Образование във Великобритания - Част 2

Здравейте отново с част две от поредицата, която посвещавам на практични и, надявам се, интересни и полезни съвети за образование в чужбина и по-специално – Великобритания. В първа част вече се опитах да дам повече подробности и да резюмирам въпроса за финансирането на подобно начинание. Днес с вас ще споделя опита си със самото кандидатстване, всички нужни документи и процесът по подготовка за заминаване като цяло.

Преди всичко е добре да се ориентирате към поне 3-4 университета във Великобритания преди да започнете да правите по-сериозно планове. Всичко това е необходимо, за да се запознаете с конкретните критерии, които е нужно да покриете, за да бъдете приети. Да, тук всеки университет ще има различни критерии по повод приема за магистърска програма. Някои университети ще ви предложат прием с по-ниска оценки, други изискват по-високи, за някои университети е важно да покажете опит в областта, в която се интересувате да изучавате своята магистърска програма и т.н. Като цяло тенденцията към момента е насочена към по-ниски критерии за прием. Това основно се дължи на факта, че към днешна дата британското правителство не финансира директно университетите за всяка магистърска програма, а финансира според конкретната бройка приети студенти. Логично е, че всеки университет ще се бори да привлече възможно най-много студенти, следователно прагът за влизане в университет е по-нисък и по-лесен за преминаване. В университетите във Великобритания няма квоти и ограничения за броя на приетите студенти.

Изпит IELTS

Със сигурност сте чували за изпита по английски език IELTS. Популярен е, защото от много години е основния еквивалент на традиционния TOELF, а към днешна дата повечето университети изискват сертификат именно и само от издържан изпит IELTS. Много хора казват, а и доста е изписано по форуми, че всъщност IELTS е много по-лесен и приятен изпит от TOEFL. Аз нямам опит с втория изпит, но пък и първия не е за подценяване, може би форматът му е по-достъпен за ученици и бъдещи студенти, нямам идея. Самият изпит се състои от две части – устен и писмен, като писмената част е разделена на три – слушане с разбиране, четене с разбиране и писане, но повече подробности ще споделя малко по-надолу.

Трябва ли специална подготовка за изпита? Вероятно от много места ще ви кажат, че е много важно да минете през предварителен курс и да си купите учебниците, които предлагат специална подготовка за IELTS. Лично мое мнение е, че нищо от това не е задължително за успеха ви, но нека напомня, че всичко е въпрос на лични възможности и преценка. Аз нямах финансовата възможност да посещавам такъв курс и да си взема учебниците, които никак, ама никак не са евтини. Самият изпит ми струваше почти 400 лв, което за мен е твърде много, но няма как да се мине без тях. Нека сега направя важното уточнение, че за да се явите на изпит за сертификат IELTS за кандидатстване във висше учебно заведение, на вас ще ви е нужно да кандидатствате за IELTS Academic. Самият изпит IELTS има и по-ниско ниво, но то е за кандидатстване за работа и няма да ви послужи за университет. Сертификатът с академично ниво английски е актуален в рамките на две години, през които може да кандидатствате. Така вие имате поне 4 шанса за прием по магистърска програма, защото повечето университети във Великобритания имат кампании за прием на магистри поне два пъти годишно – през септември и януари.

Малко повече за това какво представлява самия изпит. Не мога да го нарека най-трудният, през който съм преминавала, но пак казвам, че не е за подценяване. Влизайки в официалния сайт на Британското Консулство в България може да намерите всички дати на предстоящи изпити. Обикновено такива има през няколко месеца в София, Пловдив, Варна и Бургас. Записването и плащането се осъществява онлайн, като може да се плати и по банков път. Във втория случай ще ви изпратят всички нужни детайли за осъществяване на плащането на посочения от вас при записването е-майл.

Сега остава да чакате датата на изпита. Малко преди да дойде денят на самия изпит, по пощата ще ви бъде изпратена парола за достъп до learning area. Там ще можете да видите примерни тестове със същия формат, който ще имате на самия официален изпит. Ще уточня, че имате достъп до много малко примерни изпита, като за повече се изисква допълнително заплащане. Точно тук беше моето първо запознанство с формата на изпита, като преди това си нямах представа какво ме очаква. От предварително решените тестове установих, че нивото ми на английски език е добро. Аз съм възпитаник на Немска езикова гимназия, като никога през живота ми не съм ходила на курсове или уроци по английски. Правя това уточнение, не за да изглеждам велика и вундеркинд, а за да покажа нагледно, как със „самоук“ английски и с доста самостоятелно ровене в Интернет (без някога да ми е било самоцел да науча езика на академично ниво), човек може напълно успешно да си вземе изпита и то с доста висока оценка.

