неделя, 19 юли 2015 г.

Breakfast at Tiffany's


A girl can't read that sort of thing without her lipstick!
                                                               - Breakfast at Tiffany's



И така, ако вече сте сложили любимото си червило, нека продължим с четенето.
Като се замисля, няма лошо в това да си имаме идоли, нали? Стига да са добре подбрани, но какво тогава значи добре подбрани?
Идолите трябва да ни вдъхновяват. Те трябва да ни вдъхновяват да сме най-креативната версия на себе си, трябва да ни учат на нещо ценно. 
Не мога да кажа, че класиката "Закуска в Тифани" или пък емблематичната Одри Хепбърн в ролята на Холи Голайтли са безспорните ми идоли, но мога да кажа, че във филма по книгата на Труман Капоти съм намерила много неща, които ми харесват. Та от кого да учиш уроците си по красота и любов, ако не от самата Холи Голайтли? 
Самата Одри Хепбърн ни съветва да инвестираме в любовта, за да получим в замяна. И продължава:
" Anyone who ever gave you confidence, you owe them a lot."
"Всеки, който някога ви е вдъхнал увереност, на него дължите много."
Една вечна истина както за любовта, така и за красотата във всичките й измерения. Какво търсим всички в любимите си козметични продукти и защо точно това червило предпочитаме пред всички останали? Обичаме тези от тях, които ни дават увереност и самочувствие!
Замислих се върху това кои козметични продукти ми дават истинско самочувствие и в главата ми изникна Bioderma Sensibio H2O! Нашата любовна история ми напомни за "Закуска в Тифани", където главната героиня търси любов, пропита със спокойствие и доверие - и аз имам пълно доверие на любимата мицеларна вода, която в много случаи ми е помагала!



В не една или две статии съм споделяла с вас колко обичам мицеларните води и тяхната магия. И понеже не искам да досаждам с още и още суперлативи, бях в търсене на по-оригинален начин да спомена още веднъж любимата Bioderma Sensibio H2O. Отговорът на търсенето ми дойде съвсем бързо и лесно, просто се замислих колко пъти и за какво съм ползвала тази вълшебна течност, която, вярвайте ми, смятам има още десетки приложения, за които дори и не предполагам. Ето петте начина, по които я ползвам аз самата!


Обичам свежестта на Sensibio H2O рано сутрин. За лицето ми сутрин мисля като за маска за спане, която трябва да сваля, за да посрещна светлината на деня. Освен че измивам очите си с ледена вода за инстантно освежаване и събуждане, често ползвам и мицеларната вода със същата цел, като съм я държала в хладилника през нощта. Чувството е не само приятно, но и съм доволна от факта, че водата бързо се справя с премахването на излишното омазняване в Т-зоната, остатъците от нощния ми крем за лице и всичко останало, на което не му е там мястото!





Открила съм, че с любимата мицеларна вода мога да чистя и бижутата ми. Ако искате блясък като на бижутата от витрината на "Тифани", напоете памучно тампонче с мицеларна вода и леко изтъркайте. Тя веднага ще свали остатъците от сапун, следите от по-твърда вода и други нечистотии, които засъхват по бижутата ви, а и ще дезинфекцира. Само се уверете, че бижутата са от естествени метали като неръждаема стомана, сребро или злато, иначе рискувате да избледнее света им.





Мицеларна вода използвам и за почистване на четките. Процедирам по същия начин - напоявам памучно тампонче и нежно и старателно избърсвам всяка четка, докато не сваля всички остатъци от сенки, коректор, фон дьо тен и дори очна линия. 

По същият начин продуктът се справя и с почистването на лицето от грим. Уникалната технология на мицеларните води е обогатена с иновативни съединения, които буквално "изсмукват" нечистотиите от повърхността на кожата, а и от по-дълбоките й слоеве. Резултатът е не само чиста, но и много гладка и мека кожа на лицето и врата, а при ежедневна употреба омазняването и пъпките са под строг контрол.





Последното ще ви се стори смешно, но ако и вие като мен не можете да живеете с мръсни ръце и изпитвате постоянна нужда да миете своите, ще ме разберете :)
Случвало ми се е да съм навън и да няма къде да си измия ръцете. Никога не нося дезинфектант в себе си, а и не ми допада лепкавото усещане след употребата му. С повечето мокри кърпички положението е същото. Единствените нелепкащи обикновено са бебешките, но те пък идват в огромни пакети, които не мога да разнасям постоянно. Веднъж случайно носех в чантата си малка бутилчица Bioderma Sensibio H2O и се сетих, че може да напоя с нея суха кърпичка и да избърша ръцете си. Ефектът е почти толкова задоволителен като да си измиеш ръцете с вода и сапун. Така че, ако носите мицелрна вода в чантата си (а тя идва и в малки и удобни разфасовки, които няма опасност да се разлеят), може да използвате моята идея и да останете доволни :)




вторник, 14 юли 2015 г.

