Краков е капсулиран в своята красота, приказност,
аристократизъм, религиозност и противоречивост като скарабей или скорпион в
късче безценен кехлибар. Аналогията ми изниква моментално в главата, още с
първият завой, който взимам към главния площад и пред очите ми се открива
величието и непреходността на Мариацката катедрала. Към днешна дата съм
запозната с новините за Нотр Дам и знам, че дори и легендите, символите,
емблемите и многовековната история не са застраховани от това да бъде унищожени
за един миг, пък какво остава за нас хората. В началото на април, когато
посетих Краков, такива каменни гиганти ми изглеждат вечни и си мисля, че
по-скоро древногръцкият Атлас ще изпусне земното кълбо и то ще се затъркаля
като топка за боулинг из Космоса, отколкото този гигант пред мен с две глави и
две несиметрично дълги опънати шии да се свлече в нозете на града. Но това не е
толкова важно сега, важна е кехлибарената капсула, в която е заседнал този
град. Уж е старинен и средновековен на прима виста, но се оказва, че крие още
безброй епохи, истории, съдби. Все едно вдигам парченцето янтар към слънчевата
светлина, за да огледам добре съдържанието му. И както и да го завъртя все
виждам различна картина, различно лице на Краков. Понякога аристократичен,
романтичен, някои биха го нарекли леко превзет. Понякога драматичен и
турбулентен, неспособен да опази еврейските си деца. Понякога комерсиален и
даже леко смешен в опитите си и той да докопа яйчице от златната кокошчица,
която е западноевропейският турист, и леко наивен в невъзможността да осъзнае
собствения си чар. Понякога е още сериозен и смирен, като изражението на
монахините бързащи из града по свои си неотложни божествени дела, или дебелото
шкембе на свещеника под расото. Има още много, много, цял един живот няма да
стигне да уловя всички медни, слънчеви, златни нюанси.
Преди много, много години светът е бил наопаки. Да, добре
прочетохте, наопаки. Може би Атлас се е почесал по главата и наклонил земното
кълбо, може би Гея е решила да бъде отгоре, ей така, за да разнообрази семейния
живот, това няма никакво значение, важното е, че познатият ни Север всъщност е
бил Юг защото е бил много топъл, направо екзотичен, също покрит с палмови
дървета. После се случват някакви катаклизми, планетата решава да си даде малко
авторитет и преобръща климата, потапя земи, разделя континенти и други такива
шантави занимания. И какво мислите прави едно средностатистическо палмово дърво
когато е наранено и пред заплаха да бъде унищожено? То започва да плаче от
безпомощност и златните му сълзи от смола попадат в морските води. После на
планетата все още не й е минал яда, прави си там някакви шано схеми и fast forward до познатото ни съвремие,
когато Балтийско море вече е студено и не става за плаж, коктейли, хамаци и
палми. Обаче Балтийско море не е единствено познато с това, че е студено, а
също и с това, че е пълно с многовековен кехлибар. Средновековният хомо сапиенс
обаче не схваща бързо разликата между янтар и скъпоценен камък, а и как да го
вини човек, прилика има неоспорима. Та събира си средновековника и съседа му
красиви парченца кехлибар от бреговете на морето и си вика: „Ей ся избих
рибата!“, с една дума ще има пари за пържола от бронтозавър или с каквото там
се глезят през онази епоха. Така се заражда Пътят на Кехлибара като основна
отсечка за търговия на красивите „палмови сълзи“ от Балтийско море до
Средиземно море, че и по-нататък. Легендите разказват, че Тутанкамон е бил
голям фен на кехлибара и затова е намерен с янтарен орнамент в гробницата си.
Сега, фактологията тук не е блестяща, но като цяло смисълът на този кратък
преразказ проследява реалните причини за появата на толкова много кехлибар,
дори и към днешна дата. Е, този по витрините на магазините на Краков не е
съвсем първо качество, казват, че няма ли си специален сертификат значи се
прави от претопени остатъци от наистина красивите парченца, но традицията е
спазена. Защото Краков, дали със сигурност или не, също е бил спирка от Пътя на
Кехлибара, който е бил пренасян по криволичещата през сърцето на града река
Висла. Днес акостиралите корабчета в реката са просто ресторанти и само едно
жертвено прасе се гмурка в спокойните й води, но това не й пречи да си е все
така живописна, криволичеща, красива. Между другото, гореспоменатото прасе не
се оказа шега на пияни младежи от околните барове в Кажимеж, а някаква арт
инсталация тип модерно изкуство. Първият сценарий като цяло ми звучи по-логичен,
също и на градоначалниците на Краков, които май нищо не разбират от модерно
изкуство, та дори и на замъка Вавел, който се чувства някак принизен да е в
един град с едно простосмъртно прасе. Както и да е, сега от разстояние няма да
разберете цялата интрига с прасето във Висла, просто трябва да отидете да го
видите.
