неделя, 25 септември 2016 г.

Buongiorno, Firenze!


Ето ме тук, стоя пред екрана, пръстите за пореден път тичат по клавиатурата и за пореден път трия написаното. Стоя и чакам да избледнее поне съвсем мъничко преживяването ми, моето първо пътуване в Италия и всичко, което видях и усетих във Флоренция. Стоя и чакам, за да мога по-лесно и компактно да подредя мислите, да опитам да съм полезна с някой и друг съвет, който отдавна е изтъркал ценността си, защото е споделен на поне 300 места и в 300 статии. Стоя и чакам и много добре знам - този момент няма да дойде, затова нека не отлагам повече. Днес започвам да ви разказвам за сбъдването на една мечта, макар че за това скромно определение мечта знам, няма да остана ненаказана. Мечтите ми се струват сега недостатъчно отговорни, мащабни, пълнокръвни в сравнение с благоговението, което изпитвам. Мечтите са твърде мимолетни, дори и тези, които носим от поне десет минали живота и тези, които ще преживеят още толкова бъдещи. Флоренция, Италия, те не са просто мечти, защото никога не могат да бъдат сбъднати. Дори и преживяни, разгледани, опитани и помирисани милиони пъти, Флоренция и Италия си остават все така недосегаеми, мистични и замайващи главата. Аз ще нося това пътуване в сърцето си поне още стотина бъдещи живота и прераждания и пак съм убедена, че сърцето ми никога няма да се преизпълни с любов и благоговение, винаги ще има място за още и още...


Започнах всичко с намерението да създам няколко полезни статии за вас, читателите. Искаше ми се да споделя опит, да посъветвам как да преживеете Флоренция най-правилно за броени дни, за да не се ядосате, че сте пропуснали да видите нещо важно, искаше ми се в няколко изречения да обясня кои са приоритетите ви тук и как да се насладите максимално много на града без да изхарчите твърде много пари... Не и не, тези битовизми ми се струват изключително глупави на фона на това, което Италия и в частност Флоренция предлагат - храна за душата, хора! Нека ви споделя една голяма тайна - за Флоренция никой онлайн гид и нито една статия със споделен опит няма да помогнат. Простата причина е, че тук не важат туристически правила и закони, дори и човешките не важат. Още с първата си стъпка в този град, всички предварителни планове отпадат, това е град на импулси, постоянни, регулярни или напълно спорадични и всички те трябва да бъдат последвани. Не пренебрегвайте импулсите на сърцето си тук, това е начинът, по който Флоренция ще общува с вас през цялото време, това е нейната грижа и гальовност! И забравете, че някога ще погледнете на този град с очите на турист, невъзможно е, защото тук не гледате с очи, а със сърце и душа - отворете ги максимално, за да попиете колкото се може повече от италианския дух, от прочутият dolce vita! 


Така че ако разчитате да намерите полезна информация за града, малко история, малко практика... не разчитайте на мен, днес говори сърцето ми и то е хлътнало до уши по Флоренция, затова говори така объркано и налудничаво :)

Казват италианското ДНК било по-специално и да, прави са си! Не защото италианското ДНК изглежда точно като Fusilli Doppla Rigatura, а може пък и на това да се дължи, знам ли?! Но пък тук всяко камъче, улица, врата, прозорец, човешко същество, резенче домат, капчица зехтин и хапка лазаня те посрещат като това да е твоят роден дом, още от първия ти миг на тази земя и аз съм убедена, че тук се крие много малка част от омайната и многовековна тайна на Италия. Точно тук, където дом се превръща в съвсем ново, но много хубаво понятие, където във всяка възрастна жена по улицата припознаваш твоето бабче, което в неделя на обяд винаги готви прясна паста. Точно тук, където неизменно и автоматично, даже без да осъзнаеш, ставаш част от едно огромно, весело и безгрижно семейство от туристи, временно пребиваващи, местни и историята на света.

Казват още, че всеки град и държава си имали тяхна дума, която да ги определи най-добре, техен собствен символ. Нека който е поддръжник на тази теория ми сподели кои са думите на Флоренция и Италия! Защото аз дълго време се опитвах да ги открия, търсех ги по уличките, търсех ги в мраморните къдрички по фасадите на катедрали и църкви, но там се бе настанила само богатата история и въздухът, който са дишали Микеланджело и Леонардо. Търсих ги, parole, parole и нито една не ми се стори достатъчно пълнокръвна, всеобхватна, описателна. Parole, parole, както казват италианците... думи, думи, толкова незначителни пред силата на емоциите!

Градът на Пинокио, държавата на зехтина, пица, наклонената кула, базилики, паста, лазаня, мода, любов и страст, София Лорен и Моника Белучи, стил, елегантност, изкуство. Микеланджело, Караваджо, Леонардо, природа, вино, лозя, джелато, прошуто, слънце, уют, Тоскана, Рим, фонтани, забележителности, море, плажове... коя да избера за заглавие на цялото това преживяване, коя? Макар и всичко накуп да успяват да дадат доста обща представа за разнообразната красота и таланти на Италия, пак не стигат!

А Флоренция, а и цяла Италия, те са като пица (очевидно древният човек точно така се е вдъхновил, когато е измислял това вкусно изкушение). Хиляди пластове и богата плънка от... от всичко, тук наистина има всичко! История, култура, Ренесанс, красота, мода и хедонизъм, добре омесени на пухкаво и хомогенно тесто. Отгоре нахвърляни свежи и вкусни продукти, изкушаващи аромати, много стил, много класа и много безгрижие, от всичко по много, удивително изобилие. Достъпно за всички, а всяка хапка те кара да благоговееш и да се радваш, че си жив и си тук. Възхвалявана, обичана и жадувана, а слоевете старо и ново, непознато и домашно здраво скрепени и все пак постоянно менящи се. Любовта ти към Италия се разтяга като разтопена моцарела, имаш чувството, че всеки момент апетитното конче ще се скъса, че не можеш повече, че ще прелееш от удоволствие! И всичко това поръсено щедро с dolce vita, защото ако точно тук животът не ти се услади, няма къде другаде. Тук, където всяка уличка, врата и ъгълче изглеждат като декор, като декор от филма за живота.

Сега ви оставям със снимки от първата ни вечер във Флоренция и първата част от втория ни ден в този вълшебен град. Мда, дните във Флоренция се топяха по-бързо и от джелато под жаркото, септемврийско, тосканско слънце, но снимки успяхме да направим много, затова ще ги споделя в няколко публикации, така че очаквайте още и дано поне малко успея да ви заразя с ентусиазъм и любов по тази магична страна! Ако имате конкретни въпроси и смятате, че аз бих могла да бъда полезна, ще се радвам да ми оставите коментар :)