Образование във Великобритания - Част 4

Разтърквам силно очи, но знам, че дори и този жест няма да ми помогне да асимилирам къде се намирам в този момент. Бързам за първата ми лекция в University of Derby, която започва в една късна януарска вечер и съм изпаднала в тиха истерия вече часове. Когато мечтите започнат да се сбъдват, понякога става леееко страшно, нали?

Сякаш този януари беше решил да пробва нервите и волята ми, да не говорим как ме изкара от комфортната ми зона и ме постави в поне милион ситуации, в които трябваше да преодолея страховете си и особено отвратителния начин, по който обикновено се държа в елементарни социални ситуации. Този ден не беше изключение. Трябваше да отида до университета с кола, понеже нямах и най-малка идея как да стигна от Нотингам до Дерби (около 20-30 км), а за самия университет и дума да не става. Обаче тази въпросна кола се развали в последния момент и последвалите събития са ми като в мъгла – бягах към някакви спирки, качих се на някакъв почти случаен автобус, за който четох онлайн и през следващия повече от час пътуване треперех дали ще стигна навреме и как и с какво въобще ще се придвижа от центъра на Дарби до самия университет (в покрайнините). И като с магическа пръчица сякаш всичко успя да се нареди перфектно!

Слязох на спирката пред университета, изкачих се по хълмчето към университетската сграда (намира се в национален парк), докато с ококорени очи оглеждах огромната модернистична сграда с хиляди етажи, крила и какво ли още не, преминах през стъклената въртяща врата и попаднах в огромния атриум (огромната зала, от която започват коридорите към десетките крила на университета). Един бърз поглед наоколо, но не запомних и видях нищо от притеснение. В следващите седмици вече знам това място наизуст – има Subway, Starbucks, още няколко кафета и закусвални, магазинчета за канцелария и други стоки, огромно открито пространство с мека мебел и масички за учене и почивка между лекциите, центърът за студенти, този за интернационални студенти и какво ли още не, плюс стотици стълбища и асансьори, които водят към различни етажи, крила, департаменти. Но в тази запъхтяна вечер, срещам погледа на рецепционистката, която ме посреща с усмивка и вече забелязала стресирания ми поглед, веднага предлага помощ. Любезни са тези англичани и това си е, даже и да е от куртоазия, пак е хубаво. Веднага я питам как да намеря стаята, в която лекцията вече е започнала преди минути и след кратко обяснение се затичвам в предложената посока. Моля те, моля те, дано не е страшно! Моля те, моля те, дано да се справя! Моля се най-вече на себе си, моля се да съм спокойна и уравновесена, да не позволявам на притесненията да ме преборят… но сърцето ми ще изскочи, а кръвта ми бушува в ушите, докато отварям за първи път вратата към един нов свят и се извинявам за закъснението.

Е, оказа се, че няма нищо страшно. Стаите са модерни и изключително удобни, толкова интерактивни, нищо общо с антиките в българските университети. До вратата има апарат, към който трябва да доближиш студентската си карта, за да отчете присъствието ти. Малко като да минаваш баркода на стока, чувствам се малко като стока, уви, не само заради апарата. Тази вечер не успях да направя това, още нямам студентска карта, защото закъснях и не присъствах на седмицата за записване, когато такива се издават. Изкарвам я на следващия ден преди лекции, след като обиколих една гигантска библиотека, два-три студентски офиса, пак през офисите и накрая все пак в библиотеката отново, докато се изясни на англичаните как така съм записан студент, не съм присъствала на записването и нямам карта. Картата е готова една снимка и 2-3 секунди по-късно (не разбрах как я направиха така бързо). Междувременно съм успяла да си взема и писмо от отдел интернационални студенти, което потвърждава, че съм студент в University of Derby. Това писмо ми е нужно, за да си отворя банков акаунт, на който да си получа студентския заем (оказва се в сметката ми 2-3 седмици по-късно). Минала съм и през финансов отдел, за да предупредя, че още съм безпарична и ще се забавя с плащането на първата семестриална вноска. Там са много любезни, проявяват голямо разбиране и няма проблеми. Вече съм натрупала много смелост, доста работa свърших, справих се сама. Навлизам в английския студентски живот.

А той, колкото е различен от българския, толкова е и еднакъв. Предметите са четири на брой, разпределени са в три дни от седмицата. Уча за брандинг, уча за създаване на услуги и продукти, уча за клиентите, уча се как да бъда маркетингов лидер, за маркетингови стратегии и какво ли още не (все предмети, които сама си избрах и разпределих кога да уча предварително, английската система предлага тази възможност), а най-интересното е, че има цял един предмет, който е посветен на това как да си напиша дисертацията. В началото ми звучеше доста абсурдно. Какво пък толкова, казвах си, нали написах вече една дипломна за отличен, какво ще ми обясняват. Ако трябва да сме откровени, предметът би бил много полезен, защото се оказва, че да пишеш дисертация за завършване на магистратура във Великобритания е мнооого по-различно и трудно, но пък казвам би бил. Уви, „учим“ крайни глупости – как да ползваме Word, Excel, Powerpoint, как да търсим информация в научна литература, как да си изберем тема за дисертация и още куп ненужни неща. Бързо загубих интерес към тези лекции и последните семинари така и не посетих. Няма проблем, тук свободно може да се отсъства от лекции. Никой не ти намаля крайната оценка, ако не си присъствал. Не изпускаш много, защото всеки студент в университета има профил в онлайн системата/софтуер на университета, където получава съобщения, свързани със специалността, контактува с преподаватели и студенти, следи новини и обяви, качва всички изпити и, най-хубавото, по всяко време има достъп по аудио и видеозапис на всяка една лекция, както и презентациите към всяка лекция.

