петък, 31 октомври 2014 г.

Don`t you wanna be a monster, too?


Идеята да създам образи от Monster High за Halloween се роди в главата ми преди повече от месец. Не мога да избягам от себе си, дори и в деня на страхотиите винаги трябва да добавя нещо кукленско и забавно!
После любимата ми Charismastar пусна това уникално видео и бях готова веднага да се откажа от хелоуинския пост като видях колко креативна и перфектна за пореден път е нейната работа! Казват, че великите умове мислят еднакво, в това няма нищо лошо :) В крайна сметка днес ще ви покажа моята семпла интерпретация, просто защото не мога да не отбележа един от любимите ми празници! 



Walking down a darkened halfway
Everybody turns to look at you
It`s not because you`re different
It`s just because you`re so scary cool!
...
Don`t you wanna be a monster, too?












четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Sense of Chloe


Винаги и с носталгия ще се завръщам към първия ми сблъсък с Ар Нуво и в частност с картините на Муха. Възможно е да сте попадали на тях - новаторски за времето си, запечатали мистичния танц на самодиви и нимфи със свободно веещи се коси.
Години по-късно подуших прекрасната композиция на Chloe EDP и картината ми се избистри- ако произведенията на Муха носеха аромат, ако клавишно-бялата кожа на музите му ухаеше, то те щяха от километри да миришат на букетите рози и момини сълзи, които цъфтят в косите на самодивите и пълзят от рамките на картините, за да ги преминат. Свобода. Щяха да ухаят на Chloe. 




Всъщност философията на Ар Нуво и историята на Chloe като моден бранд са много сходни. Ар Нуво се появява през 19 в. като противовес на всичко познато и утвърдено и започва своя нежен, но уверен бунт. Бунт за свобода. За разчупване на формите и погазване на ограниченията. Бунт срещу хегемонията на богатите над красотата, над нафталиновото разбиране, че луксът и финесът са право само на богоизбраните. Ар Нуво пропълзява извън градините на Семирамида като екзотично растение, за да оплете в своите арабески ежедневието на обикновения човек. Стилът освобождава изяществото от покоите на бароковите замъци и коридорите на катедралите и то покълва в домовете на обикновените хора, а красотата вече цъфти в своята достъпност дори и върху приборите за хранене. 




Само век по-късно Ар Нуво е тотално забравен. Парвенютата и буржоазията взимат върха в модата и царуват над ежедневието на парижани. Красотата и луксът отново се превръщат в право само на богатите и се ширят в бутиците на ''Шанел'' и ''Диор'' на ''Шанз-Елизе'' и нито пресечка по-надалеч. Достъпни единствено за богоизбраните.
И тогава се появява Gaby Aghion, създателката на бранда Chloe. Нейното основно желание и двигател на креативния й труд е да промени модната концепция от Haute Couture на Pret-a-Porter. Или иначе казано от абстрактни кройки, ограничаващи носещата ги, подходящи за изключително малко поводи, в модели ''готови за носене'', даващи свобода и независимост. Нестандартните рокли се превръщат в меки бели ризи, Придирчивите парфюми стават лесни за носене и ненатрапващи се. Модата спира да приковава вниманието върху себе си и дава възможност на жената да блесне със своята собствена светлина.





Така се ражда и Chloe EDP - по класически семпъл и в същото време луксозен аромат, висша мода, достъпна за всяка жена. Нежен, но не безхарактерен, а свободолюбив, символ на модерната парижанка, универсален като самата нея, с щипка от розовата класа на ''Шанел'', но много по-необременен и незадължаващ.
Chloe няма да ви обърка със сложни и редки композиции и да ви завърти във вихрушка от базови нотки и сърцевина, да ви замае до последния си акорд. Той е прост, откровен от първото впръскване до последната капка в семплата бутилка. Забелязала съм, че не се влияе от химията на кожата и все така упорито и настойчиво напомня за себе си носен от различните дами. Това го прави едновременно универсален, но не и скучен и е съвсем подходящ за отличителен аромат.
Тук кралицата роза цъфти в цялото си изящество и благоухание , като почти обсебва сетивата, ако ги нямаше момината сълза и личи в красивата икебана. Създаден като символ на свободата, парфюмът е изключително лесен за носене и не изисква специален повод или настроение. Ароматът е класически и стилен като бяла памучна риза, съчетава се с всичко и всеки, обгръща, но не притиска, присъства, но няма нужда да е център на внимание. Позволява на носещата го жена да го представи в свой прочит, податлив като глина и непроменлив, мек и манипулируем. Точно това ми допада в този парфюм - не аз се съобразявам с него, а той с мен.
Харесва ми, че букетът му от рози, божури и момини сълзи не е напълно стандартен, подреден в целофан и с панделка, а е посипан с малко пудра и стърготини сапун. Това го прави класическо парижански за моите сетива.
Свеж и откровен като сланата на майско утро, полепнала по розовите листчета, придаващ ново звучене на елегантността под камбанките на момината сълза и обгърнат от ореол сапунени мехурчета, проблясващи като калейдоскоп под слънчевите лъчи, пропукани от нежните ръце на нимфи. Това прави този парфюм мой абсолютен любимец.