Ако пък не ви се занимава с разните му там прасета във
Висла, Краков предлага достатъчно разнообразие, красота, самобитност. Е, някои
неща и места са пречупени през призмата на комерсиализацията и в угода на
туриста, но това е неизбежно за един голям и красив град, точно както е
неизбежно за една красива дама да флиртува с много джентълмени. Освен с всичко
останало, с което е прочут, Краков е още познат като градът в Европа (дали дори
не беше в целия свят) с най-много кафенета, ресторанти и барчета на квадратен
метър по непотвърдена информация. Нямам нужда от потвърждение, с очите си
виждам как хора от цяла Европа са се стекли в Краков да се насладят на топлите
априлски дни. Испанци, италианци, французи, германци, руснаци, българи и още
половин географска карта, всеки е тук и аз не мога да повярвам, че не съм
единствената с желание да се наслади на Краков, град, който преди да посетя
мислех за малко неглижиран и позабравен, ако трябва да съм откровена. Всеки е
седнал на чаша капучино, или полска наливна бира Перла, някои вече обядват с
типични ястия от полската и еврейска кухня, аз похапвам вкусен сладолед и
всички ние очакваме тромпетите от катедралата да накарат многохилядната тълпа
от туристи да замлъкне на всеки кръгъл час. Всъщност, удивително е колко много
пространство има на този най-голям централен площад на континента – невъзможно
е да се изнервиш от блъсканици и хора както е в Истанбул например.
Най-приятният звук, който долавям от много посоки е грациозното потропване на
конете. Е, каляските не ме връщат директно в едно по-романтично и
аристократично време, но кончетата си потропват все така песнопойно и тогава, и
сега.
Оставих посещението на Мариацката катедрала за
последния ден на 4-дневното ми посещение на Краков. И направих добре, защото
оставих най-прекрасното за финал. От слънчевия и оживен площад за секунди се
пренесох под небесния купол на престария свят, обсипан с безброй златни звезди
със загадъчни лица. Възхищението от красотата около мен е толкова голямо, че
трудно се побираше под 28-метровия покрив и 7-вековните витражи, които като
калейдоскопи улавят светлината на външния свят и я пречупват така, че създават
напълно нови и невиждани нюанси и форми. Тишината и спокойствието са
поразителни, тук дори и туристът си мълчи и благоговее. Само щракането на
фотоапаратите ни оттеква по каменните стени и балкони и колкото и да не ми се
иска да развалям покоя и съсредоточието на древния дух, който обитава тази
неповторима сграда, пръстът ми механично и на интервали натиска копчето на
камерата, за да се опита поне за една нанохимера да улови всичко наоколо.
Невъзможно е, не ми се получи. Но не мога да спра да мисля дали древните слънца
по покрива са наблюдавали темето на Карол Войтила със същите тези загадъчни
лица, с които днес наблюдават мен. А той дали си е мислил за безгрижните дни на
футбол с еврейските деца и първата му любов – най-красивото еврейско момиче в
училището? Вероятно тези сладки спомени са се прокрадвали само в далечната
периферия на ума му когато е станал Папа Йоан Павел II, а може би точно тогава най-силно си
ги е припомнял…
Та, като обобщение, нямам идея как щеше да изглежда
днес Краков, ако беше останал под диктатурата на Смок Вавелски. Малко ми е
трудно да си представя зловещ и многоглав змей като кмет. Щяха ли да го
вълнуват инфраструктура, туристически поток, данъци от многото ресторанти и
барове? А може би девица на пещ щеше да е традиционен краковски деликатес?
Някой знае ли какво точно слагат в месните пироги и запеканка, започвам малко
да се притеснявам?! Както и да е, драконът е наказан, заточен да се бори с
киселини и с жажда да наблюдава водите на Висла, от която не може да си отпие.
За добро или за лошо, това е Краков днес. Още едно измерение, което някой ден
ще попадне в кехлибарената капсула на времето и хората от бъдещето ще
разглеждат този ден в слоевете засъхнала смола, ще се смеят на мен със
сладоледа, на испанците, италианците, французите, германците, руснаците и
всички останали.