Да, тук всяка лекция преминава с презентация. Защо плащам 7000 британски паунда, за да ми четат от един слайд? Да ми се чуди човек, това можех да си го правя и вкъщи и то без да ми струва нещо. Сигурно долавяте разочарованието в тона на написаното. Уви, през първите седмица-две обмислях да се откажа и да напусна. Тогава разочарованието беше достигнало кулминацията си. Сега, опитвам се да внедря някакъв баланс и да снижа очакванията и претенциите ми, за да може все пак да остана с добри спомени и като тегля чертата, опитът да е бил позитивен. Иначе е ужасно да осъзнаеш, че мечтата ти се е оказала едно огромно разочарования. Но пък, от друга страна, лекции, в които се чете от слайдове, преподаватели, които пият бира в час и водят какви ли не глупави разговори, но не и засягащи предмета (става въпрос за системна практика), английски състуденти, които все не са разбрали нещо и които, за да сме откровени, са много по-неподготвени и с много по-ниска обща култура от останалите студенти, интернационални студенти, които умират от ужас, ако ги заговориш и не могат да преодолеят езиковата бариера и какви ли още неочаквани за мен неща. Все неща, за които някак ми беше, а и още ми е трудно да повярвам, че съм похарчила 7000 паунда. Недостатъчно академичност и сериозно отношение, от които да добия увереността, че ще изляза с много повече знания и опит. Да, разочароващо е, но се оказва, че точно това е английската образователна система. Ето тук осъзнах колко много ми е дала българската, за която говорех с досада и неприязън малко преди това. Ако поне един човек чете този текст ще се радвам ако прочетеш и това – моля те, не си мисли, че във Великобритания образованието на по-високо ниво, че в България няма да получиш нищо. Всъщност е точно обратното, въпреки старата база и всички други трудности, образованието в Софийски университет ми даде много повече. Толкова много повече от Англия! Но да не прибързвам съвсем, може да извлека други изводи след години. Но към днешна дата ще кажа, че никак не бива да се подценява и презира образованието в България, въпреки че много от нас са склонни да подценяват. От Софийски университет успях да изляза като човек с много нови и полезни знания, дори без да подозирам, до степен, в която вече знаех много повече от колегите ми англичани, имам много по-богата обща култура и опит, въпреки че те повечето са Маркетинг бакалаври, а аз завърших Журналистика. Изводите оставям за вас!

И така, с ръка на сърце признавам, че лекциите през първия семестър не ми дадоха много. Може би малко повече самочувствие в общуването на английски език. Стараех се и да взимам много участие в час, просто за да не умра от скука. Успоредно с презентацията, преподавателите обикновено се опитват да водят разговори със студентите, обикновено е доста безуспешно, поне моите колеги, или нямаха представа как да презентират мнението си по разни въпроси, или не им се занимаваше. Аз се опитвах да участвам максимално, не за да се издигна в очите на преподавателите, просто все разчитах, че така ще ми е по-интересно по време на лекции. Не беше особено интересно и това си е. Самите лекции не знам как да ги опиша, презентациите уж засягат някаква тема, но като свършат, за себе си отчитам, че не съм научила нещо ново. Много обичат маркетинговите теории и модели, но аз лично не ги намирам за особено ценни от практична гледна точка. Едва ли някога ще ги ползвам и споменаването им ми изглежда като измиване на ръце, че все пак нещо академично е споменато. Много обичат и да ги виждат в изпитните работи, но за самите изпити ще говоря по-нататък. Като цяло, не е особено заинтригуващо и интересно, нито полезно. Налага се да се отделя страшно много време за самостоятелна подготовка, ако искате да се обогатите със знания и информация. Общо взето, Гугъл ми беше най-добрият приятел три месеца и нещо. Но пък съгласете се, аз не само че работя на пълен работен ден успоредно със следването, пък и плащам немалко пари, за да стоя с лаптопа и да уча сама, без насока какво точно да уча и къде да го намеря. В началото ни бяха помолили да си купим поне по един учебник към всеки предмет, но като видях че един струва 50 паунда се отказах. По-късно така и не поискаха да четем нещо от тях, нито ни разпитваха дали сме чели. Да, това е магистратура и ние сме големи хора, трябва да можем да учим и да се съобразяваме сами, но пък такава незаинтересованост… От друга страна могат да отделят по 15-20 ценни минути по време на лекции, за да ни обяснят как важна информация се подчертава с хайлайтър, редовно да ни освобождават по час-два по-рано, защото нямат какво да предадат повече и преди всеки изпит да имаме поне по един семинар, в който само да наминеш и да споделиш с преподавателя дали отбелязваш прогрес в подготовката за изпита… просто абсурдни за мен неща!

Не ми се иска да съм съвсем негативна, макар че сигурно вече съм успяла доста да ви отчая. Просто ми се иска да съм напълно искрена и откровено да споделя своя опит. Дълго време се чудех дали пък аз не съм сбъркала в избора на университет, но University of Derby е в топ 20 университети във Великобритания и гарантира над 95% успеваемост в намиране на работя по специалността след завършване. Очевидно не съм се спряла на случаен университет и вероятно това отношение изглежда да е като всеобща практика. Знам ли, тук може да греша, моля споделете с мен, ако имате по-различен опит! Въпреки всичко съм решена да докарам нещата докрай и няма да се оставя разочарованието да ме спре.

