Обичам Пролетта.Тя е непредсказуема,винаги готова да изненада.Ето,например днес,сутринта си печеше слънчице и до обяд вече се сипеше мощен дъжд...ама такъв дъжд,дето само Пролетта знае как да го намисли.Да,Пролетта е пълна с изненади...Е,не е задължително винаги да са приятни...
Колкото до Лятото,не разбирам с какво превъзхожда Пролетта,че всички са се втурнали да го обожават,да му се мазнят,да го молят вече да идва...Ама,ако иска да идва!
Не винаги ми допада това Лято,малко ми е едно такова...егоистично.Цялото си лято отдаваме на Лятото,после идва есента и ние още преживяваме хубавите спомени...после пък през зимата си мечтаем за Лятото и го молим да идва по-бързо и като се започне с едни писания във Facebook,едни хвалби,едно чудо...И идва ред на Пролетта,тази прекрасна Пролет и вместо да й се радваме,вече сме започнали да стягаме куфарите за почивката на плажа,търсим къде сме набутали чифта бански от миналата година и минаваме на строга диета,за да сме във форма,когато облечем банските(ако ги намерим).
Затова ми е егоистично Лятото,все едно светът се върти около него и затова ми е свидна Пролетта.
Обаче не е задължително да приемате горенаписаното за чиста монета,аз и лятото си го обичам и на него му се радвам...просто в момента обичта ми към настоящия сезон е разцъфнала като цветенце :)
