбул.Спокойствието в градината е рядко срещано,направо мистериозно,все едно са поставени невидими шумоизолиращи стени.А въздухът...никога няма да си обясня как е възможно едва на няколко крачки от мириса на храна и градски трафик,въздухът да става толкова чист...сякаш дишаш и издишваш ледена и чиста изворна вода...имаш чувството,че фотосинтезираш!Така че,ако решиш,че имаш нужда от малко почивка от Истанбул задължително ела тук-намираш се на най-спокойния остров сред най-неспокойния град!Наречен ''Гюлхане'' заради впечатлявашите си розови градини по заповед на султана е превърнат в парк,за да може да бъде посещаван от народа,където както в миналото,така и днес се ходи на пикник,провеждат се спортни състезания и шествия по празниците за децата.Но и тези 163 хектара,върху които е разположена градината,са ставали свидетел на не малко исторически събития.Например точно тук през 1928 година Кемал Ататюрк съобщава за писмената реформа и въвеждането на латинската азбука.Целта е била младите поколения да не могат да четат старите книги и учебници,за да бъде забравена идеята за Османската империя.




На метри от Синята джамия се намира Хиподрума.По време на Константин Първи площадът се е използвал за надбягвания с коне.Тук е поставен Египетския обелиск,който е най-древния паметник в Истанбул,пренесен през 390 година от Египетския храм на Аполон,Змиевидната колона,която през 326 година от храма в Делфи по заповед на Константин,изработена в чест на победата на гърците над персите.Легендата гласи,че трите преплетени змии са направени от щитове на загинали в битката персийци.Тук се намира и фонтанът на Вилхелм Втори.През 1898 година немският император го подарява на истанбулчани в знак на благодарност за гостоприемството им.

''Йеребатан Сърнъджъ'' или ''Цистерната на базиликата''(''Св.София'') е най-голямото и добре запазено закрито водохранилище за питейна вода в Истанбул,измежду няколкостотинте в града.Едно от имената,с които се назовава е ''Потъналият палат'',защото наистина прилича на дворец от Атлантида,може би?!Тук се съхранява резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града.Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора на 19 км.северно.Построено е от император Юстиниян в началото на 6 век-336 колони,подредени в 12 правилни редици.Тук е запазен единственият оригинал,оцелял до днес на Горгона Медуза.Едната глава на Медуза е положена на страни,а другата наобратно.Предполага се,че главите са донесени от по-стари римски сгради.Служат като цокъл на колоните.
Независимо,че цистерната се намира под земята,въздухът е много чист и свеж заради добрата циркулация.Има кладенец на желанията-ако хвърлиш монета,желанието ти ще се сбъдне.Тук през лятото се провеждат незабравими концерти.Едн от сцените на поредицата за Джеймс Бонд,във филма ''Любовни поздрави от Москва''(1963год.) е заснета именно тук.
Входът е 10 лири ,отворено е всеки ден от 9:00 до 17:30 часа.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