По-конкретно на самите предмети няма да се спирам. Ако планирате да изучавате специалност Маркетинг Мениджмънт, или просто ви е любопитно, питайте ме, ще се опитам да съм полезна. Също трябва да знаете, че в началото на всеки предмет ще ви раздадат handbook, който разяснява какво ще изучавате, какво се очаква от вас, график с темите, които ще се обсъждат всяка седмица (предметите са със средна продължителност 12 седмици, т.е. 12 лекции) и какво представляват изпитите по всеки предмет. Хубаво е да знаете, че от вас ще се очаква участие в час. Дори и отговорите на въпросите да ви изглеждат очевидни и да се чудите защо изобщо ги задават – обаждайте се и споделете вашето виждане и мнение. Очаква се и групова работа в час, разбирайте разговори и дискусии с колегите ви, но лично моите колеги не бяха особено заинтригувани от тази част и си говорехме лични работи. Това с груповата работа на мен ми беше изключително странно и трудно за адаптация, защото в българските университети сякаш повече ни учат на индивидуалност и по-малко на комуникация с останалите и взаимопомощ. Подгответе се и за това, че постоянно ще ви питат дали сте доволни, справяте ли се, затруднявате ли се, щастливи ли сте. Доста е досадно, признавам. Подгответе се и за това, че ще ви питат какво правите във Великобритания и защо не си учите в страната. Тук нещата придобиват малко дискриминационен привкус, това отношение много ме дразнеше мен. Не ми беше приятно преподаватели да се разхождат с лист със снимки на студентите и срещу всеки един от нас да има знаме и име на страната, от която идваме. Но пък знаете какво е отношението към чужденците във Великобритания, особено към българи… Брекзит е реалност, хора, там се усеща много по-силно от тук, на цели 3000 км! И така, привършвам днешната километрична статия. Надявам се да съм била полезна. В следващия пост ще ви споделя малко повече за опита ми с изпитите.

Образование във Великобритания - Част 3

Днес се завръщам с продължение по темата за кандидатстване в университет във Великобритания. В предните две части от поредицата вече ви споделих моя опит по въпроса с финансирането и изпита IELTS, днес продължаваме да обсъждаме какво още е нужно за прием и в какво се състои процесът по кандидатстване.

И така, научили сте резултатите си от изпита по английски език и те са достатъчно високи, за да покрият изискванията на университетите, към които сте се насочили. Във Великобритания има два вида университети – едните са по-академични и залагат повече на теория, другите предлагат повече практика. Университетът в Дарби, където аз уча е по-скоро от втория вид. Прагът за прием не се определя от степента на академичност на всеки университет, а е напълно индивидуален за всяко учебно заведение. Което значи, че няма нужда да сте с перфектни резултати, за да учите в академичен университет, или че сте по-глупави, ако учите в такъв с по-практична насоченост. Всичко е до личен избор. За мен, конкретно за магистратура, по-добрият вариант е университет с практична насоченост, където ако не друго, поне ще създадете определени контакти с бъдещи работодатели, или ще обмените опит с хора, които реално работят в средата, в която искате да се развивате в бъдеще (поне на хартия е така ;).

Какво друго ви е нужно за кандидатстване освен сертификат IELTS (който ще пристигне по пощата до няколко седмици)? На първо място, най-важно за кандидатстване е т.нар. мотивационно писмо (personal statement). Примери за такова може да намерите много в Интернет, но моят съвет е да останете максимално оригинални и креативни. Основната ви задача в това кратичко (да, имате ограничение в броя думи/символи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се спази) мотивационно писмо е да разкажете нещо за себе си, вашия опит, защо искате да учите в университета, към който сте се насочили (ако кандидатствате в повече от един – напишете по едно мотивационно писмо за всеки, или разпратете едно до всеки, но по-общо), защо сте избрали конкретната специалност, защо в Англия. Споделете и опишете всичко това в грабващ и заинтригуващ стил, бъдете искрени, излейте емоциите, идеите и стремежите си, не пишете заучени фрази. Нека не забравя да спомена, че мотивационното писмо се пише на английски език.

Освен мотивационно писмо, ще ви трябва и CV по европейки образец. Ако кандидатствате за магистърска програма, за вас ще е от много голяма полза, ако вече имате някакъв опит в областта, към която сте се насочили. Не е нужно това да е само работен опит, може да сте посещавали курсове или уоркшопс, да сте участвали в състезания и т.н., но работният опит си тежи най-много на мястото, няма какво да се лъжем. За мен беше голямо предимство, че мога да се похваля с повече от две години опит като копирайтър и то за една фирма (показва постоянство и други положителни качества), което чудесно си кореспондира с програмата, която изучавам – Маркетинг Мениджмънт.

Когато кандидатствате за прием в магистърска програма, за разлика от бакалавърските такива, на вас няма да ви се наложи да кандидатствате през платформата UCAS https://www.ucas.com/ , а ще трябва да изпратите документите си за прием направо на самия/те университет/и (онлайн). Това за мен е по-добър вариант. Така например, понеже аз не можах да се вместя в лимита за брой думи на мотивационното ми писмо, а никак не ми се искаше да съкращавам и редактирам, защото си го харесах, успях да изпратя до университета ми допълнително и оригиналния вариант на писмото, преди съкращенията. Нещо, което няма как да се получи при кандидатстване през UCAS.

