Bergamo

Не знам каква е тази злочеста съдба на по-малките братя и сестри да живеят в сянката на по-големите. Не знам какво е това проклятие на „изтърсаците“, дето обикновено ядат шамарите за белите, които по-големите умело са изобретили. Не знам защо всеки забравя за малките, защо не иска да ги взима със себе си, когато се разхожда или играе с бандата. Защо по-малките вечно са лишени от ожулените колена, вечно последни научават тайните, вечно последни ги избират, когато в детските игри се разделяме на по два отбора. Защо в училище трябва да се стараят повече от по-големите сестри и братя, защо на тях им размахват пръст по-често, защо никой никога не изслушва идеите им.

Пиша, че не знам, защото наистина не ги познавам тези чувства и дефицити. Имам по-голяма сестра и винаги съм я наричала моя „втора майка“. Може би заради по-голямата разлика във възрастта между нас, но не ми се е налагало да изживявам тези ужасни детски драми, катаклизми и Апокалипсиси, които тревожат душите на изтърсаците.

Сякаш не толкова благосклонна е обаче съдбата към Бергамо, обречено да живее в сянката на по-големия си, популярен, обичан, готин брат, или може би е сестра, Милано. Мда, злочеста, несправедлива съдба. Обикновено за Бергамо се мисли като за градчето до летището, на което кацаме, за да грабнем куфарите и да потеглим към Милано или други краища на Италия. Признавам се за виновна, аз до съвсем скоро не се замислях за факта, че Бергамо е всъщност красиво, прекрасно място със свой чар и свои достойнства и заслужава да му се отдели време също толкова, колкото и всеки друг по-популярен или голям италиански град. Е, грешката е половинчато, но все пак поправена, защото миналата есен имах възможността да прекарам два вълшебни следобеда и вечери в това малко, но много кокетно градче. И се влюбих в неговата простота и ненатрапчивост, в благия му и кротък дух, в планинската му идилия и свежест. Много ми се иска в бъдеще да не забравя колко добре се чувствах там и да не тръгна да се замайвам пак по грандиозни и шумно заявяващи се градове, поне още веднъж да го посетя преди да продължа с впечатляващите дестинации и направления. Опитвам се да си обещая поне три или четири дни, отдадена на античната магия на старата част, на простотата на пицата с лук, изядена сладко-сладко на площада, докато наблюдавам преминаващите хора, на разговорите със собствениците на малки магазинчета, с които не говорим един език и все пак си казваме толкова интересни неща, на мириса на гора, планина, дъхави гъби. Ясно разбирам колко малко от времето си дадох на Бергамо, а колко още моменти искам да споделя с него. И това ще стане.

Велико Търново/Veliko Tarnovo, Bulgaria

Кокетни къщички са накацали по хребетите на града и напомнят на "Лего" конструкция, построена от малко дете, която а-ха и да се срути в бездната. Но това не е Позитано на Амалфийското крайбрежие.

Реката лениво криволичи, опасвайки града като пояс, пасваща перфектно на извивките му като парченце от пъзел. Но това не е река Амазонка, нито Инд, нито Мисисипи.

Крепостни стени и до днес крият в лоното си царския трон, защитавайки от номадски народи в миналото, станали свидетели на не една или две битки и на толкова много човешки съдби. Но не, това не е Великата китайска стена.

Чаровни улички в сърцето на града ентусиазирано и мечтателски напомнят за миналото и занаятите по тези земи, за ювелирните умения на стотици талантливи майстори в техните си сложни занаяти. Но не, това не е Етъра, нито е Капана в Пловдив, макар че се намира в България.

Бих завършила този увод с: "Що е то?", но заглавието на тази публикация, а и снимките ясно подсказват, че говоря за Велико Търново. Пък и голяма част от вас, които ще видите тази публикация, сигурно отдавна вече сте се досетили, че описвам старопрестолния град, а и на вас са минавали подобни мисли, когато сте го посетили. 

Всеки път, понечвайки да си купя самолетен билет към нова дестинация извън страната ни, чувствам че извършвам малък грях. Та аз още не съм опознала родните земи, не съм посетила нито един от прекрасните градове и природни забележителности, с които България изобилства. Затова още в края на миналата година реших да поправя тази грешка и да започна да изкупувам греховете си. И стартирах годината във Велико Търново, град, който ми беше мечта да посетя от много години. Не съжалявам и съм влюбена.