Да построиш дом с двете си ръце, да построиш нещо въобще... отживелица ли е? Е, като казвам с две ръце не визирам себе си, едва ли бих могла да се справя с грубата работа, но пък човек на всичко може да се научи, стига да се наложи. Но пък да превърнеш едно място в нещо свое, влагайки огромна част от времето, енергията, идеите, мечтите и спестяванията си - ето това аз го приемам равносилно на да построиш дом. Дори няма значение дали е твоя дом или нечий друг!
Обаче във време, в което на моята, а и на всяка друга възраст от всички страни те заливат с мотивация за това да влагаш парите и времето си в пътувания и преживявания, материалното, домът и неговият уют сякаш започнаха да звучат като нещо лошо. Не ме разбирайте погрешно, моето сърце жадува за пътувания и преживявания, знам че те ми предстоят и че ще има още много години, в които да им се насладя. Но пък на този етап от живота избрах да вложа спестяванията, времето, труда и мечтите си в преобразяване на част от нашия стар дом. Едно таванско помещение с продънен и паднал покрив се превърна в това, което ще видите на снимките по-долу. Труд и планиране, които отнеха месеци и финална цена, за която съм спестявала от страшно много години и ще има още доста да спестявам, но пък дом в крайна сметка. Четири стени миришещи на прясна боя, а толкова много радост! Един здрав покрив, през който не преминават дъждовните капки и снега вече и аз знам, че всичко си е струвало.
С голяма радост искам да споделя с вас в какво се превърна онова окаяно място до преди няколко месеца. За жалост нямам снимки "преди", но "сега" ми носи такава радост, която никое пътуване не може да ми донесе към момента! Е, не точно никое, но разбрахте ме :) Макар и всичко да е в начален етап и през годините да му предстоят много промени и трансформации, това е първият дом, който построих... до голяма степен физически, но най-вече емоционално и в душата си! С тази публикация искам да повдигна въпросът дали материалните неща, ама важните и хубави материални неща като домът, къщата, пространството за живот, са започнали да губят своя смисъл на фона на вечната амбиция и стремеж да сме бездомни граждани на света, номади? Защото дори и най-мечтаното пътуване няма да е така хубаво, ако не завърши със завръщане вкъщи. Защото дори и най-прекрасното преживяване няма да е така прекрасно, ако не се прибереш на място, което да наречев свое в края на деня.
Нямам търпение скоро да ви се похваля и с невероятно красивата и романтична кухня, която получихме вчера. И това ще се случи скоро :) А до тогава искам да изкажа искреното си възхищение от Vivre. Ако все още не сте си поръчвали нищо от там и се чудите дали си струва - препоръчвам с две ръце. Голяма част от детайлите в този мъничък апартамент са поръчани точно от Vivre и след всяка достачка оставам изумена от страхотното качество. Истина е, цените понякога са доста соленички, но ако следите редовно промоциите и намаленията абсолютно си струва всяка стотинка. Освен това в онлайн магазина може да намерите много ексцентрични и неповторими мебели и декорации, които едва ли може да срещнете в друг физически/онлайн магазин в България. И не, това не е реклама, нито ми е платено, нито ми е обещано нещо от Vivre, просто исках да изкажа най-искреното си възхищение.