И така, имате си сертификат за английски език, мотивационното писмо и автобиографията по европейски образец, остава само да се сдобиете с два броя препоръки на английски език. Най-добрият вариант е да получите препоръки от преподавател от университета (аз помолих моята „бивша“ научна ръководителка) и работодател. Освен това ви е нужно сканирано копие на преведената и легализирана диплома за бакалавър (забравих да спомена, че общата оценка от дипломата трябва да надвишава 4.50). Прикачвате всички файлове в онлайн формата за кандидатстване, която ще намерите на сайта на всеки един университет във Великобритания, попълвате полетата за лични данни и изпращате. Това е всичко.

Ще имате още малко работа, ако възнамерявате да кандидатствате за заем, като мен. По тази тема сякаш още не ми е минал ядът и раните са много пресни, но ще се опитам да не емоционалнича твърде много. Преди всичко, за да кандидатствате за заем за магистърска програма, ще се наложи да изпратите директно до Student Finance England (правителствената агенция, която отпуска заемите) попълнената форма (може да я изтеглите от сайта gov.co.uk) и ОРИГИНАЛ на документ за самоличност (лична карта или паспорт) по пощата. Повтарям – оригинал! Моят съвет е да не чакате потвърждение за прием от университета, а възможно най-бързо да си пуснете документите за заем, защото даже и да не ви приемат в университет (на този етап още не е сигурно, дори и с добри оценки), а да ви отпуснат заем, винаги може да го откажете. Неприятен е обратния вариант – да получите потвърждение за прием в университета, дори да се запишете, а ситуацията със заема още да не е изяснена (като при мен). И понеже на Student Finance England им трябва доста време да отговорят и да вземат отношение по случая с кандидатурата ви е хубаво да се подсигурите, за да не изпуснете сроковете за университета. Нещо повече, не се притеснявайте да понатиснете агенцията за заемите (международен телефон ще намерите на сайта gov.co.uk) и им звъннете, за да напомните, че още не сте получили кореспонденция с тях (но пък не очаквайте да получите отговор седмица-две след като сте изпратили документите си). Обикновено цялата хамалогия отнеме около месец-два. При мен всичко продължи по-дълго, ще обясня по-надолу защо. Като цяло ще получите 2-3 писма, ако всичко протича нормално – едно, с което ще ви върнат документа на посочения от вас адрес, едно с парола и юзърнейм, с които ще имате достъп до онлайн акаута ви, от който ще проследите по-своевременно прогреса на кандидатурата ви и финалното и най-важно – одобрение или отказ. Не приемайте отказа за отказ, обаче, поне аз не го приех и нещата се стекоха добре при мен J

Пазете писмата, които ви изпращат, ще ви трябват като доказателство за финансиране пред университета (понеже заемите се бавят и едва ли ще ви отпуснат парите в срок, но това не е голям проблем, не се безпокойте, университетите проявяват разбиране и ще ви изчакат).

Преди да разкажа за моите перипетии свързани с агенцията за заемите, още няколко думи по въпроса за приема в университета. Има два вида прием – единият е безусловен, който ми бе предложен на мен и това означава, че сте приети веднага, без повече условия, без да изискват повече документи и без да чакате повече класирания. Във втория случай ще ви се наложи да се потрудите още, но не знам какво конкретно ще изискват от вас. Моят съвет е – не се отказвайте, при никакви обстоятелства! В крайна сметка, за администрацията на университета е важно да привлече колкото е възможно повече студенти (но пък трябва да отговаряте на условията, не е чак толкова нисък прагът).

И така, заемът, ох, заемът! Като цяло, на мен ми се наложи да поизчакам отговор по-дълго от нормалните срокове. Толкова дълго, че трябваше вече да отговарям на университета дали ще се записвам или не, а още не знаех дали ще получа финансиране и има ли смисъл от записване, ако ми се откаже заемът. В крайна сметка отговорих на университета, че се записвам, но още очаквах отговор от Student Finance England. И го получих – отказ! Не мога да ви опиша разочарованието ми, ядът ми и отчаянието ми в този момент. Бях преминала през най-трудното, бях приета, а нямаше да мога да сбъдна тази своя мечта и да уча във Великобритания! Да, но не бях готова да се откажа така лесно. Тук дължа страшно много и на лидерът на магистърската ми програма, защото докато аз се борех със Student Finance England, жената кореспондираше с финансовия отдел на университета и гарантираше за мен, без да знае дали ще си получа заема. Дори тя ми съдейства да ме запишат като студент, без да съм си получила заема и без да мога да присъствам за място в университета (въпреки че е задължително), защото зимата ни се оказа много люта и първият ми полет беше отменен, та не можах да присъствам на първата встъпителна седмица и на самото записване. С една дума – перипетии колкото ти душа иска, а моята вече се беше изнервила до краен предел от трудности!

Защо първоначално ми отказаха заема? След многократни и стресови разговори със Student Finance England, се оказа, че точно програмата, която аз съм решила да запиша в университета в Дарби не е записана в тяхната база данни и следователно по нея не се отпускат заеми. Това ми се видя крайно съмнително, защото никъде преди това не срещнах да е упоменато, че има програми, които не се финансират и по които не се отпускат заеми. Веднага се свързах с университета, за да поискам повече информация от тях. Оказа се, че точно магистърската програма по Маркетинг Мениджмънт в Университета в Дарби е записана последна и ще отнеме време, за да бъде одобрена за отпускане на заеми. Дотук добре, но след пореден разговор със Student Finance England една от техните служителки ми отговори, че дори и да запишат моята програма в базата им данни, пак няма да ми бъде отпуснат заем, защото не мога да докажа, че няма да получа парите, да ги изтегля и да напусна страната, пък и не мога да докажа, че съм живяла достатъчно дълго във Великобритания и че съм надеждна. Е, никъде, в нито един официален източник или документ не беше упоменато за такива изисквания, а и, разбира се, тук ставаше въпрос за чиста расова дискриминация. Точно в този момент се амбицирах още повече и реших, че няма да позволя стереотипите да ме преборят този път, особено след като знам, че имам потенциал и мога да дам много на този университет, както и заслужавам да получа много. Няма да изпадам в повече подробности, в крайна сметка получих заветното писмо с одобрение за заем, защото преразгледаха молбата ми. Беше доста позакъсняло и се наложи всичката останала административна работа да се свърши за изключително кратко време, но хубавото е, че успях да се вместя във всички срокове, не без огромната помощ на университета, разбира се. С това искам да ви кажа, че трудности може да срещнете много по пътя, но не се предавайте от първия път, ами дерзайте, ако наистина имате амбицията и желанието това да ви се случи.

