Summer, sailing and beauty

Лятото определено е един от най-приключенските и активни сезони за всички нас и колкото и да не го обичам и просто да ненавиждам жегите, лятото си има някакъв чар, няма как да му се отрече. С всички тези възможности да запълваш часовете и дните с нещо забавно и вълнуващо, с нещо ново и непознато, лятото се е превърнало в истински любимец на много от вас.

А какво би представлявало едно лято на морето без плаване?! Възможностите са много, но един от най-достъпните и лесни начини да поплавате в открито море е стандартната разходка с лодка... или по-скоро корабче, която се предлага като атракция във всяко крайморско градче, убедена съм. Да, ако досега не сте се разхождали с корабче, нека ви кажа, че е много приятно преживяване и бих ви посъветвала да не го пропускате при следваща възможност. Единствения му недостатък на този тип разходка е, че свършва :) Ако пък попаднете на корабче с минимално "атракции" и анимация и максимално спокойствие, свобода да се наслаждавате на пейзажа и морския бриз, тогава сте уцелили в десятката!

Точно на такова попаднахме ние преди няколко седмици. Е, попаднахме е неточно казано, защото откакто се помня поне по един път на лято отплуваме от поморийския бряг за половинчасова морска разходка именно с това корабче. И тази година не пропуснахме традицията :)

Защо разказвам всичко това? Ами за да ви напомня колко важна е слънцезащитата през летния сезон, когато слънцето е особено активно и особено недружелюбно. Да, лятото предлага хиляди възможности за забавления и приключения, но в нито една от тях не бива да се впускате преди да сте нанесли слънцезащитен продукт. Тази забележка я отправям и към себе си и се надявам да си я гравирам веднъж завинаги в главицата! 

И така, днес на фокус са три продукта, които ми бяха изпратени от Pierre Fabre, за да мога да ги пробвам и да споделя с вас откровеното ми мнение.

Днес си говорим за Avene Solaire Anti-age Suncare 50, A-Derma Repairing Lotion after-sun и Ducray Extra-Doux Dermo-Protective Shampoo Delicate Hair и мисля че това е един страхотен комплект, който осигурява чудесна грижа за кожата и косата през лятото. Но да започнем по ред на номерата :)

Avene определено е бранд, който много от нас свързват именно с висококачествена грижа за кожата на лицето и иновации в подхода към постигане и поддържане на по-здрава и по-щастлива кожа. Аз имам относително добър опит с продукти на марката и впечатленията ми винаги са били позитивни, така че много се зарадвах на възможността да изпробвам и този небеизвестен слънцезащитен продукт за лице, че и с анти-ейдж формула (макар че тук ми се струва е малко рекламен трик, всички слънцезащитни продукти предпазват от фотостареене, този не е прецедент). Но да започнем с преимуществата на продукта. Като за начало, много ме радва високия фактор. За кожата на лицето винаги трябва да се използва по-висок фактор, защото тя е по-чувствителна и в общия случай е по-интензивно и продължително изложена на слънце. Освен това, ако сте светли същества като мен и изгаряте изключително лесно, високият фактор е голямо спасение! Кремът нанасям на лицето и шията (според производителя са нужни 7 помпички за едно пълно нанасяне, аз ползвам по-малко, но имайте предвид, че по-малкото количество намалява защитата). Самата консистенция на крема е леко гъста, но не и невъзможна за равномерно разнасяне. Въпреки че е по-гъста, кремът не оставя бели следи, попива добре като оставя лек защитен филм на повърхността (водоустойчив също, а и със специална формула, която не замърсява морската вода), но кожата не се омазнява прекомерно бързо, нито пък ако го нанесете като основа, гримът ви ще започне да се размазва. Всъщност се усеща като една идея по-подхранващ и хидратиращ от класическата формула дневни кремове за лице. Освен всичко формулата е разработена така, че рискът от алергични реакции и поява на комедони е сведен до минимум. Извън прекрасните описания от производителя знам, че вас ви интересува нещо по-конкретно - работи ли наистина продуктът, върши ли си работата, както е обещано? Да, с две ръце мога да потвърдя, че според мен работи чудесно. Разбира се, когато става въпрос за слънцезащита, мигновен видим ефект няма и е трудно да се прецени. Но за мен защитата от изгаряния е съвсем ясен знак, че този продукт е качествен, а аз много добре знам на какви изгаряния е способна моята кожа в съчетание със слънце (говорим за изгаряне втора степен). 

