42° 28′ 3.9″ N, 27° 33′ 11″ E

Когато наскоро разказвах на племенницата ми за мидите морски нокът и че те всъщност са дългите нокти на русалките, които те периодично скъсяват, защото, съгласете се, не би било лесно да се плува с такъв сериозен маникюр, за секунди успях да проследя в сините й очи как невярването и разумът бързо бяха изместени от желанието да ми повярва най-искрено. В този момент и на мен ми се прииска да повярвам в някакво вълшебство, ама така, като нея, най-безрезервно и чисто. Не може да отречете, че колкото по-вълшебно става ежедневието ни с всичките тези Покемони и разни други чудесии, толкова повече се губи чара на онази истинската приказност. Е, явно беше назрял моментът за едно приключение, което отдавна отлагах, но пък точно то можеше да ми предложи тази автентична магичност, за която така жадувах. И поехме към координатите, които виждате в заглавието на публикацията - остров Света Анастатия - единствения обитаем морски остров в България. Дали там ни очакваха русалки, пирати или може би Питър Пан и капитан Кук? Всичко може да се случи, само имайте вяра!

Всъщност на остров Света Анастасия, въпреки сравнително близкото разстояние от моя роден град Поморие до Морска гара Бургас, от където по няколко пъти на ден потеглят корабчета до острова през целия летен сезон (вижте графика тук) се озовах след поканата на Мол Галерия Бургас както вече споменах във Фейсбук страницата на блога. Едно романтично писмо в бутилка, подхвърлено от палава белокъдра вълничка ми напомни, че лятото е за приключения и неповторими емоции и аз реших да ги споделя със сестра ми и малката ми племенница, защото тъкмо те са най-прекрасната компания стане ли дума за откривателстване. И така юли ни запрати точно в центъра на най-вълнуващите бургаски приказки, които поколения гларуси разказват на поколения варненски чайки. Някъде там, в центъра на старото, мъдро и беловласо Черно море, в прегръдките на бляскави капчици морска вода и пухкава пяна, големи военни кораби от Атия и вероятно русалки (разбира се!), е сгушено мъничко парченце изстинала вулканична лава, което приютява безброй омагьосани посетители и стотици истории и легенди, че човек започва да се чуди как това микроскопично парченце земя не потъва под тежестта на толкова много митове и истини. 

Единственият начин да достигнете до остров Света Анастасия е с едно от многобройните корабчета, както вече споменах (какъв шок!) освен ако не сте отличен плувец. Пътуването при спокойни води отнема 20-тина минути, корабчетата акостират при Морска гара Бургас (до нея може да се стигне пеша или с кола, ако не сте от Бургас, разпитайте къде е хотел "Приморец" и продължете да се движите по улицата зад него). Усещането на корабчето е много приятно, основно заради морския бриз, който раздвижва летния нажежен въздух. Кораб "Св. Анастасия" не таксува с билет деца под 7 години, а цената за възрастен е 12 лв за пътуване в две посоки. Други такси на острова не се заплащат, извън това, което решите да консумирате в заведенията, цените за ношувка в хотела и входната такса за музея. 

Пристигайки на острова, докато моряците още завързваха корабните въжета за понтона, веднага ни направи впечатление обърнатата котва на малкото плажче. Ако не сте запознати с морската символика, котвата от стотици години е символ на надеждата, като отдавна вече е прекрачила морските ширини със своята символика и съпътства всички хора, на които предстои приключение. Съпругите на моряците подарявали котва на своите съпрузи преди всяко голямо пътуване, като обещание, че топлият и спокоен дом винаги ще ги очаква. От тук следва, че обърнатата котва плаши моряците, защото се твърди, че тя ще разгневи морските богове. Но пък този остров е закрилян от Света Анастасия, която съумява да укроти всички морски настроения и да поддържа това парченце земя в истинско райско кътче, огряно от слънцето. И така, скокнахме от борда на малкия понтон и пред нас се откри прекрасната гледка на тази уютна и кокетна шепичка земя, закотвена в средата на морето под тежестта на десетки легенди, появила се от вулканичната лава и издялкана от морските вълни, а по-късно дооформена от човешката ръка и талант.

Истината е, че за да се обходи острова ви трябват броени минути. Но не в това е чара му, защото на нас и два часа не ни достигнаха, за да се насладим на прекрасната атмосфера и спокойния морски бриз в средата на жаркото лято. Истинско бягство от забързаното ежедневие в един различен свят, който имаме щастието да можем да посетим и да се почувстваме като онези мънички мравчици пред гордата осанка на Майката Природа. 

Ако все пак сте тръгнали с идеята за повече разглеждане и по-малко мързелуване под дебелата сянка на сливата и смокинята, ето какво може да разгледате на острова:

Музей - експозицията на музея се шири в шест тематични стаи, посветени на различните периоди, обитатели и легенди, които обвиват острова като мистична мъгла. 

