сряда, 21 юни 2017 г.

Cottingley Fairies


Чували ли сте някога историята на феите от Котинглей?
Това е историята на едно безгрижно лято през 1917 в Котинглей, малко английско селце близо до Брадфорд и двете братовчедки Елзи (на 16 години) и Франсис (на 9 години). История за едно наистина вълшебно лято на луди игри в големия заден двор, белоснежни рокли и панделки в косите и... среща с феи!
През лятото на 1917 двете братовчедки се срещат с истински феи в онзи голям двор и дори успяват да ги снимат. Историята и снимките набират такава популярност, че самият Сър Артър Конан Дойл проявява огромен интерес, като е напълно убеден, че снимките са съвсем реални, а не продукт на манипулация. Скоро след това авторът публикува голяма статия посветена на котинглейските феи и светът започва да вярва в магията. 
След години Елзи и Франсис разкриват цялата истина (или почти цялата). Първо двете момичета твърдят, че на снимките всъщност не са заснети истински феи, а фрагменти от тяхното въображение, които са се материализирали в изображения. Много години след това изказване, двете братовчедки признават, че феите на снимките всъщност са рисунки, вдъхновени от детска книжка, отрязани и закрепени за растителността в задния двор с помощта на фиби. Обаче и двете са единодушни, че на последната пета снимка не са използвали рисунка и че всъщност на нея е заснета истинска фея. 
До смъртта си, нито Елзи или Франсис правят признания за петата снимка, като продължават да твърдят, че петата снимка не е манипулирана и на нея наистина е заснета магията на феите.
Вие вярвате ли във феи?
А ако ви кажа, че аз също се срещнах с феите от Котинглей и успях да ги заснема?! Да, съвсем истински са и ако много силно повярвате в тях и вие ще успеете да ги видите! Веселите и палави котинглейски феи, които обожават да се препичат на слънце, крият се в гъстата зеленина на изоставените дворове, феерично танцуват из въздуха, а крилцата им блестят на светлина и скачат от глухарче на глухарче винаги на пръсти. Следващият път, когато попаднете в градина или сред природата, затворете очи, поемете си въздух и на ум помолете феите да се покажат... и ако имате малко повече късмет, може и наистина да видите млечнобелите им малки телца и сияйни крилца през цепките на притворените си очи!




























понеделник, 19 юни 2017 г.

The Art Of Picnicking


Тревата може би е още влажна след дългата зима и пролетните дъждове, слънцето едва е започнало да си пробива път измежду начумерените облаци, но британецът вече се е настанил удобно в съседния парк и похапва нещо вкусно, блажено препичайки се на оскъдното слънцегреене. О, да, изкуството на пикника може да бъде обявено за национална британска черта. След като по британските земи хората с нетърпение очакват дори и най-лекият намек за слънце, за да се наместят върху зимното палто, постлано върху тревната площ на съседния парк/градинка и да прекарат обедната си почивка похапвайки полуготовият обяд или сандвич сред природата, аз го виждам като истинско престъпление в слънчева, често средиземноморска България да сме свидетели на едва прохождаща пикник култура! Има нещо безкрайно очарователно в целия пикник ритуал, от похапването сред природата, пък било то и на градския парк, когато дори и най-семплото меню е десет пъти по-вкусно, само защото се консумира на чист въздух и под слънцето, до факта, че пикникът е идеален повод за социализация, запознанства и семейни забавления. 
Дори не е нужно да разполагаме със специална пикник кошница, хладилна чанта, сладурски комплект съдове в пастелни цветове и на точки и одеялце като от снимка в Инстаграм, за да се насладим на класическо ал фреско преживяване и гледка за милиони. Споделената храна, смях и емоции са в основата на всеки пикник и това е повече от достатъчно. 
Не чакайте втора покана, ами започвайте плановете къде и как да прекарате идния уикенд сред природата. А когато стигнете до заветната полянка - събуйте кецовете и усетете килима от крехка трева под краката, затворете очи, вдишайте от чистия въздух, позволете на слънцето да погали лицето. Благословени сме с прекрасна природа, трябва по-често да й се наслаждаваме.