сряда, 29 октомври 2014 г.

Nuxe Gel Demaquillant Fondant


Като най-розовата блогърка няма как да не обърна внимание на розов продукт (и външно, и като аромат) през най-розовия месец. Месец октомври, обаче, не подканва да нахлузим розовите очила и да заживеем в една сладка утопия, а точно обратното - сигнализира точно сега да бъдем повече от здраво стъпили на земята и да обърнем внимание на здравето ни. Като фамилно обременена вече трето поколение няма как да не се чувствам ангажирана да напомня за превенцията срещу коварния рак на гърдата, но няма да се впускам в подробности, ако погледнете актуалните статии на останалите страхотни български блогърки, те са достатъчно изчерпателни. Аз искам да използвам момента, за да призова всички ни да обръщаме повече внимание на доброто физическо здраве и състояние на духа, като всекидневно се стараем да сме щастливи и позитивни, за да сведем до минимум провокаторите на множество коварни болести. Да се обичаме!


Да преминем на розовия продукт. Впечатлена от многото положителни ревюта и отзиви за Nuxe Gel Demaquillant Fondant реших, че няма начин да не го пробвам и аз. За мое съжаление не останах особено впечатлена, но не и напълно разочарована.


На първо място опаковката ми вдъхна голямо доверие, защото я асоциирам с продукт с минимално количество вредни съставки заради изчистения дизайн. Разочарова ме това, че е много трудно да се отвори (може проблемът да е само при мен), а в банята и с мокри ръце успях да счупя дори нокът! От количеството продукт също може да се желае още, защото за няма и месец употреба мисля, че скоро ще му видя дъното.
Консистенцията на продукта е нестандартна (поне за мен) за този тип измиващи гелове. Напомня на мляко за почистване на грима, много гладка и мека текстура, не особено течна. Което прави нанасянето му с масажни движения истинско удоволствие. Продуктът не се пени, а се маже по кожата на лицето гладко и приятно. Аз лично, освен за ежедневната грижа за кожата, го използвам и за сваляне на грима от лицето и очите и смея да твърдя, че с малко повече търкане се справя добре с тази задача. Толкова добре, че на тампончето, напоено с мицеларна вода, което използвам след това, остават само малко остатъци от спирала.
Усешането след използването на гела е за чиста кожа, но не мога да отрека, че не е нещо по-различно от употребата на много по-евтини гелове за измиване. При мен се наблюдава сухота и опъване на кожата, този проблем се появи още в началото на лятото след използването и на други измиващи гелове и е странен за мен и комбинираната ми кожа. Просто възлагах надежди на Nuxe, че ще го премахне като с магическа пръчица, но разлика няма.От друга страна лицето ми остава много гладко и не знам дали си въобразявам или е под влиянието на други фактори, но имам чувството, че и порите се свиват.
Като цяло не намирам измиващия гел на Nuxe за нещо впечатляващо и продължавам да съм в търсене на перфектния за мен измиващ продукт за лице. Ще се радвам, ако ми препоръчате вие :)







понеделник, 13 октомври 2014 г.