Църква - Религиозния комплекс носи името "Успение Богородично" и е строена в периода 15-16 век, като останки от този период (олтар, дървен иконостас, стенописи) могат да бъдат видени и днес в реставрираната църква. В тази единствена оцеляла българска островна църква са палели свещи монаси и свещеници, които са почитали покровителката му Света Анастасия Лечителката и не веднъж са молели за помощта й в случаи на морски бури и набези на легендарни пирати. 

Къща за гости - Не я посетихме, но се информирахме за цените и ни се сториха доста адекватни, имайки предвид че се нощува на остров - 50 лв за единична стая и 80 лв за двойна. Определено би си струвало нощуване на острова, заради цялата романтична и отшелническа атмосфера. Стаите за разположение в две отделни сгради, като интересното тук е, че може да бъдете настанени в автентични монашески килии, в които, както изглежда по снимките, максимално е запазена уникалната атмосфера на миналото, разбира се, с доста добавени удобства. Все пак заради гледката, която се открива, бих заменила и най-луксозния хотел за нощувка тук.

Ресторант - не е случайно името му "100 години назад", защото в менюто на ресторанта присъства прекрасна селекция от местни морски деликатеси, приготвени по стари бургаски и манастирски рецепти, които старите моряци пазят в дълбока тайна. Атмосферата е неповторима и предлага усещане, което трудно бихте намерили другаде - обед или вечеря, надвиснали над морската бездна, в прегръдките на ароматни смокини.

Лекарна - Модернизирана, разбира се, по-скоро е кафене. В лекарната се предлагат няколко вида разхладителни напитки, но въпреки топлото време навън, аз ви предлагам да опитате от прочутия билков и много лековит чай от билки, които растат на острова. От тук може да закупите и домашни сладкиши и соленки, както и домашно сладко от смокини. Тази част я пропуснахме, защото ние сами си правим сладко от смокини, но съм убедена, че островните смокини за напоени с по-различен и по-солен дъх и аромат, а и с много слънчева светлина, Това, което не пропуснахме е да се насладим на прекрасната гледка, която се открива от лекарната, седнали на мъничката тераса, която буквално е виснала над морската шир. 

Това, което ми направи впечатление е, че от всяка страна на острова, морето е обагрено в различни нюанси на синьото. Може би става въпрос за игра на светлина и сенки, а може би е свързано с някоя от старите легенди?!

Ако си мислете че с това приключва обиколката ни на острова - жестоко се лъжете. Както казах, учудвам се, че това мъничко местенце не потъва под тоновете история, митология и култура! Като всичко свързано с морето, тук също витаят много легенди и приказки, в които е лесно да повярваш, веднъж попаднал на това чудно островче, което сякаш изпадало измежду страниците на големите книги за мореплаватели, корабокрушения и преследване на митични чудовища. На вас ще оставя избора дали да повярвате в тях, или не!

Около това парченце вкаменена във времето вулканична лава, което е голямо едва 9 декара, освен блестящите и оглеждащи се в небето сини води, могат да се видят и още четири скални образувания, всяко от тях свързано с легенда и поверие - "Дракон", "Вкаменен кораб", "Порта на слънцето" и "Гъба". "Портата на слънцето" е първата точка на острова, която е огрята рано сутрин от слънцето - първата целувка на горещото кълбо с възлюбения му солен и ароматен остров, последван от стотици милувки през целия ден та чак до вечерта. Предполага се, че на това място е съществувало тракийско светилище. От другата страна на острова, още с пристигането си може да видите "Гъбата", която лесно ще разпознаете по ясните форми. И до днес островитяните разказват, че на това място е погребан стар и мъдър монах, който с добродушна усмивка посреща и изпраща посетителите от своето уединено царство. "Вкамененият кораб" може би представлява най-голям интерес, заради страховитата легенда, която обитава като призрак разбитите му от вълните останки. Според древната история на острова, тук многократно са акостирали пиратски кораби в търсене на древно, но много апетитно съкровище пазено от духа на сприхав морски разбойник. При едно от поредните нападения, монасите на острова помолили за помощ иконата на Св. Анастасия и светицата откликнала на молбата им като изпратила буря, която издигнала кораба високо и го запратила с огромна сила в подножието на морската бездна. Останките на кораба се вкаменили и днес могат да бъдат видени там, на мястото, което вечността и великото море са му отредили.

Години по-късно, организаторите на атентата в софийската църква "Света Неделя" за изпратени на острова като политически затворници, но 43-ма от тях успяват да избягат в полите на Странджа планина. Дали са подготвили бягството си с помощта на вкаменените пирати или не, това никой не знае, но вместо български Алкатраз, тогавашният остров "Болшевик" е прекръстен на "Света Анастасия" и вече дружелюбно приема свободни хора, а не затворници.

Чудите се как успях да науча толкова много неща за острова ли? Разказа ми ги тази стара и мъдра костенурка, която е била свидетел на всичко, разказано дотук.