The Girl Who Invented The Romance: Random

Показват се публикациите с етикет Random. Показване на всички публикации

понеделник, 21 май 2018 г.

Picnic As A State Of Mind

Сезонът на пикниците официално е открит. Честно казано, това е един от периодите в годината, за които се вълнувам най-силно. За съжаление не ми се случва да ходя на пикник толкова често, колкото ми се иска. Обаче това не ми пречи да си мечтая и да се вдъхновявам (ако си спомняте, миналата година отново бях на такава вълна и споделях снимки тук в блога). Като се замисля, пикникът е перфектната синергия между природа, чист въздух, приятно преживяване със семейството и приятели, вкусна храна и истинска почивка. Плюс това не изисква нищо сложно и скъпо като подготовка. А носи толкова много радост на малки и големи!

Ето и моят списък с 10 основни неща, които са нужни по време на пикник. Разбира се, няма да споменавам локацията, транспорта до нея и хубавата компания, тези са ясни :)

* Не е нужно да имате истинска кошница за пикник, макар че с такава е доста удобно, а и стават красиви снимки. Ако нямате такава, просто пригответе по-голяма чанта, раница или сакче и оборудвайте с прибори за хранене и посуда (може и за еднократна употреба), одеалца и други покривки, върху които ще ви е удобно да седите, дремвате и да се храните. Ако имате хладилна чанта е още по-добре.

* Слънцезащитни продукти с достатъчно висок фактор предвид продължителното излежаване на слънчице, както и някакъв продукт, който да предпазва от ухапвания (или поне да облекчава сърбежа). Термална вода винаги влиза в употреба за освежаване, успокояване на сърбеж и раздразнена кожа, т.н.

* Музиката е задължителна. Имате няколко варианта - телефон/таблет и си подгответе готини плейлисти, портативно радио/касетофон на батерии, в случай че е близо до населено място и се хаваща сигнал и най-любимото ми - приятел, който може да свири на китара и желание да попеете.

* Други неща за занимавка - книги, игри, карти за игра, или каквото ви носи удоволствие.

* Възглавнички и дори надуваем дюшек за наистина голямо удобство.

* Храната е задължителна, напитките също, няма две мнения! Нека е нещо, което обичате да похапвате, но не цапа прекалено много, няма нужда от претопляне и е лесно за пренасяне. Аз лично предпочитам свежа храна с много зеленчуци и плодове, просто не върви да се яде друго сред природата.

* Резервни дрехи за преобличане. Не е изключено да ви стане много топло, много студено, малко неудобно, да се намокрите/изцапате.

* Тоалетна хартия, сапун и веро, кърпички (сухи, мокри), салфетки (хартиени и платнени).

* Запалка, кибрит, швейцарско ножче и ножичка.

* Хубаво е да си вземете и малка аптечка. Аз предпочитам да имам под ръка лекарства, които да помогнат в случай на главоболие, болки в стомаха и други неразположения.

четвъртък, 1 март 2018 г.

A Guide To Hygge

Много обичам зимите, особено снежните. Разбирам защо другите хора не ги обичат и с нетърпение чакат да се запролети, но това за мен не отнема дори и прашинка от могъщите чар и красота на зимата. От малко момиченце възприемам смразяващия сезон за вълшебен. Обожавам рекламите на "Кола-Кола" с полярните мечоци и обожавам полярни мечоци като цяло. Те са моят спирит анимал, ако трябва да си имам такъв. Обожавам да наблюдавам как снежинките падат от небето - от вкъщи, през прозореца, или навън, докато се разхождам. Да, моите крака също замръзват, да, едва се придвижвам през непочистените преспи, да, моите пръсти също са пред окапване, въпреки ръкавиците. И даже и тези малки неудобства не са достатъчни да не обичам снежната зима. Мечтая си за пътуване до Канада или Аляска, особено Аляска. Сигурно бих живяла там, сигурно в някой друг живот. Изобщо, завали ли сняг, може да се обзаложите, че първото нещо, което ще направя щом отворя очи сутрин е да се залепя прозореца и да се радвам като малко дете.

