Last bites from Florence

За феновете на този род пътешественически публикации - съжалявам, тази ще е последната от Флоренция, поне последната от това пътуване. За тези, на които жестоко досадих с разкази и снимки от вероятно един от най-красивите градове в света - не ви харесвам и поздравления, за последно досаждам, поне последно за това пътуване :)

(шегувам се, харесвам всички!)

Та, ето я, Флоренция за последно плава в зеницата ми и тъй като знам че края ни наближава, жадно попивам всяко нейно настроение и жест. А последният ни ден заедно решава да е по женски дъждовен и мрачен, но на мен тези настроения са ми до болка познати и нищо няма да ме спре да кръстосвам улиците, пък било то и под тежестта на този малък женски каприз на града, който е стар колкото света!

А и какво да сторя аз? Да заплача в унисон с мрачното време не си струва, Флоренция, също както и Москва, просто не вярва на сълзи, не вярва на слова, вярва само на любов и точно с това смятам да я изненадам и аз! 

Мисля че достатъчно вече говорих за това как виждам аз Флоренция, ако се върна назад в предните три "пътеписа" вероятно съм използвала всички описателни похвати и думи, които знам. Днес искам да си припомня аромата и звука на този град и макар месец по-късно да ми е все по-трудно да възстановя тези спомени, да намеря къде прилежно съм ги подредила в картотеката в главата ми, аз знам че са там и имат нужда само от малко поизтупване от понатрупалия се прах.

Искаше ми се да кажа, че Флоренция ми мирише на паста "Болонезе", на джелато или на парфюм на "Гучи", но уви, това няма да е вярно. Защото ароматът на Флоренция е дъждовен, а звукът й е на облачни капки, които туптят по покрива и се стичат по стъклата на прозорците. Така излиза, че в моето съзнание от Флоренция се носи сладък дъждовен аромат, а когато един град мирише хубаво, на дъжд, тогава знам че този град е прекрасен. Дъждът, който само за миг разтваря всичко останало и го примесва в интересна композиция, тосканският дъжд е с аромат на разтопено масло, на зелените води на река Арно, с аромата на онези стари книги в онези стари библиотеки. И този прекрасен аромат попива по дрехите, попива в съзнанието, полепва по мозъка на малки капчици конденз. А в озоновите атоми на дъжда се е събрала цялата ароматна композиция на Тоскана и когато капчиците полетят към земята, при нас, хората, всяка една от тях се разбива като кристално кълбо, за да освободи цялото си ароматно съдържание. Съдържание, което и най-великия парфюмерист не би могъл да улови във флакон парфюм. Композиции, акорди и нотки на силно еспресо с капчица Амарето, на лимоново сорбе, на 'крушата на принцесите' или както го знаем ние бергамот, на ириса, с който Мария Медичи е парфюмирала роклите си, на млад и свеж босилек, на презрелите плодове и каменистата почва във виното Санджовезе, на корав тоскански хляб и на мек зехтин и на още много, много ароматни акорди, които носът ми даже не може да определи. Как да не се влюбиш в този аромат?