И така, след доста преживяно и мнооого емоции, дойде денят на полета ми до Англия, а на следващия щях да посетя първата си лекция в Университета в Дарби. Повече за първите ми впечатления от самия университет и обстановката, за първия ми сблъсък с британската образователна система, за това как се чувствам тук и как протича обучението ми, ще ви споделя съвсем скоро. 

Образование във Великобритания - Част 2

Здравейте отново с част две от поредицата, която посвещавам на практични и, надявам се, интересни и полезни съвети за образование в чужбина и по-специално – Великобритания. В първа част вече се опитах да дам повече подробности и да резюмирам въпроса за финансирането на подобно начинание. Днес с вас ще споделя опита си със самото кандидатстване, всички нужни документи и процесът по подготовка за заминаване като цяло.

Преди всичко е добре да се ориентирате към поне 3-4 университета във Великобритания преди да започнете да правите по-сериозно планове. Всичко това е необходимо, за да се запознаете с конкретните критерии, които е нужно да покриете, за да бъдете приети. Да, тук всеки университет ще има различни критерии по повод приема за магистърска програма. Някои университети ще ви предложат прием с по-ниска оценки, други изискват по-високи, за някои университети е важно да покажете опит в областта, в която се интересувате да изучавате своята магистърска програма и т.н. Като цяло тенденцията към момента е насочена към по-ниски критерии за прием. Това основно се дължи на факта, че към днешна дата британското правителство не финансира директно университетите за всяка магистърска програма, а финансира според конкретната бройка приети студенти. Логично е, че всеки университет ще се бори да привлече възможно най-много студенти, следователно прагът за влизане в университет е по-нисък и по-лесен за преминаване. В университетите във Великобритания няма квоти и ограничения за броя на приетите студенти.

Изпит IELTS

Със сигурност сте чували за изпита по английски език IELTS. Популярен е, защото от много години е основния еквивалент на традиционния TOELF, а към днешна дата повечето университети изискват сертификат именно и само от издържан изпит IELTS. Много хора казват, а и доста е изписано по форуми, че всъщност IELTS е много по-лесен и приятен изпит от TOEFL. Аз нямам опит с втория изпит, но пък и първия не е за подценяване, може би форматът му е по-достъпен за ученици и бъдещи студенти, нямам идея. Самият изпит се състои от две части – устен и писмен, като писмената част е разделена на три – слушане с разбиране, четене с разбиране и писане, но повече подробности ще споделя малко по-надолу.

Трябва ли специална подготовка за изпита? Вероятно от много места ще ви кажат, че е много важно да минете през предварителен курс и да си купите учебниците, които предлагат специална подготовка за IELTS. Лично мое мнение е, че нищо от това не е задължително за успеха ви, но нека напомня, че всичко е въпрос на лични възможности и преценка. Аз нямах финансовата възможност да посещавам такъв курс и да си взема учебниците, които никак, ама никак не са евтини. Самият изпит ми струваше почти 400 лв, което за мен е твърде много, но няма как да се мине без тях. Нека сега направя важното уточнение, че за да се явите на изпит за сертификат IELTS за кандидатстване във висше учебно заведение, на вас ще ви е нужно да кандидатствате за IELTS Academic. Самият изпит IELTS има и по-ниско ниво, но то е за кандидатстване за работа и няма да ви послужи за университет. Сертификатът с академично ниво английски е актуален в рамките на две години, през които може да кандидатствате. Така вие имате поне 4 шанса за прием по магистърска програма, защото повечето университети във Великобритания имат кампании за прием на магистри поне два пъти годишно – през септември и януари.

Малко повече за това какво представлява самия изпит. Не мога да го нарека най-трудният, през който съм преминавала, но пак казвам, че не е за подценяване. Влизайки в официалния сайт на Британското Консулство в България може да намерите всички дати на предстоящи изпити. Обикновено такива има през няколко месеца в София, Пловдив, Варна и Бургас. Записването и плащането се осъществява онлайн, като може да се плати и по банков път. Във втория случай ще ви изпратят всички нужни детайли за осъществяване на плащането на посочения от вас при записването е-майл.

Сега остава да чакате датата на изпита. Малко преди да дойде денят на самия изпит, по пощата ще ви бъде изпратена парола за достъп до learning area. Там ще можете да видите примерни тестове със същия формат, който ще имате на самия официален изпит. Ще уточня, че имате достъп до много малко примерни изпита, като за повече се изисква допълнително заплащане. Точно тук беше моето първо запознанство с формата на изпита, като преди това си нямах представа какво ме очаква. От предварително решените тестове установих, че нивото ми на английски език е добро. Аз съм възпитаник на Немска езикова гимназия, като никога през живота ми не съм ходила на курсове или уроци по английски. Правя това уточнение, не за да изглеждам велика и вундеркинд, а за да покажа нагледно, как със „самоук“ английски и с доста самостоятелно ровене в Интернет (без някога да ми е било самоцел да науча езика на академично ниво), човек може напълно успешно да си вземе изпита и то с доста висока оценка.