В допълнение - много ми харесва опаковката с помпичка. Освен че е лесна за ползване, мисля и че ще успея да изразходя продукта до край и няма да остане много неизползвано количество вътре.

Следващият продукт е възстановяващият лосион за след слънце A-Derma Protection AH. За мое огромно щастие тази година не успях да изгоря (слава на Дева Мария от Гладелупе!) и този лосион си го ползвам основно като стандартен лосион за тяло, вместо такъв за след плаж/продължително излагане на слънце. Което може да се сметне за разхищение, заради приятната текстура и разхлаждащ ефект, но все пак предпочитам да не изгарям, пък било то и в името на тестване на нов продукт :) И така, лосионът за след слънце на A-Derma е обогатен с хиалуронова киселини, а мисля на всички знаем за полезното й възстановяващо действие. Освен това лосионът обещава да успокои и хидратира раздразнената кожа. Формулата съдържа био масло от кълнове овес Rhealba, което подсилва и защитава кожната бариера. Самата формула е по-течна и лека от стандартните лосиони за тяло, разнася се лесно и бързо, като да масажираш тялото си докато я втриваш е голямо удоволствие. Попива една идея по-бавно, като дълго време "стои" на кожата като вода - лека, приятна, влажна и хидратираща текстура, плюс разхлаждащия ефект. Мисля че продуктът е просто перфектен за топлите дни, независимо дали ходите на плаж или не. Опаковката от 250 мл със сигурност ще стигне за много дълго време, дори и да нанасяте всеки ден като мен :) Има много лек и приятен флорален аромат. Кожата се усеща гладка и мека, но оставя съвсем леко доловим лепкав филм по нея.

Дерматологични лаборатории Ducray са известни с висококачествените и иновативни продукти в областта на грижата за скалпа и косата. Extra-doux е дермапротективният им шампоан за честа употреба. Защо намирам този продукт за много удачен именно за ползване през лятото и го включвам в тази публикация с летни продукти? Ами, също както кожата на лицето и тялото, тази на скалпа ни се нуждае от грижа, внимание, хидратация и по-крути мерки, в случай че е раздразнена, иритирана, страдаща. Дермата, независимо къде по тялото ни е разположена, е силно зависима от влиянието на околната среда и след като през лятото слънцето и времето като цяло са по-агресивни към нашето лице и тяло, това влияние се отнася и за скалпа. Затова дермопротективният шампоан е създаден с обещание активно да защитава скалпа и да помага на кожата да се възстановява по-бързо. А когато скалпът е здрав, косата се чувства по-добре, затова шампоанът спомага и за повишаване на устойчивостта и здравината на косата, еластичността и блясъка й.

Какви са моите впечатления? Шампоанът в действителност е много приятен за ползване. Текстурата му е една идея по-лека и не толкова гъста, колкото е на стандартните шампоани от дрогерията. Ароматът е много лек и ненатрапчив. Не се пени чак толкова силно, но пак успява да измие косата чудесно. В същото време е много мек и щадящ, това се усеща още в банята и особено много когато косата изсъхне и остане много гладка и мека. В момента нямам проблеми със скалпа и не знам как би се отразил продуктът на иритирана кожа. Косата ми също в последните месеци е много сговорчива (убедена съм, че това е благодарение на шампоаните "Здраве" и ги препоръчвам с две ръце и два крака на всеки!), не се омазнява така бързо и сякаш косъмът ми е станал по-здрав и нечуплив. Разбира се, косата ми е такава от доста преди да започна да използвам Ducray, но е факт, че шампоанът не е влошил състоянието й и напротив - поддържа го. Като цяло не бих нарекла този продукт точно незаменим, но определено е качествен, щадящ и приятен шампоан, който бих ви посъветвала да пробвате поне веднъж.

