вторник, 16 октомври 2018 г.

Mascara Med XL-Volume Review


Още, още, и още! Ние, момичетата, обикновено сме представителки на онзи животински вид, който се стреми към големите количества. По-пълни шкафчета с козметика, повече закачалки с красиви дрешки в гардероба, по-плътни устни, по-дълга коса, по-гъсти мигли. Да, минимализмът е една нелоша философия и набира сериозна скорост през последните години. Все по-популярен, минимализмът звучи чудесно на хартия, но пък ние, момичетата, добре знаем колко ни е слаб ангела и как се поддаваме на сериозен консумеризъм щом става въпрос за любимото хоби и голямата страст. Не са много дамите, които могат да се спрат пред изкушението, а за да съм откровена, аз не ги и разбирам. Женският свят е толкова прекрасен и щом „повече-то“ носи радост… ами какво ни остава освен да продължим да си се радваме, нали?!

Признавам, аз винаги съм била подвластна на максимата, че колкото по-дълги, гъсти и подчертани са миглите ми, толкова по-хубав е животът. Добре де, може би звучи твърде повърхностно, но нещо толкова малко често допринася страшно много за по-добро самочувствие. А и нали все ни повтарят да се радваме на малките неща и да сме благодарни за тях?! Макар че в случая въобще не смятам да говоря за нещо малко, съвсем не, защото смятам да ви говоря за дълги мигли!

Преди време от мен се свързаха от PharmaTheiss Cosmetics с предложение да тествам новата спирала за мигли MascaraMed XL-Volume, която активно бива рекламирана по телевизията в последните седмици и е вече на пазара в аптечната мрежа. И аз, знаейки че спиралите са козметичната ми страст и винаги съм в търсене на съвършената, нямаше как да се не съглася. С обещаващата заявка, че Mascara Med XL-Volume е: „Спирала, която може повече!“, никак не ми трябваше време да се съглася. Освен това тази спирала обещава да не е просто един козметичен продукт с временен ефект, който вечер тампончето с мицеларна вода премахва. Mascara Med XL-Volume освен че подчертава миглите в наситено черно и придава обем, заявява че ще подрани и заздрави всяко косъмче, постепенно ще потъмни естествения цвят на миглите и в резултат ще даде допълнителен стимул на естествения им разстеж. Разбира се, с уговорката че при ежедневно нанасяне в рамките на 3 месеца резултатите ще се най-драматични и очевидни. Е, аз определено не следвам последния съвет и не съм от момичетата, които се гримират всеки ден, особено предвид факта че работя от вкъщи и нямам нужда. Но пък заявката за 7 пъти повече обем дори и при спорадично нанасяне определено ме заинтригува.

Какво прави тази спирала по-различна? Вероятно подхранващите й свойства се дължат на състава, който според производителя включва кератин, хиалурон, масло от слънчоглед за здравина и обем на миглите, пчелен и карнаубски восък, които образуват защитен филм върху миглите, за да им предадат повече еластичност, гланцират косъма и предотвратявам слепването, а стимулираният растеж на мислите се обяснява с комбинацията от пептиден комплекс, витамин Е и екстракт от червена детелина, които също влизат в състава. Всичко това не звучи никак лошо, но пък звучи доста неразбираемо. Затова нека си обясним всичко по-простичко и да споделя впечатленията си от спиралата.

Нека отново напомня, че не мога да гарантирам за пълният потенциал от качества на спиралата. Просто не я нанасям ежедневно, има периоди, в които се гримирам изключително рядко. Затова и не мога да отчета някакъв драматичен растеж или сгъстяване на миглите ми, нито потъмняване на цвета. Но пък и не съм привършила опаковката, имам още доста количество, което да употребя. Възможно е след като опаковката свърши да мога да отчета някаква промяна. Но пък друго ме радва страшно много! Най-после разбих порочния цикъл от лоши спирали в живота си, понеже бях доста недоволна от последните 3-4, които използвах. Тази си е друга бира, поне по моите критерии върши супер работа. Плюс това, това е една от малкото спирали в живота ми, които нанасям само на един слой. Напълно достатъчен е, за да се постигне красив ефект, като допълнителни слоеве само утежняват миглите и развалят красотата, постигната само с един слой. В резултат на този един слой получавам доооста дълги и красиво разресани и подредени мигли. Ефектът не е драматичен, не са най-черните мигли, няма „паякови крачета“, ако това ви допада на вас, но пък аз в последните години клоня точно към този вид – дълги, разресани, забелязващи се, но в същото време по-натурални мигли, ефирни, леки, елегантни. Този вид според мен си пасва идеално и на ежедневието, дори и да решите да носите само спирала през деня, но и стои чудесно с по-тежък и вечерен грим и го допълва. Убедена съм, че голяма роля в красивото разресване и подреждане на миглите играе и четката. Тази на Mascara Med XL-Volume ми допада много. Силиконова е, с доста подвижна и гъвкава глава. Власинките й не са много дълги, нито много къси, самата глава е по-малка и страшно удобна за достигане на всяка мигла, идеална е и за долните мигли, почти невъзможно е да се изпоцапаш. Самият туш не е нито гъст, нито течен. Запазва консистенцията си такава и не засъхва бързо в опаковката. Нанесен на миглите, обаче, засъхва сравнително бързо, затова спиралата не е много подходяща за наслагване.

