Тръгвам без очакванията, че пътят ще е равен и само равен. А
аз дори и не го искам такъв. Животът като цяло е изпълнен с неравности и
кръпки. Животът не е гладък като европейска магистрала, като минат с ютията.
Животът, така както го виждаме отмерен на монитора, е безкрайно редуване на
височини и падини, на туптене и заглъхване, но най-важното е да се редуват.
Защото където линията е права като европейска магистрала – там няма живот.
Виждали ли сте природата, тази, която именно създава живот, да обича правите
линии? Нима е права линия морския хоризонт с вълните, силуета на планината или
короните на дърветата от птичи поглед? Не е, защото там, където животът се
пусне плавно по течението на реката и гладко се заниже прав, точно там той се
размива и изчезва.
Отбелязвам този миг и в блога, защото вярвам, че сбъднатите мечти заслужават уважение, при все че вече са се сбъднали или предстои да се сбъднат. А една моя огромна, гигантска, направо титанична мечта е на път да се сбъдне съвсем скоро! Заминавам за Италия... и по точно на кратка екскурзия във Флоренция. Билетите са осигурени и супер евтини, благодарение на специалните уикенд намаления, които от Ryanair пуснаха. Квартирата също е осигурена и благодарение на Airbnb, ще имам възможността да нощувам точно в сърцето на Флоренция. Други планове не искам да си правя, тръгвам с напълно чисто сърце към един от най-прекрасните градове в света и без предварителни настройки, така че очаквам да ме изненада... а Флоренция ще ме изненада, сигурна съм, много приятно ще ме изненада :) Макар че престоят ще е твърде кратък, за да се насладя и да открия цялата красота, дух и атмосфера на Флоренция, смятам че бъдещите ми приятели от Couchsurfing ще ми помогнат да нахвърлям основното в дневния план, но определено си обещавам да посетя града отново... и отново, и отново!
Първоначалният план беше да пътувам сама. Отдавна искам да предприема едно такова пътуване, в което да се доверявам и разчитам само на себе си. Явно беше назрял моментът и най-накрая събрах смелост, реших че дори и да ми е скучна собствената ми компания, поне ще имам този магичен град да ме разсейва. Явно приключенския ми ентусиазъм е бил много заразителен, защото лека-полека към мен се присъедини компания и в крайна сметка едно малко женско царство ще се отправи на път, аз, сестра ми и братовчедка ми, която ще видите на днешните снимки.
Каквото и да си говорим, очакват ни приключения! Чувствам се на 18 и всички задължения, стрес и притеснения отпадат, поне за няколко дни. Не ми е нужен Харли, само една мъничка Веспа, с която да се прокрадвам по тесните улички и сутрин да отивам до кварталното магазинче за топъл хляб и прошуто, а вечер да бързам за среща с приятели на чаша вино!