В Истанбул няма как да останеш гладен

В Истанбул има толкова красиви места,които да разгледаш.Обаче от цял ден разходки и приключения се огладнява повече от обикновено.И дали поради този факт или заради турската кухня,всичко,което ще похапнете тук е изключително вкусно.
И така,нахранихме очите,да сторим същото и със стомаха.
Ако времето ви в мегаполиса е ограничено и не ви се губи по ресторанти,винаги можете да хапнете нещо на бързо,на крак.Дюнери се похапват по всяко време,независимо дали е сутрин,обед или вечер.Не приличат много на нашенските,тук се набляга на месото.Не се правят от свинско месо,а от агнешко в по-голямата си част.За тези,които не го обичат се предлага и пилешки дюнери.Само трябва да уточните,че търсите ''тавук дюнер''.Един дюнер ще ви струва около 4-5 лири.
Гладни не можете да останете по никое време.Когато дюнерджийниците и повечето заведения затворят,идва ред на кулинарния рай по улиците.Всяка вечер истанбулските сокаци се изпълват с аромат на печена риба и пресни зеленчуци.На импровизирани сергии по тротоарите за броени секунди ще ви приготвят най-вкусното хлебче с рибно филе,червен лук и подправки.За десерт съседната сергийка предлага пресни плодове-грейпфрут,портокал или нар.
През по-ранните часове на деня имате богат избор от вкусотийки.По истанбулските улици ще намерите златни гевречета,млечна царевица,печени кестени,миди с лимон или туршия.
Турските тестени закуски се наричат бюреци и са нещо като бутер банички,пълни с различни видове плънка.Предлагат се както по закусвални така и по заведения,в някои от които приготвянето им се е превърнало в атракция и се случва направо пред витрината на ресторанта.
Обаче най-вкусното нещо,което похапнах през тези три дни в Града на императорите беше компирът от квартал ''Ортакьой''.Кварталът е познат богатия си нощен живот и множеството дискотеки.Ето тук се намират нощните забележителности на града!Преди да се впуснете обаче в безсънна нощ с много танци,подсигурете вечерята като си купите огромен картоф от стотиците павилиончета за компир,залепени едно до друго.И местни и туристи добре знаят,че наравно със заведенията,кварталът е известен и с тези сергийки.За 8 лири се засищате по султански с картоф с гарнитура.Плънките избирате вие между десетките видове салати,колбаси,сосове.Компирът върви чудесно с турската бира ''Ефес Пилзен''(всъщност единствената бира турско производство)-лека,студена и освежаваща.Голямата халба на ''Ортакьой'' струва 7 лири.Напълно заситени,поемете дъх и се гмурнете в тълпата млади хора,нападайте заведенията,които приличат повече на хареми,отпуснете се в куп възглавници на златистата светлина и пробвайте типичните наргилета за 15 лири(тук са малко по-скъпи).Не се притеснявайте ако не сте пушачи-могат да ви ги поднесът не само с ароматен тютюн,а дори и с газирани напитки!
И все пак отделете няколко часа за ресторант и то не къде да е,а на Златния рог.Така или иначе минавайки от там,няма как настойчивите викачи да не ви убедят да изпробвате кухнята на техния ресторант,така че по-добре не губете време и се предайте бързо.Рибата е най-вкусна,когато се яде точно в този красив залив на балкон над морето.Всъщност заведенията се намират под моста,на който милиони мъже ловят риба.Така че докато чакате обяда си можете да станете свидетел на улова му!Ако се чудите какво да си изберете,винаги готовият да помага персонал ще ви дотътри и количка с прясна риба.Така печеите правото да си подберете най-хубавата риба.Препоръчвам ви печен лаврак,чието млечно месо се топи в устата.Малко е скъп(18 евро за порция),но си струва.Гарнитурата е безплатна,а както по-късно разбрахме и хляба,голяма бутилка минерална вода,кафе или чай и плодова салата за десерт.А и е невъзможно да не намерите място в някое заведение тук,в Истанбул-ще се възхитите на въображението на персонала,което поставя допълнителни масички и столове на най-неочаквани места!
Като цяло турските ястия допадат на българите,понеже силно наподобяват нашенските.И няма как-всеки знае,че съществува само балканска куня,събрала вкусните гръцки,сръбски,турски и български ястия,които се срещат навсякъде на полуострова.Сандвичи с агнешки дреболии ''кокореч''(които аз не пробвах,защото не съм фен),рибни сандвичи,кълцан патладжан с месо и подправки(''Бабагануш''),кьопоолу,мусака,подправен ориз,изобщо всичко,което се предлага и по нашите ресторанти и се готви по нашите домове.Не пропускайте да пробвате и мокрите сандвичи на площад ''Таксим'',които не се пекът,а се готвят на пара.
За да пренесете турската екзотика и аромат у дома можете да се запасите с безброй видове подправки от пазарите(най-голямото богатство от тях е на Египетския пазар).Или пък чай от цветовете на жасмин,роза или портокалови кори.Дори и да не сте фен на напитката,вземете по една шепа от всичко за аромат,като мен.Бъдете спокойни за цената-ще се спазарите изгодно.За 22 лири напълних торбата си с по шепа от всеки предлаган вид чай.
Типично турският чай обаче е тъмен и силен,достоен заместител на кафето.Ако пожелаете могат да ви го приготвят и по-лек.Задължително се сервира в специални чашки.Можете да го намерите навсякъде,средно за по 1-2 лири.Разбира се има места,където е в пъти по-скъп,но тогава той обикновено върви със спиращ дъха изглед.
Турското кафе също е доста силно.Сервира се в малка чашка,на половина пълна с оттайка и чаша вода.
И така,ако все още ви е останало място,време е за десерт.Това е най-хубавата част и най-съшествената разлика между турската кухня и всички останали.Всъщност,ако ви трябва малко,за да се нахраните,препоръчвам да наблегнете само на десерта.Световноизвестни деликатеси като баклава,халва,локум и още много ще ви накарат да ближете пръстите си докато жабурнясат!На тези ориенталски съкровища едва ли могат да устоят дори и древните султани и паши.Чудя се какво ли би предпочел един султан-красавица от харема,или поднос с баклава?!Труден избор,определено!Изборът от различните разновидности баклава и локум е убийствен,така че се подгответе или да опитате почти всички,или да съжалявате цял живот,че сте похапнали само традиционната баклава или само халва с шам фъстък.Цените варират,естествено,както всичко тук.В по-скъпите сладкарници един килограм баклава достига и до 33 лири,но на много места можете да нацелите и оферти от 19 лири килограма,а намалената цена не е за сметка на качеството:)Винаги можете да си купите и кутия с 12 парчета за 10-12 лири от пазарите,но така пак ще опитате само от един вид баклава.
Мисля,че е време да завършвам този пост,понеже горчиви носталгични сълзи по турските изкушение зпочнаха да се стичат по бузите ми,а вие не носете твърде много сандвичи от вкъщи на път за Истанбул,защото няма да ви се наложи да ги хапнете:)