вторник, 28 юли 2015 г.

Stiletto




Тъкмо започвах да пиша встъпителните думи на поредната козметична публикация и изведнъж почувствах огромен срам. Досрамя ме, че имам намерение да запълня още една ниша от киберпространството с поредните кифленски брътвежи за това колко гладко се нанася този лак за нокти и колко време издържа без да се излющи от ноктите ми. Досрамя ме, че всъщност никой не се интересува от това с какъв лак за нокти съм днес, досрамя ме, че не съм информативна, полезна, сериозна.

Досрамя ме за всички онези останали бюти блогърки по света, които в последно време неистово и всячески се оправдават, че видиш ли, бюти блоговете не са въобще сериозно нещо, те ги водят само за отмора и с никакви претенции да изместват "сериозните" и интелектуални блогове от светлината на прожектора. Бюти блоговете са лека материя. Правят се лесно и още по-лесно се поддържат. Като на шега. И не изискват усилия. Нито пък свободно време. Те са хобита, не са цел, нито кариера. Те даже са малко срамни, водим ги между другото, да запълваме обедната почивка на "сериозната" ни работа. Защото ако се занимаваш само с бюти блог и си нямаш сериозна работа - това е много срамно. И не си мисли че ще те подминат, все ще се намери някой да те скастри, да ти се накара, да ти се подиграе и да омаловажи хобито ти. Все ще се намери някой сериозен геодезист да ти каже точно кое е твоето място под слънцето и най-учтиво да те помоли да освободиш това, дето си си го харесал. Все ще се намери някой концесионер на виртуални пространства да ти иска такса обществено мнение. Защото да си бюти блогър не е авторитетно и никой няма да уплашиш така. Защото бидейки бюти блогър ти си изначално виновен, че си тъп, че нямаш таланти и че само хабиш пиксели и байтове.

Наистина ме натъжава фактът, че чета как бюти блогърки занимаващи се от години с хобито си, днес се оправдават. Че се чувстват виновни да им е приятно да разговарят и четат за козметика и мода. Че създават химерен и красив свят в блоговете си, на който се възхищават сами, но не го живеят. Защото коя си ти, джанъм, да живееш в свят на модни колекции и червила, като си длъжна да се интересуваш от история, политика и физика? Как въобще допускаш идеята ти да пишеш за нещо, което не те прави социално ангажирана със световните проблеми? Имаш и други интереси извън козметиката и модата? Не е възможно, ти си стереотип, а хобитата ти не надвишават броя на тези на една амеба.

Не че да се интересуваш основно и главно от козметика и мода не е достатъчно хоби. Е, ама не е авторитетно и е срамно, нали? Също не е авторитетен един цял икономически субект, работещ със същите обороти като индустрии далеч по-сериозни и авторитетни като фармация и хранителна. И не е авторитетно да проявяваш интерес към това как работи тази индустрия, как механизмът й е задвижван постоянно от цялата пирамида на Маслоу барабар с прилежащите й хектари (Маслоу споменавам, за да изглеждам много умна и начетена, а за него прочетох в поне стотина интелигентни блога, които често умело разискват теорията). За козметичната индустрия говоря. Ама какво пък разбирам аз, обикновен консуматор на краен продукт боички за цапотене и кифлеене.

И така, хвана ме срам, че вместо да пиша за любимите фентъзи романи, за това как обожавам начина, по който Зелда Фицджералд е говорела за съпруга си, за това, че се интересувам от типография и значението й в рекламата още преди това да стане модерно, за това, че на рождените си дни молех не за кукли, а за пари, с които да си купувам енциклопедии за Космоса и старогръцки легенди, за това, че ми е интересно защо само някои хора долавят аромата на теменужки, а други не, защо съм на мнение, че България сама си е виновна на Република Македония да й бъде даден суверенитет, а сега коментираме и се възмущаваме, аз пиша за червила и лакове за нокти. Досрамя ме, ама после се сетих, че започнаха да обявяват новите колекции декоративна козметика за есента и ми мина :)



















неделя, 19 юли 2015 г.

Breakfast at Tiffany's


A girl can't read that sort of thing without her lipstick!
                                                               - Breakfast at Tiffany's



И така, ако вече сте сложили любимото си червило, нека продължим с четенето.
Като се замисля, няма лошо в това да си имаме идоли, нали? Стига да са добре подбрани, но какво тогава значи добре подбрани?
Идолите трябва да ни вдъхновяват. Те трябва да ни вдъхновяват да сме най-креативната версия на себе си, трябва да ни учат на нещо ценно. 
Не мога да кажа, че класиката "Закуска в Тифани" или пък емблематичната Одри Хепбърн в ролята на Холи Голайтли са безспорните ми идоли, но мога да кажа, че във филма по книгата на Труман Капоти съм намерила много неща, които ми харесват. Та от кого да учиш уроците си по красота и любов, ако не от самата Холи Голайтли? 
Самата Одри Хепбърн ни съветва да инвестираме в любовта, за да получим в замяна. И продължава:
" Anyone who ever gave you confidence, you owe them a lot."
"Всеки, който някога ви е вдъхнал увереност, на него дължите много."
Една вечна истина както за любовта, така и за красотата във всичките й измерения. Какво търсим всички в любимите си козметични продукти и защо точно това червило предпочитаме пред всички останали? Обичаме тези от тях, които ни дават увереност и самочувствие!
Замислих се върху това кои козметични продукти ми дават истинско самочувствие и в главата ми изникна Bioderma Sensibio H2O! Нашата любовна история ми напомни за "Закуска в Тифани", където главната героиня търси любов, пропита със спокойствие и доверие - и аз имам пълно доверие на любимата мицеларна вода, която в много случаи ми е помагала!