На мен първо ми се наложи да се явя на устната част от изпита, като подредбата не е задължително винаги да е такава. На посочения от вас е-майл ще получите точни оказания с конкретния ден, час и място за явяване. Самият изпит е с продължителност около 10 минути (ако правилно си спомням). Преди да влезете в стаичката, където се провежда изпита, ще бъдете помолени да оставите всичките си лични вещи и връхни дрехи, също ще ви бъде направена паспортна снимка, която по-късно ще се използва за сертификата. След това ще ви придружат до стаята, отредена за изпит. В самата стая ще сте само вие и изпитващия, защото форматът на изпита е индивидуален. Разговорът се записва с диктофон, изпитващият най-често е човек, за който английският е майчин език или т.нар. native speaker. Ще ви помолят да се представите и да кажете нещичко за себе си, след това ще ви зададат въпроси по разнообразни теми, а накрая ще ви предоставят лист с конкретна тема, по която изискват да направите кратко изложение за няколко минути, а след това ще последват и няколко въпроса по самата тема от изпитващия. Аз вече не мога да си спомня за какво си говорехме с моята изпитваща, но темите бяха ежедневни и разпространени, няма да ви „забият“ с нещо, за което не можете да споделите мнение и опит. Радвам се, че мен ме изпитва човек, който ме предразположи с добро отношение. До голяма степен на това се дължи успеха ми от тази част на изпита, защото успях веднага да се отпусна и не спрях да бърборя. Даже не усетих как мина времето. Тук е много важно да не мълчите. Дори и да не можете да се изкажете по темата – импровизирайте, фантазирайте, лъжете, само не мълчете. За тях не е важно дали историята, която споделяте е истинска или не, за тях е важно да говорите и да не оставите езиковата бариера да ви паникьоса. Ако загубите дар слово сега, какво ще се случи когато сте в университета по-късно?

След 1-2 дни беше насрочен писмения ми изпит, който беше с продължително около 4-5 часа. Доста изтощително, признавам. Сутринта в деня на писмения изпит събраха всички кандидатстващи, отново ни помолиха да оставим всички лични вещи и връхни дрехи. Предупреждавам, че е напълно невъзможно да се преписва, просто аз не виждам вариант как може да се случи. За посещения да тоалетна време няма никакво, не може да използвате телефони, часовници и дори да внасяте вода, мисля че ни снимаха с камера през цялото време, а и има достатъчно квестори, така че преписването няма как да остане незабелязано.

Първата част на изпита е слушане с разбиране, като самата тя е разделена на 3 части/диалога. Пускат всеки запис само по веднъж, така че наострете уши. Въпросите за това, което чувате, ще ви бъдат раздадени предварително, но не можете да ги прочетете преди първия запис, четат се в движение. Обърнете внимание на имена, числа, часове, дати, адреси и градове във всеки един от записите, със сигурност ще има въпрос за някои от тези. Аз имах страхотния „късмет“ да ми се паднат диалози, записани от новозеландци, можете да си представите допълнителното затруднение с техния диалект. След всеки запис ви се дава по минута-две, за да запишете отговорите си. Може да задрасквате, не се безпокойте, защото след края на последния запис ще ви се дадат няколко минути, за да пренесете всички отговори (около 60, ако не ме лъже паметта) в допълнителна и специално предназначена за целта форма/бланка. Пише се само с молив, такъв ще ви бъде предоставен на изпита, не може да ползвате ваш.

След тази част на писмения изпит квесторите ще съберат всички листи и ще раздадат следващите с въпросите и текстовете за частта четене с разбиране. След като и последният набор от въпроси е раздаден, по сигнал ще ви бъде позволена да започнете да четете. Не помня точно колко време даваха за тази част на изпита, може би някъде около 1:30 – 2:00 часа, но не се подвеждайте, че имате супер много време. Текстовете, които раздават са три на брой и са много дълги. Обикновено са научни или академични статии, резюмета на научни конференции, схеми на машини и пояснения за устройството им и все такива „интересни“ теми. НЕ ЧЕТЕТЕ всичко от-до, времето няма да ви стигне, прочетете си първо въпросите към всеки текст и след това „сканирайте“ текста. Въпросите, на които ще отговаряте са разнообразни по формат, мисля че бяха около 10-15 за всеки текст. Ще имате въпроси тип затворен тест, такива, на които се отговаря с „yes” и “no” или “true” или “false”, такива за попълване на диаграма или някаква схема и още един куп. Ще се ориентирате по това какво може да ви се падне по примерните материали, които ще получите преди изпита. Няма да ви лъжа, има доста подвеждащи въпроси и прекалено малко време, за да ги обмисляте. Концентрирайте се!

След като тази част приключи, ще ви дадат малко време да пренесете отговорите си на специална за целта бланка и ще приберат всички материали. Идва ред на частта с писането. Тук не знам как бих могла да съм полезна. Всичко зависи от това каква тема ще ви се падне. Първо ще ви се наложи да напишете едно кратко резюме на таблица или диаграма, това се пише в малко по-специфичен стил, поразровете се онлайн, има някои препоръчителни думи, които да използвате. Следващата част е есе, мисля че до около 500 думи. На мен ми се падна тема за екстремните спортове, по която да разсъждавам. Хубаво е да успеете да намерите 2-3 основни проблема като подтеми и да обсъдите положителните и отрицателните гледни точки.