Образование във Великобритания - Част 5

Човек дори и добре да живее, идва време за изпитна сесия. Това е в рамките на шегата, разбира се, защото ако се запишете и изкарате половината си време в университета с подобна настройка… ами, защо въобще учите? Факт е, че изпитите обикновено са източник на стрес и притеснения, дори и когато човек е добре подготвен, но е важно да се приеме, че това е напълно нормален етап от обучението на всеки, че всеки студент преминава през тях и че няколко седмици след изпитите, вече ще се сещаме с усмивка и облекчение за цялата тази никому ненужна драма. И така, нека ви разкажа малко повече за това какво представляват изпитите в Университета в Дарби.

Първото, което на мен ми направи голямо впечатление и определено се различаваше от опита ми от преди това беше, че в магистърска програма Маркетинг Мениджмънт в Университета в Дарби не съществува специално обособена изпитна сесия. Предполагам че такава е практиката и в другите специалности в университета, а вероятно и в други английски университети. И така, скоро след началото на лекциите разбрах, че за всеки от четирите предмета, които изучавам през първи семестър, ще имам средно по 3-4 изпита, които са разпределени през няколко седмици и успоредно със самите лекции. Това ще рече, че няма сесия, а подготовката за изпитите преминава успоредно с лекциите. Това от една страна е хубаво, защото познанията ми по определените предмети са достатъчно „свежи“, а и съм в учебен режим. Вероятността да се отпусна и умът ми да излезе от активния учебен режим, в случай че между лекциите и сесията има по-дълъг неучебен период, е доста голяма. От друга страна, на фона на това, което преподават по време на лекциите и колко много изискват за изпитите, факт е, че подготовката за изпитите отнема страшно много време. Трудоемка, времеемка и като цяло предизвикателство, няма да ви лъжа, че ако работите работа на пълен работен ден като мен и се подготвяте за оценяване, възможно е всичко да се струпа и да дойде много нанагорно в един момент. Поради простичкия факт, че преподаването не е на кой знае какво ниво, както вече споменах в някоя от предните публикации по темата, нужно е огромно количество самоподготовка. Въоръжете се с огромно количество самодисциплина, ако попаднете в подобна ситуация, защото само тя ще може да ви спаси трибуквието J Факт е, че най-трудната част се състои в това да разбереш какво точно се изисква от теб, за да си подготвиш изпита. Защото изисквания има много, до някаква степен и те ще ви бъдат разкрити (всеки преподавател ще отдели по няколко минути от лекциите и семестрите, за да поговори за това какво очаква за висока оценка), но като цяло подходът към всеки изпит и подготовката за него е много самостоятелен. И не, не разчитайте на това, че от вас се изисква да сте креативни, както аз се надявах, защото зад всеки изпит, проект и курсова работа стоят доста лимитиращи рамки. Знам че не ми се получи да обясня нещата добре, но може би трябва да го преживеете, за да ме разберете съвсем. Да, трудно е да разберете в какво се състои всеки изпит, макар че преподавателите обясняват какво изискват, а и винаги може да зададете допълнителни въпроси или да поискате индивидуална среща, тук никой няма да откаже. Обаче аз, нали съм си едно инато овне, исках сама да се справя с всичко. Просто съм голям индивидуалист и не обичам да моля за помощ. И съм много щастлива, че успях да се справя. Ако вие обаче не сте така загубени и зальохани като мен, препоръчвам да се възползвате от всяка предложена помощ. В допълнение е хубаво, че преди всеки изпит има drop off sessions, което ще рече време, в което може да наминете и да поговорите с преподавателите какъв е прогресът ви, има ли нещо, което ви затруднява и как може да го преодолеете, в правилна ли посока вървите и т.н.