В не една или две статии съм споделяла с вас колко обичам мицеларните води и тяхната магия. И понеже не искам да досаждам с още и още суперлативи, бях в търсене на по-оригинален начин да спомена още веднъж любимата Bioderma Sensibio H2O. Отговорът на търсенето ми дойде съвсем бързо и лесно, просто се замислих колко пъти и за какво съм ползвала тази вълшебна течност, която, вярвайте ми, смятам има още десетки приложения, за които дори и не предполагам. Ето петте начина, по които я ползвам аз самата!


Обичам свежестта на Sensibio H2O рано сутрин. За лицето ми сутрин мисля като за маска за спане, която трябва да сваля, за да посрещна светлината на деня. Освен че измивам очите си с ледена вода за инстантно освежаване и събуждане, често ползвам и мицеларната вода със същата цел, като съм я държала в хладилника през нощта. Чувството е не само приятно, но и съм доволна от факта, че водата бързо се справя с премахването на излишното омазняване в Т-зоната, остатъците от нощния ми крем за лице и всичко останало, на което не му е там мястото!





Открила съм, че с любимата мицеларна вода мога да чистя и бижутата ми. Ако искате блясък като на бижутата от витрината на "Тифани", напоете памучно тампонче с мицеларна вода и леко изтъркайте. Тя веднага ще свали остатъците от сапун, следите от по-твърда вода и други нечистотии, които засъхват по бижутата ви, а и ще дезинфекцира. Само се уверете, че бижутата са от естествени метали като неръждаема стомана, сребро или злато, иначе рискувате да избледнее света им.





Мицеларна вода използвам и за почистване на четките. Процедирам по същия начин - напоявам памучно тампонче и нежно и старателно избърсвам всяка четка, докато не сваля всички остатъци от сенки, коректор, фон дьо тен и дори очна линия. 

По същият начин продуктът се справя и с почистването на лицето от грим. Уникалната технология на мицеларните води е обогатена с иновативни съединения, които буквално "изсмукват" нечистотиите от повърхността на кожата, а и от по-дълбоките й слоеве. Резултатът е не само чиста, но и много гладка и мека кожа на лицето и врата, а при ежедневна употреба омазняването и пъпките са под строг контрол.





Последното ще ви се стори смешно, но ако и вие като мен не можете да живеете с мръсни ръце и изпитвате постоянна нужда да миете своите, ще ме разберете :)
Случвало ми се е да съм навън и да няма къде да си измия ръцете. Никога не нося дезинфектант в себе си, а и не ми допада лепкавото усещане след употребата му. С повечето мокри кърпички положението е същото. Единствените нелепкащи обикновено са бебешките, но те пък идват в огромни пакети, които не мога да разнасям постоянно. Веднъж случайно носех в чантата си малка бутилчица Bioderma Sensibio H2O и се сетих, че може да напоя с нея суха кърпичка и да избърша ръцете си. Ефектът е почти толкова задоволителен като да си измиеш ръцете с вода и сапун. Така че, ако носите мицелрна вода в чантата си (а тя идва и в малки и удобни разфасовки, които няма опасност да се разлеят), може да използвате моята идея и да останете доволни :)




вторник, 14 юли 2015 г.

Mermaid


Чували ли сте за легендата за нереидите? Нереидите са петдесетте морски нимфи дъщери на пророкът Нерей. Красиви морски създания, някои ги изобразяват като млади жени, които умеели да дишат под водата, други си ги представяли като русалки с риби опашки. Всяка една от петдесетте нереиди изобразявала изменчивите черти на морето. Всяка една от тях владеела по едно от петдесетте му настроения. Дали ще е бурно и бучащо, решавала една, после друга погалвала повърхността му и го укротявала, докато трета решела косите си оглеждайки се в огледалната му повърхност. Та така и до днес, морето не е спряло да мени настроенията си и само за ден може да премине през всяка една емоция позната на човека. Няма по-красива легенда от тази, че морето всъщност усеща и разбира, че и него го мъчи тъга, че и него го разклаща яд и че и то трепти от радост. Женските му изменчиви настроения и непостоянство можете да усетите с всяка вълна и как тя устремено се блъска в брега и разбива лодките на моряците, дръзнали да нарушат интимността му или как с копнеж се отдава на брега, поемайки всяка песъчинка и завъртайки я в бесния танц на женското си удоволствие.


Кога русалките и нереидите излизат на брега? Когато пясъкът и от последната туристическа хавлия е оттърсен, когато главите на слънчогледите клюмват в сладка дрямка като главите на старчетата, когато гледат вечерната емисия новини, когато рибарят е отплел и последния възел от мрежата си, когато децата са изсърбали рибната чорба и дочитат последните редове от книжките си за морския цар Персей и свитата му от сладкогласни сирени. Веднъж щом Морската майка преспи и последното си дете и скаридите се приберат от дискотека с токчета в едната си ръка и седем банички в другите седем, русалките изплуват на брега, за да се порадват на Луната.


Дълго се питах как нереидите постигат легендарната си красота. Дали си взимат млечни вани като Клеопатра? Едва ли... Дали си служат с малко хитрост като Афродита? Вероятно! Ексфолират ли телата си с морска сол, правят ли си маски от седеф за сияен тен, втриват ли водорасли в косите си за здрав косъм? Кой знае, може би. В едно обаче съм почти сигурна - ако русалките и нереидите лакират ноктите си, то те със сигурност ползват Catrice Iron Mermaiden. Не мислите ли? Само трябва да внимават лакът да не се излющи от ноктите им твърде бързо, знаете как е като си мокрим ръцете често :)