И така приключва изпитът IELTS. Не е лесен, но това не трябва да ви спира. Всичко е постижимо. Аз самата не вярвах, че ще получа достатъчно висока оценка, но съм се подценявала, това се случва на много от нас (за разлика от англичаните, които постоянно се надценяват, но това е тема на друг разговор). Резултатът ми от изпита е 7.5 при 9 максимални точки и аз съм повече от доволна, особено като човек, който никога не е учил английски език, освен безкрайното висене пред компютъра и зяпане на клипчета в YouTube. За всеки един от компонентите на изпита ще имате отделни точки. Хубаво е на нито един от компонентите да нямате под 5.5 – 6.0 точки, защото в много университети във Великобритания ще срещнете такова изискване за прием. Така че не е важен само общият резултат. Ако сте добри в писането, концентрирайте се повече в говоренето, както направих аз, или обратното. Преминавайки този праг, на вас ви остава още съвсем малко за прием в университет, но за това предстои да пиша в следващата част.

Образование във Великобритания - Част 1

Този текст е написан преди няколко месеца, но го публикувам чак сега. Това не влияе на фактите и съдържанието му и всичко написано е напълно актуално към днешна дата. Останалите текстове от поредицата ще бъдат публикувани веднага след написване.

Здравейте, приятели! Реших да инициирам нова кратка поредица от публикации в блога на тема, която, допускам, вълнува много хора в България и също четящи блога. Ще се радвам, ако успея да провокирам и дискусия с вас, а вие споделите вашия личен опит, мнение и визия. Темата се отнася до образованието в чужбина и макар че предполагам повечето от вас имат познати, приятели или дори личен опит, който биха могли да споделят, намирам че в онлайн пространството като че ли темата не е достатъчно добре засегната, всестранно развита и синтезирана до колкото е възможно. Така че, надявам се, още няколко публикации няма да са никак излишни.

Като за начало искам да направя няколко важни уточнения. Като цяло в тази поредица публикации аз ще споделям своите собствени виждания, мнения и съвсем от скоро, надявам се, личен опит. Към настоящия момент съм в процес на кандидатстване за програма магистратура и специалност Маркетинг Мениджмънт в университет във Великобритания, така че имайте предвид, че бих могла евентуално да бъда полезна, или поне да представя още една гледна точка, която да засяга само програмата магистратура и само кандидатстване за висше образование в Англия и то конкретно в университета, който аз съм избрала.

След като уточних това, нека започнем с основния въпрос – защо да изберем образование в чужбина пред или в комбинация с образование в България? Моите лични мотивации се базират на интереса ми към образованието в чужда страна още в гимназиалните ми години. На първо място, аз лично винаги съм била отворена към такава алтернатива и съм смятала себе си като „годен“ кандидат. В допълнение, завърших езикова гимназия, която макар и следвайки традиционното обучение и образователни навици в България, определено вдъхновяваше със свои собствени традиции и инспирация от чуждестранното обучение. Имах възможността да ми бъде преподавано изцяло на чужд език и дори да се срещна с чуждестранни преподаватели, та „апетитът“ ми към образованието в чужбина бе изострен още тогава. Малко преди завършването на гимназия и след успешно положен изпит (Sprachdiplom C1 от Goethe-Institut) се сдобих и със сертификат за владеене на чужд език, който отвори нови възможности пред мен да запиша бакалавърска степен в университет извън страната. Уви, по това време финансовия въпрос бе основната ми спирачка и така се случи, че се спрях на втори вариант – специалност Журналистика в Софийски университет.

Не мога да кажа, че получаването на бакалавърска степен в България успя да задоволи и да приспи това желание да уча в чужбина, което все така си присъстваше. Тук не искам да се спирам на предимствата и недостатъците на висшето образование в България, такива има навсякъде. Не смятам, че излязох от реномиран български университет без капка нови знания. Просто мисълта да опозная една нова и по-различна образователна система винаги ме е вълнувала. Вижте, за много от нас образованието в България би било въпрос на чест, а на това в чужбина се гледа доста категорично като на дезертьорство. Истината е, че ако не бях учила в България, винаги би ме терзал въпросът как се случват нещата тук и можем ли да се мерим със света. Другата истина е, че образованието в чужбина отваря много врати за бъдещо кариерийно развитие, както вече е доказано във времето. Моята лична мотивация е, че образованието в чужбина дава много повече от образование в конвенционалния смисъл, защото обогатява светогледа, дава възможност за пътуване и пребиваване в чужда страна, което своего рода е вид образоване, развива личностни качества като самодисциплина, адаптивност, справяне със стресови ситуации и дори само заради тези последните предлага самостоятелност и усвоени умения, които много добре биха се вписали в една бъдеща работна среда.

Ако припознавате собствената си мотивация в по-горе написаното, тогава ни остава само още един аспект за обсъждане преди да стегнем куфарите и той е финансовият. Да, едва ли ще преувелича ако кажа, че в голяма степен финансовият въпрос е определящ фактор, поне такъв беше за мен. До тази година, когато отпускането на студентски заеми за програма магистратура във Великобритания най-накрая се случи и влезе в сила. Така аз видях своя шанс да уча.