Важно е да спомена, че текущи оценки няма да получавате, което ще рече, че не ви очакват контролни и междинни изпитвания (ако 3-4 на предмет не са достатъчни и без това). Цялата оценка за годината по предмет се сформира като средноаритметично на оценките от всички изпити по предмета. Нямам представа дали ако не се явите на някой от изпитите е предвидена поправителна сесия, не ми се е налагало да мисля за това. Не знам и какво се случва, ако не си вземете изпит. По повечето предмети преподавателите бяха удължили срока за предаване на изпитните работи с по няколко дни до седмица, вероятно повечето колеги не са се справяли да предадат навреме и са помолили за отсрочка. Аз, слава Богу, не се забавих с нито една изпитна работа и си спазих всички първоначални срокове, което ми костваше доста нерви и усилия, но пък сега съм щастлива, че се справих изрядно. В Университета в Дерби системата за оценяване е чрез проценти. Например, ако работата е оценена от 0 до 40%, това означава, че сте скъсан. От 41% до 59% е за четворка и т.н. като има 3 различни разновидности отличена оценка. Разбира се, от 90% нагоре е изключително трудно да бъдеш оценен, но на мен ми се случи (въобще не очаквах) на един от изпитите и не мога да ви опиша радостта ми (в добавка, оказа се че съм измислила „подобрена“ версия на един модел, за който преподавателят поиска от мен разрешение да преподава в този вид на бъдещите студенти, йей!).

И преди да премина към същността на изпитите, последно да спомена няколко подробности. Изпитните работи се прикачват като файл в софтуерната система на университета, като всеки студент влиза в нея с уникалния си код. Нарича се Turnitin и не я използва само Университета в Дарби. Там може да се проследи на коя дата е „отворена“ формата за качване, на коя дата е крайният срок за качване на работата (изпитната работа може да бъде качена по всяко време през този срок) и кога ще бъдат обявени оценките (това НИКОГА не се случва на време, подгответе се за огромни забавяния). Резултатите и оценките научавате пак от тази система, като освен оценката, в нея подробно могат да бъдат разгледани всички коментари и забележки по изпитната работа и окончателен feedback.

Конкретно за моята специалност, изпитите бяха и с практическа насоченост, и с доста академична. Като цяло, писахме доста курсови работи по проекти и идеи, които сами трябваше да развием и разработим. Разработихме проект за услуга, която да предложим на университета, като трябваше да докажем чрез теории и модели как тази услуга може да заработи реално. Аз разработих идея за абонаментна кутия за студенти. Работихме и по проекти за вече съществуващи популярни и непопулярни брандове, като трябваше да коментираме досегашните им маркетингови стратегии и присъствие и да открием проблеми, като после препоръчаме идеи и стратегии за популяризиране и успех. Аз работих върху брандовете “Next” и “Juliette has a gun”. Като цяло беше интересно, но не и с възможност за много креативност и индивидуалност на работите, защото има определени рамки, които се спазват. Освен курсови работи, някои от изпитите бяха под формата на marketing pitch, или презентация на идея/проект.