Down by the seashore


Как изглежда морето през зимата?
Не можех да проумея защо често ми задават този въпрос новите ми познати, които не живеят близо до него. Какво толкова интересно има в зимното море?! 
Бях свикнала да виждам морето през лятото, когато малки белокъдри вълнички весело си подхвърлят отражението на слънчевия диск, сякаш играят на водна топка.
Бях свикнала да виждам морето през пролетта, когато то лакомо поглъща пясъчните дюни, създадени от човешка ръка през зимата, за да опазят хората къщите си от променливите настроения на зимното море.
Бях свикнала да виждам морето през есента, когато то щедро разтваря пазва за рибарите и пълни мрежите им с бабакид, лефер и паламуд.
Дори съм виждала морето притихнало и срамежливо, покрито с тънък лед, подобно на карамелената коричка на крем брюле. По същото такова замръзнало море моят дядо на млади години е стигнал от Поморие до Бургас, поне в главата ми е останала подобна чудна история, вероятно доукрасена от детската ми фантазия.
Мислех, че съм виждала морето във всичките му настроения, мислех, че го познавам така, както се познава характера на близка приятелка. Но не го бях виждала точно така - през очите на тези, които нямат рядката възможност да живеят всекидневно с красивото му присъствие.




Ето ти го зимното море, събрано в бутилчицата на лак за нокти. Лакът за нокти "Янко" (малко неочаквано име, а?) на Star Nails Bulgaria е в нюансът на история, написана на хартия, затворена в бутилка и пусната в морето сама да търси своя път. Писмо в бутилка, разказващо любовни истории.
Тук е постигнат идеалният есенно-морски баланс - има по мъничко и от лятото и от зимата. Отблясъци топли морски капчици, мързеливо чадърче на ръба на чаша с коктейл и бански на Victoria`s Secret. И в съвсем другия полюс - пасаж сребристи рибки, суетни облаци, които се оглеждат в морското огледало и прецъфтели водорасли. Точно така изглежда нюансът "Янко'' в очите ми - равни количества лято и зима.







От Star Nails Bulgaria (SNB) бяха така изкушаващо мили и прекрасни да ми изпратят този лак за нокти като изненада, в прибавка с продукт All in one - заздравител, база и топ, а към това бяха добавили и сладка малка полираща пила и писалка коректор, идеална за неспособни-да-се-лакират-без-да-се-омацат-свински-хора като мен! Освен че се зарадвах на милия жест, с удоволствие се впуснах в изпробването на този красив изумруден нюанс почти моментално.
Първото, което много ми хареса е красивата бутилчица на лака - изглежда ми така правоъгълно- професионална, точно като лаковете, до които не бива да се докосват такива смешни аматьори като мен! Обаче и тук е вложена положителна мисъл и е създадена удобна и широка четка, която улеснява нанасянето.
Колкото до консистенцията на лака, тя също ми допадна, макар и за мен да е малко необичайна (на базата на личния ми опит с лакове) - малко по-гъста от обикновено, но изключително лесна за нанасяне. Покривността на моя нюанс е добра, може да бъде нанесен спокойно само на един слой без да става на черти, но на два слоя цветът наистина прекрасно разцъфва по ноктите и става по-сложен и красив.
Издръжливостта без топ лак е чудесна - едва на четвъртия ден е възможно да се наложи да подмените лака, а ако и вие като мен не се впечатлявате от избелели връхчета, спокойно може да го поносите до седмица. Разбира се, топ лакът (аз го нанасям именно в тази му функция) удължава многократно живота на цвета по ноктите до момент, в който може да ви писне да го гледате и да пожелаете промяна. Точно затова SNB предлагат такова разнообразие от цветове, може да ги погледнете тук.
Споменавайки топ лакът, редно е да добавя, че той придава много красив огледален блясък на лака. Самият лак също има бляскав завършек както можете да се убедите от снимките, на които съм само с два слоя от лака, без топ.





Ако си търпелив, може и да опознаеш морето. Може да успееш да си избереш любим сезон, през който да го наблюдаваш, макар че винаги ще се двоумиш. 
Аз нямам любим сезон за тази картина. Нямам предпочитан климат, нямам идеална температура. Аз обичам морето между сезоните. тогава, когато можеш да го хванеш как се преоблича само с периферията на окото, само за миг, преди отново да влезе в роля за следващите три месеца. Като в онази игра: ''Капитане, капитане, какво е морето?''. Какво е морето? Никога само спокойно и никога само бурно.
Обичам междусезонното море, което сменя нюансите си със скоростта на пасажите рибки, плуващи близо под повърхността. Което уморено си играе с рибарските лодки, преди окончателно да се раздразни и да ги захвърли с нацупени устни по брега през зимата. Което в последната вечер преди настъпването на лятото разказва на гларусите приспивни истории за Венери, които се раждат от пяна...
А кое е вашето любимо море?