Как се държи през деня? Аз лично нито веднъж не съм имала проблем с избледняване, размазване, или ронене. Носех я през жаркото лято, нося я и сега през есента и не виждам промяна през различните сезони. Издържа чудесно дори и да я носите дълги часове и изглежда доста свежо дори и след дълъг ден. Не ми пари, не е дразнела очите ми, подходяща е за чувствителни очи (моите са такива). Премахвам я много лесно с едно тампонче с мицеларна вода и без да се налага много търкане. Ако сте по-придирчиви към състава на козметичните продукти, които използвате, ще се зарадвате и да узнаете, че тази спирала не съдържа хормони на растежа (които обикновено влизат в състава на доста продукти за стимулиране растежа на миглите) и количеството на никел в нея е сведено до минимум.

И сега, не си задам заключителния въпрос – бих ли препоръчала Mascara Med Xl-Volume? Да, чистосърдечно я препоръчвам и вярвам, че би допаднала на много дами.


*Продуктът ми е изпратен за тест. Тази публикация не е спонсорирана и не включва платени линкове. Мнението и инициативата за написването й са изцяло мои.










петък, 28 септември 2018 г.

Back Again to Istanbul



Допивам и последната глътка гъсто, ароматно и доста подсладено кафе и обръщам чашата с дъното нагоре, така че тъмната утайка за пореден път да начертае картата на бъдещето ми. Какво ли ми носи утрешнияt ден? Очакват ли ме нови пътешествия, нови приключения? Тези и подобни въпроси се въртят в главата ми докато чакам дъното на чашата да изстине, което е знак, че мога да я обърна i отново да започна да изследвам абстрактните образи, с които прашинките смляно кафе са изпъстрили стените на малката чашка като древната писменост на египтяните по стените на пирамидите, или чудноватите рисунки открити издялкани в камъка на пещерите. Не, утайковият разказ, който чака да бъде прочетен в моята чаша не е важен за еволюцията на света и за опознаване на древните цивилизации, но може би ще ми помогнат да опозная себе си по-добре?

Промъквам пръст през дръжката на чашката и внимателно я обръщам. А пред очите ми се открива една карта на живота в умален вариант. Карта на любовта и копнежа. Карта на Истанбул, в който се намирам за пореден път и знам, че и този път няма да си кажем сбогом завинаги.

Ето го Истанбул в умален вариант по стените на чашата, а сякаш някой го е издялкал с древно длето по стените на сърцето ми. Истанбул такъв, какъвто са го създали древните богове, оформили четири велики империи, изживяван, вдишван и издишван от съвременния човек. Мостове от утайка в правилна форма опасват овала на чашата по целия й периметър. Мостове, които свързват съдби и хора, като приятелски протегнати ръце над морската бездна. Спасителни мостове, които нито една древна империя не е изгорила. Върховете на минаретата, които малката ми племенница оприличава на ракети, с размазани контури преливат извън границите на порцелана и вероятно са се запътили към непознати за мен места. Дали тези минарета знаят повече тайни от нас, хората, тези дето щъкаме по тротоарите долу и гледаме с мравешко страхопочитание. Вероятно... може би е заради това колко близо са до небето и как пробождат с острите си шапки облаците. Босфорът пък се е събрал на дъното на чашата на тъмна, гъста, лепкава купчинка утайка. Но аз знам, че макар понякога вълнивото му и пенесто държание, морето носи добро сърце от лазур.

Протягам палец към дъното на чашата и го оставям да потъне в гъстата утайка. Завъртам в пълен кръг, както гледачките на кафе изискват преди последно да хвърлят око към символите в чашата за финално гадание на бъдещето. Под пръстът ми утайката се отдръпва като библейско море. О, очаквах да се образува сърце, като символ на моята любов към града! Но не, почти перфектен кръг. Като въртележката от хора и улици, в която Истанбул те понася. Като кръговрата на живота. Като огледало с малка пукнатина, защото Истанбул е като огледало на душата, чиято и да е душа, а леката пукнатина напомня, че ако това огледало се счупи, те грозят седем години нещастие. А вие суеверни ли сте?