Магистърската програма завършва с предаване на дипломна работа. Тъй като в момента съм в процес на писане на моята дипломна работа, няма да изпадам в много подробности с този пост, като вероятно след време ще има още една статия от поредицата, в която ще се фокусирам на по-богатия ми тогава опит и впечатления. Ако сте завършили бакалавърска програма, вероятно знаете подробно какво представлява дипломната работа (дълбочинен прочит/критика по определена тема, свързана с дисциплината, която изучавате). В моя случай с Университета в Дарби, самата структура на дипломната работа е по-различна от това, което се иска в България. В момента ми се налага да отделя много по-голямо внимание на прочит и критика на един куп литература по темата на дипломната ми работа, да подбера модели и теории, които да коментирам и да обясня, защо съм избрала и какви евентуални критики и подобрения могат да им бъдат приложени и ОСНОВНО – предстоят ми много маркетингови проучвания, а именно много проведени интервюта и анкети, но това ще е в идните месеци. Като цяло, тук фокусът пада повече на съществуващата информация и изследователска дейност и критичния прочит на студента, отколкото на собствено мнение по проблема, разсъждения и идеи. Лично за мен, този формат дипломна работа е доста по-труден, на мен ми е изключително трудно да пиша за неща, които не е родила моята глава и просто да коментирам чуждия труд. Силно разчитам, че ще се размина без много корекции и пренаписвания, но познавайки се добре, вероятно ще ми се наложат редакции. Като магистри отново ще имате възможност да работите с научен ръководител. Принципно идеята е научен ръководител да ви стане този преподавател, който сами сте си избрали, но не винаги се получава така. Така например на мен научен ръководител ми е човек, който не само не ми е преподавал, но и не преподава маркетинг на магистри. За мен няма значение, ако от университета са преценили, че той ще може пълноценно да ми помогне. Пък и както вече казах, аз съм индивидуалист в работата си и не се обръщам с молба за помощ почти никога. И все пак, препоръчва ви се определен брой срещи, проведени с научния ръководител, на които да коментирате главните задачи и идеи. Отделно след написването на всяка глава на дипломната работа се препоръчва да я изпратите на научния ръководител, който да я коментира, а по-късно вие сами решавате дали да приемете забележките и да приложите корекции, или не. Една глава не се разглежда повече от един път от научния ръководител. Ако проявявате интерес или смятате, че би ви било полезно, пишете ми и аз мога да изпратя или копирам тук файла, в който подробно е обяснена структурата на дипломната работа и какво се очаква от научния ръководител.

Нещо, което пропуснах да спомена са трите форми, които се изпращат преди да стартирате работата върху дипломната работа. Първа е Form A, която се изпраща месец-два след стартиране на първи семестър. В нея се описва на кратко заглавието на дипломната и какви са основните цели и задачи. Това е формата, според която от администрацията на университета избират най-подходящия научен ръководител за вас. Следва Form B, която се води предложение за дипломна работа, но на практика е почти половин дипломна работа – по обем, а и защото представлява 40% от финалната оценка. Предложението за дипломна представлява подробно описание на поставените в труда ви цели и задачи, както и подробно литературно ревю и критика на авторите, подробно описание на методологията, таблица на Гнат, която илюстрира графикът ви на работа по дипломната и т.н. Реално на този етап вече трябва да сте започнали да навлизате в темата по-надълбоко и да сте запознати с огромна част от това, за което ще пишете. Докато при Form A не са нужни дълбочинни знания по темата, а и все още имате възможност да промените темата, по която ще работите, то при тази втора форма, която между другото искат изпратена едва няколко седмици след първата (времето е мноооого ограничено за толкова дълбочинни познания, признавам, доста голям зор беше да я подготвя), вече трябва точно и ясно да сте се насочили и активно да сте стартирали процеса по писане. Третата форма е т.нар. в България етична декларация, но тук тя се изпраща, за да може комисия да ви разреши да провеждате маркетингови изследвания. И не, не се състои от 2-3 думи и един подпис, а отново е доста трудоемка и изисква достатъчно знания и ясна представа за какво сте започнали да пишете, като тук се набляга основно на методологията, какви инструменти за маркетингови изследвания ще използвате, защо, самите въпроси от интервютата и анкетите и т.н. Ако ви бъде отказано разрешение да проведете маркетингово изследване, то не може да стартирате писането на дипломната. Може да получите смесено мнение, което означава, че ще се изисква корекция на етичната декларация (Form C). В най-добрия случай получавате съгласие и зелена светлина да продължите с писането на дипломната работа.

Това е от мен за днес. Ако ви интересува нещо допълнително, свързано с магистърската програма във Великобритания или Университета в Дарби, може да погледнете предните четири статии по темата, или да ми задавате въпроси. С радост ще се опитам да съм полезна J

Summer 2017 Essentials

Работа от вкъщи и какво работи един копирайтър

Знам, темата за работа от вкъщи и какво точно представлява тя е дъвкана и предъвквана в не един блога и лични дневника онлайн. Защо е нужно още едно мнение/статия? Вероятно не е, вероятно няма да ви кажа нищо ново и нищо некоментирано вече. И все пак ми се иска това, което се върти в моята глава и засяга темата, също да види бял свят, в синтезиран и подреден вариант, или каквото ми се получи. Това не е статия с претенции за обективен прочит на тази безкрайна тема, нито пък с намерение да звучи много професионално. Това е моят личен опит и как аз виждам този корпоративно-домашен свят J Практиката да се работи от вкъщи все още е сравнително нова и провокира доста учудени погледи в България, поне извън столицата, където световните трендове и концепции навлизат може би с една идея по-рано от „забутана“ провинция. Ето защо намирам за нужно темата да получи още един коментар, който, надявам се, да внесе мааалко повече яснота.