На мен първо ми се наложи да се явя на устната част от изпита, като подредбата не е задължително винаги да е такава. На посочения от вас е-майл ще получите точни оказания с конкретния ден, час и място за явяване. Самият изпит е с продължителност около 10 минути (ако правилно си спомням). Преди да влезете в стаичката, където се провежда изпита, ще бъдете помолени да оставите всичките си лични вещи и връхни дрехи, също ще ви бъде направена паспортна снимка, която по-късно ще се използва за сертификата. След това ще ви придружат до стаята, отредена за изпит. В самата стая ще сте само вие и изпитващия, защото форматът на изпита е индивидуален. Разговорът се записва с диктофон, изпитващият най-често е човек, за който английският е майчин език или т.нар. native speaker. Ще ви помолят да се представите и да кажете нещичко за себе си, след това ще ви зададат въпроси по разнообразни теми, а накрая ще ви предоставят лист с конкретна тема, по която изискват да направите кратко изложение за няколко минути, а след това ще последват и няколко въпроса по самата тема от изпитващия. Аз вече не мога да си спомня за какво си говорехме с моята изпитваща, но темите бяха ежедневни и разпространени, няма да ви „забият“ с нещо, за което не можете да споделите мнение и опит. Радвам се, че мен ме изпитва човек, който ме предразположи с добро отношение. До голяма степен на това се дължи успеха ми от тази част на изпита, защото успях веднага да се отпусна и не спрях да бърборя. Даже не усетих как мина времето. Тук е много важно да не мълчите. Дори и да не можете да се изкажете по темата – импровизирайте, фантазирайте, лъжете, само не мълчете. За тях не е важно дали историята, която споделяте е истинска или не, за тях е важно да говорите и да не оставите езиковата бариера да ви паникьоса. Ако загубите дар слово сега, какво ще се случи когато сте в университета по-късно?

След 1-2 дни беше насрочен писмения ми изпит, който беше с продължително около 4-5 часа. Доста изтощително, признавам. Сутринта в деня на писмения изпит събраха всички кандидатстващи, отново ни помолиха да оставим всички лични вещи и връхни дрехи. Предупреждавам, че е напълно невъзможно да се преписва, просто аз не виждам вариант как може да се случи. За посещения да тоалетна време няма никакво, не може да използвате телефони, часовници и дори да внасяте вода, мисля че ни снимаха с камера през цялото време, а и има достатъчно квестори, така че преписването няма как да остане незабелязано.

Първата част на изпита е слушане с разбиране, като самата тя е разделена на 3 части/диалога. Пускат всеки запис само по веднъж, така че наострете уши. Въпросите за това, което чувате, ще ви бъдат раздадени предварително, но не можете да ги прочетете преди първия запис, четат се в движение. Обърнете внимание на имена, числа, часове, дати, адреси и градове във всеки един от записите, със сигурност ще има въпрос за някои от тези. Аз имах страхотния „късмет“ да ми се паднат диалози, записани от новозеландци, можете да си представите допълнителното затруднение с техния диалект. След всеки запис ви се дава по минута-две, за да запишете отговорите си. Може да задрасквате, не се безпокойте, защото след края на последния запис ще ви се дадат няколко минути, за да пренесете всички отговори (около 60, ако не ме лъже паметта) в допълнителна и специално предназначена за целта форма/бланка. Пише се само с молив, такъв ще ви бъде предоставен на изпита, не може да ползвате ваш.

След тази част на писмения изпит квесторите ще съберат всички листи и ще раздадат следващите с въпросите и текстовете за частта четене с разбиране. След като и последният набор от въпроси е раздаден, по сигнал ще ви бъде позволена да започнете да четете. Не помня точно колко време даваха за тази част на изпита, може би някъде около 1:30 – 2:00 часа, но не се подвеждайте, че имате супер много време. Текстовете, които раздават са три на брой и са много дълги. Обикновено са научни или академични статии, резюмета на научни конференции, схеми на машини и пояснения за устройството им и все такива „интересни“ теми. НЕ ЧЕТЕТЕ всичко от-до, времето няма да ви стигне, прочетете си първо въпросите към всеки текст и след това „сканирайте“ текста. Въпросите, на които ще отговаряте са разнообразни по формат, мисля че бяха около 10-15 за всеки текст. Ще имате въпроси тип затворен тест, такива, на които се отговаря с „yes” и “no” или “true” или “false”, такива за попълване на диаграма или някаква схема и още един куп. Ще се ориентирате по това какво може да ви се падне по примерните материали, които ще получите преди изпита. Няма да ви лъжа, има доста подвеждащи въпроси и прекалено малко време, за да ги обмисляте. Концентрирайте се!

След като тази част приключи, ще ви дадат малко време да пренесете отговорите си на специална за целта бланка и ще приберат всички материали. Идва ред на частта с писането. Тук не знам как бих могла да съм полезна. Всичко зависи от това каква тема ще ви се падне. Първо ще ви се наложи да напишете едно кратко резюме на таблица или диаграма, това се пише в малко по-специфичен стил, поразровете се онлайн, има някои препоръчителни думи, които да използвате. Следващата част е есе, мисля че до около 500 думи. На мен ми се падна тема за екстремните спортове, по която да разсъждавам. Хубаво е да успеете да намерите 2-3 основни проблема като подтеми и да обсъдите положителните и отрицателните гледни точки.

И така приключва изпитът IELTS. Не е лесен, но това не трябва да ви спира. Всичко е постижимо. Аз самата не вярвах, че ще получа достатъчно висока оценка, но съм се подценявала, това се случва на много от нас (за разлика от англичаните, които постоянно се надценяват, но това е тема на друг разговор). Резултатът ми от изпита е 7.5 при 9 максимални точки и аз съм повече от доволна, особено като човек, който никога не е учил английски език, освен безкрайното висене пред компютъра и зяпане на клипчета в YouTube. За всеки един от компонентите на изпита ще имате отделни точки. Хубаво е на нито един от компонентите да нямате под 5.5 – 6.0 точки, защото в много университети във Великобритания ще срещнете такова изискване за прием. Така че не е важен само общият резултат. Ако сте добри в писането, концентрирайте се повече в говоренето, както направих аз, или обратното. Преминавайки този праг, на вас ви остава още съвсем малко за прием в университет, но за това предстои да пиша в следващата част.