Mermaid


Чували ли сте за легендата за нереидите? Нереидите са петдесетте морски нимфи дъщери на пророкът Нерей. Красиви морски създания, някои ги изобразяват като млади жени, които умеели да дишат под водата, други си ги представяли като русалки с риби опашки. Всяка една от петдесетте нереиди изобразявала изменчивите черти на морето. Всяка една от тях владеела по едно от петдесетте му настроения. Дали ще е бурно и бучащо, решавала една, после друга погалвала повърхността му и го укротявала, докато трета решела косите си оглеждайки се в огледалната му повърхност. Та така и до днес, морето не е спряло да мени настроенията си и само за ден може да премине през всяка една емоция позната на човека. Няма по-красива легенда от тази, че морето всъщност усеща и разбира, че и него го мъчи тъга, че и него го разклаща яд и че и то трепти от радост. Женските му изменчиви настроения и непостоянство можете да усетите с всяка вълна и как тя устремено се блъска в брега и разбива лодките на моряците, дръзнали да нарушат интимността му или как с копнеж се отдава на брега, поемайки всяка песъчинка и завъртайки я в бесния танц на женското си удоволствие.


Кога русалките и нереидите излизат на брега? Когато пясъкът и от последната туристическа хавлия е оттърсен, когато главите на слънчогледите клюмват в сладка дрямка като главите на старчетата, когато гледат вечерната емисия новини, когато рибарят е отплел и последния възел от мрежата си, когато децата са изсърбали рибната чорба и дочитат последните редове от книжките си за морския цар Персей и свитата му от сладкогласни сирени. Веднъж щом Морската майка преспи и последното си дете и скаридите се приберат от дискотека с токчета в едната си ръка и седем банички в другите седем, русалките изплуват на брега, за да се порадват на Луната.


Дълго се питах как нереидите постигат легендарната си красота. Дали си взимат млечни вани като Клеопатра? Едва ли... Дали си служат с малко хитрост като Афродита? Вероятно! Ексфолират ли телата си с морска сол, правят ли си маски от седеф за сияен тен, втриват ли водорасли в косите си за здрав косъм? Кой знае, може би. В едно обаче съм почти сигурна - ако русалките и нереидите лакират ноктите си, то те със сигурност ползват Catrice Iron Mermaiden. Не мислите ли? Само трябва да внимават лакът да не се излющи от ноктите им твърде бързо, знаете как е като си мокрим ръцете често :)



















сряда, 8 юли 2015 г.

Summer Corals


Щях да ви разказвам как бързах към плажа и как забравих да си взема дори хавлията и джапанките. Как бързах да си потопя ръцете под вода и да съзерцавам как кораловите палци, показалци и кутрета размазват очертанията си под втечнените люспи на русалка, в които морето е обагрено тези дни.
После се натъжих от историята за старият корал и напълно забравих за разказа. Сещате се, история от онези, които някой стар моряк е разказал на друг стар моряк, а той на трети докато са опъвали въжетата на платната за отплаване, а потни негърки с дълбоки и меланхолични гласове събирали опадалите кокосови орехи в полите на роклите си с цвят на корал недалеч от брега. Коралите не могат да живеят в студени води и умират, а морето подхвърля кухите им скелети докато не ги превърне във фин варовиков прах и не ги изхвърли на брега като копринен пясък. Тъжно е, знам. Как ти се струва да живееш само през лятото? А не го ли правим всички?
Завъртях се в безкрайната спирала на раковина със стени в избледняло коралово, още топла полузаровена в изстиващия пясък. Спирала след спирала и по-надълбоко, точно като Алиса и нейната заешка дупка, но без столовете и масите да летят край мен, защото по тях още имаше насядали хора, които изпращаха залеза и отпиваха разтопен лед от чашите си. И този натрапчив шум с много прецизно отмерен ритъм на вълни, които се разбиват в брега, той още отеква в замайващата спирала на раковината и ме понася в страни далечни, щом долепя ухо, в страни далечни където малки деца облизват миди и ги залепят по небосвода.
Лежа нощем върху стотици корали, умрели преждевременно и твърде млади, които морето е домъкнало някъде съвсем отдалеч. Заравям пръсти в пясъка и се заслушвам в приказките им за лека нощ, а тези приказки текват в съзнанието ми в тънката струйка на тромав карамел от глаголи и метафори, а кристалите на будното ми съзнание се пукат с утринните въздишки на гларусите. Не, има още време до края на лятото, още малко време за коралови приказки.
Изтърсвам една малка галактика и половина пясък от коленете си. Тръпките по кожата ми губят доверие в слънцето. Меката част на пръстите ми водата ги е оформила в странни линии и аз откривам, че те съвпадат с повърхността на черупката на мида. Било е само нощ, още е рано за лятото да свърша и още е рано за коралите да умират. В душата ми още е топло като пилешка супа. Луната прекъсва историята, която чете точно на най-интересното и си отбелязва с книгоразделител. А гларусите пържат филийки с ягодово сладко за децата си. Още един летен ден започва, а аз нося корали на ноктите си.