Ще започна с кратко обяснение какво работя аз. От две години и половина работя като копирайтър. В какво се изразява работата на копирайтъра, или какво точно работя аз, ще обясня малко по-надолу. Освен че работя като копирайтър, аз работя от вкъщи. Или от плажа, от друга къща, от друг град, от друга страна, няма значение, мисля че схванахте J Навсякъде, където лаптопът е с мен и имам връзка с интернет – там е моят офис. Разбира се, предпочитам да е тихо и спокойно около мен, за да мога да се концентрирам по-лесно, но съм работила и при доста екстремни условия. Например в университета, малко преди изпит, когато всички жужат наоколо и се суетят, знаете как е. Да, за много от нас работата от вкъщи звучи като научна фантастика. Работа ли е наистина, щом не си в офиса, в някое учреждение или просто на работно място, което не съвпада с адресната ти регистрация по лична карта? Работа ли е наистина, ако не си сред колеги и шефът не е в съседното помещение? Няма да крия, аз също си задавах подобни въпроси и недоумявах преди доста време, когато ми предстоеше да започна тази работа. До този момент бях преминала през какви ли не „професии“ и нито една от тях не включваше уюта на дома. Но пък реших да пробвам. Реших, че нямам какво да губя. И не на последно място, получих огромният шанс да го направя, затова до ден днешен съм благодарна на моя шеф, че ми обърна внимание, че повярва в мен, въпреки че нямах опит в тази професия и че оцени таланта ми. От друга страна, аз му се отблагодарявам с лоялност и много труд и мисля че това е тайната на добрите ни отношения… пък били те и от хиляди километри разстояние!

И така, какво работи копирайтърът? Вероятно повечето от вас имат поне бегла представа, а възможно и доста пълна и реалистична. Копирайтърът (не се сещам за еквивалент на думата на български, може би редактор/рекламен автор са най-подходящи?) е човекът, критичният ум и талантът, който стои зад повечето буквички и текстове, които четете и чувате ежедневно. Рекламният копирайтър (advertising copywriter) се занимава с това самостоятелно или по поръчка от клиент/шеф да измисля текстове, посветени на определени продукти, услуги, идеи, концепции, организации и т.н., които трябва да бъдат рекламирани с една или друга цел, или просто трябва да бъдат представени на широката публика. Аз често обичам да казвам, че моята работа е пълнежът на сайтовете и корпоративните блогове, но работата на копирайтъра не се свежда само до онлайн пространството. От реклами по телевизията, през онези досадни фразички, които ни полепват по мозъка, до професионални и дори силно „нишови“ статии в онлайн пространството – това го прави копирайтърът.