Стандартно, една учебна година или два семестъра в Англия струват около 9000 паунда – сума, която е непосилна за много. Разбира се, тази сума варира в посока по-висока и по-ниска, но без драматични разлики. Предвид продължителността на повечето стандартни магистърски програми във Великобритания от една година, това ще рече че на нас ще се наложи да се подготвим с доста сериозна сума. Студентските заеми във Великобритания, конкретно тези за магистърска квалификация са в размер на 10 000 паунда и могат да покрият изцяло или част от обучението, както и ежедневни разходи. Не е нужно цялата сума да бъде изтеглена, но таванът е 10 000 паунда. На кандидатите за магистратура тази сума се отпуска еднократно, в началото на обучението след одобрена кандидатура и по лична банкова сметка. Ние, като граждани на ЕС, не би следвало да бъдем оценявани по някакви самостоятелни критерии за получаване на заема, изискванията са да може да се докаже намерение и прием в университет както и пребиваване в границите на ЕС за определен период.

Заемът, както може би се досещате, не е безвъзмезден, а следва да бъде изплащан. Изплащането се случва на порции и след завършване на специалността, когато магистърът започне работа, за която му се заплаща определена месечна заплата или над нея. В такъв случай всеки месец от заплатата се удържа определен процент, който няма да ви лъжа, не е малък. За справка за конкретни суми и проценти, препоръчвам да посетите официалния сайт https://www.gov.uk/postgraduate-loan/repayment . Не знам какви са вариантите ако не получавате минималната изисквана заплата. Официалното становище е, че ако в срок от 30 години не можеш да си изплатиш част от студентския заем, или целия, той бива опростен. Чувала съм, че се прилага натиск върху български студенти след завършване да теглят кредити, за да си изплатят заема, но според мен в тези мнение няма истина. Само времето ще покаже как точно се развиват нещата.

Разбира се, в случай че си осигурим финансиране за обучението чрез студентски заем, въпросът за разходите извън семестриалните такси не е по-малко важен. Квартира, джобни, лични разходи, транспорт, комунални услуги и всичко останало може всъщност да излязат по-скъпи от самите семестриални такси. Тук решението на проблема е индивидуално и зависи от това до каква степен сте склонни да пожертване някои удобства и дори базови неща. Принципно място в общежитие за учащи магистратура не е предвидено, така че този вариант отпада. Квартирите и комуналните услуги във Великобритания са най-скъпи, затова предвидете, че това ще е най-голямото перо от бюджета ви. Същото се отнася и за градския транспорт, в частност автобусите. Мисля че е излишно да споменавам, че ако успоредно на ученето се работи, това ще реши много проблеми. Ако имате късмета родителите ви да ви подкрепят финансово все още – честито! Уви, не всички семейства могат да си го позволят. Като цяло, моите лични наблюдения показват, че в България сме точно по средата между американския и азиатския модел. В САЩ голям процент млади хора едновременно учат и работят, като за много това е практика от гимназиалните години. В азиатските страни се смята за нормално родителите ти да те подкрепят финансово до… ами до дълбока старост. За мен вторият вариант е най-малкото смешен и унизителен. Но пък и точно него виждам все по-често по нашите ширини. В крайна сметка, всичко опира до това кой вариант може да си позволите и с кой вариант вие се чувствате удобно. Аз отдавна съм финансово независима, така че пред мен няма друг избор освен това да работя докато уча. От България ще замина продължавайки да работя досегашната си работа, а в Англия ще търся и втора почасова.

Така известните социални помощи във Великобритания могат да бъдат допълнителна алтернатива. В случая знам, че на безработните се предлага неголяма помощ на тримесечие като стимул да си намерят работа. За студенти допълнителни специализирани помощи не мисля, че са предвидени. Може да получавате и допълнителна финансова помощ, ако работите малко часове седмично. При всеки случай, българин в Англия не може да оцелее само на помощи, не разчитайте на това.

o    Във Великобритания е възприета и практиката повечето университети да предлагат свои индивидуални стипендии, които са безвъзмездни и еднократни. Сумата от стипендията не би могла да покрие обучението обаче, а само да го подпомогне. Стипендиите са индивидуални за всеки университет, проверете на сайта на университетите, към които проявявате интерес. Забележете, че често се отпускат стипендии за иностранни студенти, но това не включва студенти от страни членки на ЕС. Някои специалности във Великобритания могат да получат и стипендии от институции като Бърза помощ за студенти по медицина или общински департаменти за студенти, които се подготвят за социални работници. Има и университети, които отпускат финансова подкрепа на студенти, които идват от социално слаби семейства. Свържете се с конкретен университет, за да проучите въпроса при интерес, защото конкретно фиксирана сума няма. Различни департаменти към Research Council, които ще подберете според желаната специалност, предлагат консултация по въпроси за допълнително финансиране, разгледайте този линк: http://www.rcuk.ac.uk/skills/postgrad/. Има и някои благотворителни асоциации и инициативи, които финансово подпомагат студенти с нисък доход или студенти, които са показали отличен успех. Може да се информирате повече, като потърсите някое от следните:

o    the Educational Grants Directory

o    the Charities Digest

o    the Grants Register

o    the Directory of Grant Making Trusts

Съществуват и други неправителствени асоциации, които отпускат помощи по своя преценка, разгледайте the British Academy, the Royal Academy of Engineering, the Royal Society. Вероятно има и други алтернативи, ще се радвам ако знаете за такава и я споделите в коментарите, за да е по-изчерпателна тази публикация.

Като за увод на тази неизчерпаема тема, смятам бях повече от многословна. Приключвам днешната публикация тук. В следващата ще опиша моят опит с изпита IELTS и всички останали подробности по самия процес по кандидатстване.