Не мога да обясня съвсем ясно тази непонятна любов, на която много биха повдигнали вежди и биха ме погледнали загрижено, сякаш нещо не ми е в ред. Може би наистина нещо не ми е в ред. Но пък видя ли танца на снежинките, цялото ми същество най-накрая открива жадуваната хармония и баланс. Аз го наричам обич, датчаните вероятно биха го нарекли хюга (hygge). Някои изпитват подобно чувство, когато се разхождат пръсти по горещия пясък на плажа, други щом слушат дъждовните капчици, които чукат по прозореца, трети се опияняват от аромата на гората и въпреки че аз харесвам всичко гореспоменато, нищо не стопля душата ми така, както огромните преспи бял сняг и снежинките, накацали по огради, дървета и улици. Малко парадоксално, но е така!

Не си датчанка, какво разбираш ти от хюга. Ами от датски начин на живот нищо не разбирам, но разбирам много от уют. Обичам уюта и не изпускам момент да се опитам да го създам за себе си и околните. Обичам колко просто се създава, а какъв мощен ефект има. Снегът е задължителен елемент, няма как да е по-хюга. Изобщо, без много сняг, нищо не е така уютно. Всъщност заснеженият град предоставя идеална възможност да практикуваме креативност и да измислим неизмислени досега начини да накараме душата и умът да се чувстват добре. И това ако не е хюга - здраве му кажи, пък дори и описано от българка.

Ето няколко простички постулата на хюга:

1. Създайте уют - На първо място вътре във вас, после лесно ще се получи и наоколо. За всекиго уютът има различна форма и измерение, просто намерете този, която ви приляга като топла вълнена ръкавичка и най-безсрамно и неутолимо го експлоатирайте при всеки удобен случай.

2. Обич - Не любов, а точно обич. Защото само уютът, обичта и печките с дърва могат да топлят така добре.

3. Благодарност - Момент да се замислим и в колко прекрасно положение се намираме и как има хора и същества, които не могат да се зарадват на тези удоволствия, които намираме иначе за даденост - покрив, топлина, някой, който мисли за нас, храна. Пред нашата къща преди време се нанесоха две бездомни котенца, които и до днес не могат да преодолеят страха си от хората (непознатото), та дори не ми разрешават да ги погаля, какво остава за това да се пробвам да ги прибера на топло. Та поне ги храня редовно, това не ми отказват. Знаете ли, според тези котенца, на котешки думата за благодарност е: "М-р-р-р"

4. Мека плетена жилетка, светлина от свещи, пухкави възглавнички и пантофки, нещо вкусно и любимо за хапване, коледни лампички дори и да не е Коледа - нужно ли е дали да ги обяснявам тези?

5. Хубав романтичен филм, любим сериал, увлекателна книга.

6. Сготви сам вечерята. Сготви за повече от един - за семейство и приятели.

7. Бъди в настоящето. Забрави за миналото и какво е трябвало да кажеш, но не си казал. Не мисли за бъдещето и какво имаш за вършене. На нас, хората, оказва се ни е трудно да правим най-простичкото нещо, за което сме създадени - да живеем в настоящия момент.

8. В крайна сметка, оказва се че хюга въобще не е открита от датчаните и въобще не е модерен тренд. Философията за уюта и за радостта, която изпитваме дори и от най-малките, на пръв поглед незначителни неща, си е актуална откакто свят светува. Често я повтаряме като мантра, просто защото звучи хубаво и правилно, но някъде по веригата забравяме всъщност да я прилагаме. Признавам си, аз също постоянно го правя. Сравнявам своите малки моменти с чуждите и се ядосвам, че чуждите са по-хубави. Следвам тенденции и успявам да се подведа, че чуждата хюга е моята хюга. И някак неусетно усложнявам за себе си най-простичкото нещо на света, един от малкото инстинкти, с които се раждаме, като дишането и инстинктът за самосъхранение, а именно способността сами да хващаме с невидими шепи душите си, да ги стопляме с горещ въздух издишан от устата и да се оставяме на мекото като памук чувство да стигне до върховете на пръстите. Ето защо вярвам, че снегът е моята хюга - именно така ме кара да се чувствам. Пък нека много хора му се ядосват. Аз си го обичам така, както обичам белите мечоци :)