Може би ще ви е интересно за какво точно пиша аз? Аз пиша ексклузивно само за онлайн пространството. Това предполага някои специфики на писане и структуриране на текстовете като оптимизация за търсачките, подзаглавия, абзаци, хиперлинкове, избягване на спам и още, но няма да ви натоварвам с това. Откъм теми, разнообразието в моя професионален живот е огромно. За две години и половина съм писала за всичко, което може да се сетите и за много неща, които не биха ви дошли наум. Доста дълъг период от време основната ми работа беше да пиша за паркети. Да, паркети! Представете си само как цикленето на паркет може да се опише в рамките на 500 или 1000 думи в близо 300 сайта, всеки път различно, за да не се сърди Гугъл и да не реши, че плагиатстваме! И това е само за сайтовете, отделно поддържаме и също толкова блогове. Дълбоките познания са едно на ръка, умението да разнообразяваш и всеки път да описваш нещата различно (и интересно и грабващо, а това е все пак паркет!) е истинското предизвикателство. Освен за паркети съм писала за соларни панели, ремонти на покриви, conservatories и loft conversion (нямам идея как се наричат на български), набиране на персонал, сватбени агенции, таксита, погребални агенции, счетоводители, осветителни тела, детски градини, лекари, холистици, адвокати, фотографи, професионално почистване, пътувания, наемане на коли под наем, продажба на билети, ресторанти, барове, хотели, кафенета… списъкът е безкраен. Може би се досещате, че нашата фирма, освен че се занимава с основни дейности, които аз рекламирам, се занимава и с реклама на други дейности и услуги, които аз пак рекламирам. Плурализъм от теми, наистина е безкрайно. Може би още се досещате, че работата на копирайтъра, освен че се състои в написването на грабващ, интересен и уникален текст, се състои и в трупане на дълбоки познания по хиляди теми, за да може тези текстове освен всичко и да бъдат информативни, да не са подвеждащи и да звучат професионално. Да, с гордост мога да потвърдя, че откакто съм копирайтър, започнах да знам за всичко и по много! В добавка, която се касае специално за мен, всички текстове са на английски, така че трябва да следя и перфектна граматика и богат набор от думи, за да не се излагаме пред чужденците J

И така, след като ви отегчих, но пък поне, надявам се, внесох доста яснота по темата (когато аз започвах да работя тази работа, имах огромна нужда от една такава статия, защото нямах идея в какво се впускам), да се върнем на работата от вкъщи! Ето малко плюсове и минуси, без определен ред и приоритет!

·        „Аха, ти работиш от вкъщи, значи не работиш НАИСТИНА.“ – Ако получавах по едно левче всеки път, когато чуя тази реплика! Всъщност си работя съвсем наистина и реално. Може да ви изненадам, но си имам и строго работно време от 8 часа, през които не мога да отивам до магазина, не мога да полегна и да позяпам клипчета в Youtube и не мога да изляза на кафе, защото съм в постоянна онлайн връзка с колегите ми и трябва да съм насреща, ако им потрябвам (а това се случва често). Истината е, че в сравнение с много случаи, аз работя много повече от вас и дори не говоря за многото извънредна работа, която е нужна, за да се довърши един сайт в срок и за да има винаги актуална информация в блоговете, или за да разуча една нова за мен сфера в дълбини. Аз работя повече от вас, защото моят шеф не ми виси на главата и няма как да е сигурен дали наистина работя съвестно. Работя повече от вас, за да се докажа, да спечеля доверието и одобрението му. Поне така беше през първите месеци, сега, вярвам, вече съм се доказала.

·        От друга страна не ми се налага да минавам през всичките неудобства, свързани с нормалната работа в офис, например. Не ставам 1-2 часа по-рано, за да се приготвя, не пътувам, не студувам и не изгарям. Мога да работя по пижама и с несресана коса и никой няма да разбере. Не се срещам с досадни клиенти, мога да похапвам, докато пиша, за да си спестя време, мога да бъда на плажа, в чужбина и дори да бъда студент, както е и в моя случай.

·        Макар че аз имам работно време, все пак имам известна свобода да си регулирам работата. Стига да съм насреща за колегите ми през деня, мога да си оставя работа и за през нощта, ако няма нещо спешно, а през деня да бъда на лекции или да подготвям изпит. Не се случва често, но мога да го правя, стига нещо извън работата да ми е много спешно. И това се отнася за мен. Има много професии, които позволяват много по-голяма свобода. Как тези хора остават организирани, не се изкушават да не протакват работата и да не сърфират из социалните мрежи по цял ден, за мен остава мистерия! Повярвайте, изисква се сила, за да не се изкушиш да се отплеснеш в Youtube или да излезеш на кафе.

·        От друга страна горната точка е и голям минус. Повечето хора, които работят от вкъщи страдат от това, че нямат работен ден, което означава и че нямат почивка. И на мен самата често ми е доста трудно да разгранича работата от свободното време, особено като имам допълнително работа и искам да изпреваря крайните срокове. Има вероятност да се увлечеш в работохолизъм, а умората се трупа доста бързо. Когато професията е толкова творческа, умората може да изиграе много лоша шега и скоро да доведе до липса на свежи идеи L

·        Нямаш колеги и шеф. Е, имаш си, ама не са наоколо. От една страна е хубаво, от друга не е. Аз лично предпочитам да съм сама, когато работя. Не си падам и по екипната работа. Но пък е доста по-различно, когато има хора в твоята позиция, с които можеш да обсъдиш неща, които се случват на вас. Приятелите няма да те разберат, пък и не им е интересно и не слушат. А и, може да предположите, че времето, което по офисите се губи в разговори с колеги и сърбане на някое и друго кафе, аз го уплътнявам с работа, няма как, нямам оправдание J Колкото до шефа – супер, без шеф на главата е супер! Да, ама не съвсем! Първо, както вече споменах, трябва много повече, за да се докажеш, защото впечатленията не са точно преки. Второ, няма кой да те напътства, няма брийфинги, на които шефът да обясни какви са точно визиите и желанията му и ти да напаснеш работата си към постигането им. Понякога е трудно, понякога липсва комуникация, но все пак се свиква.

·        Домът ти е офис, а офисът дом. Това е ужасно, повярвайте! Знам че казах, че е много яко да работиш по пижама, но идва момент, в който много започва да ти липсва просто контактът с хора, това да имаш повод да се гримираш и наконтиш, да излезеш от вкъщи… затова аз се старая максимално да излизам от дома през свободното ми време.

·        Специално ние имаме фирмени партита, но представете си горките хора, които не могат да ходят на Коледно парти, гадно е!

·        Вкъщи не проявяват разбиране! „Може ли да отидеш до магазина?“, „Може ли да дойдеш да ми помогнеш?“, „Ще пуснеш ли пералнята/простреш/сготвиш/избършеш тука нещо/пуснеш прахосмукачка много набързо?“ и това, докато обсъждам нещо важно с колегите по Скайп за работа или съм в творчески процес! Приятелите са още по-зле! „Айде де, не можеш ли да излезеш за малко, само за едно кафе?“ А ти можеш ли? Ти можеш ли да си зарежеш офиса за 1-2 часа, за да пиеш кафе? Слава Богу, моите околни бързо свикнаха с идеята, че аз наистина работя и наистина не мога да мръдна от лаптопа и вече не ми се пречкат много.

·        И за финал, макар че работя тази работа от две години и половина, до голяма степен и аз не мога съвсем ясно да асимилирам концепцията, че работя от вкъщи и че това наистина е работа. Не, не че се покривам. Но когато получа предложение за допълнителна работа или проект, винаги го приемам и после страдам. Какво пък, казвам си, нали работя от вкъщи, все ще се намери време… е, намира се, обикновено е времето за спане, времето за хапване, за среща с приятели, за подготовка за изпит, за лекции…

Истината е, че за да работиш от вкъщи се изискват доста усилия за създаване на правилен режим, доста самодисциплина, доста яснота със собствените възможности, доста ясна представа какво правиш и как го правиш. Изкушенията дебнат отвсякъде – изкушения да не работиш достатъчно или да работиш твърде много. Не искам да придавам някаква излишна важност на цялата ситуация, нито да ви се сторя като глезла. Да, за много хора е мечта да работят от дома. После наистина започват да го правят и виждат, че не е толкова лесно. Не е лесно, защото освен че работиш работата си, работиш и по това да влезеш и да не напаснеш към един съвсем нов и различен работен mindset. Въпреки това, безкрайно съм благодарна, че работя това и така. Харесва ми това, което правя. Благодарна съм, че имам свободата да работя на пълен работен ден и да съм редовен студент в чужбина. Защото най-големият плюс на тази работа е, че предлага гъвкавост. И стига да сме достатъчно мотивирани и отговорни, можем да постигнем всичко!