Nottingham's Must-Do's

Здравейте, романтици! Извинете за отново дългото отсъствие от блога. Нужно ли е отново да обяснявам, че реалният живот няма навика да ме пита какви са плановете ми за блога и колко статии искам да споделя с вас този месец. Не го интересува и грам, ама толкова не го интересува, че реши отново да се подиграе на всичките ми добронамерени планове с една ужасяваща ангина, от която още се възстановявам, един куп изпити, които за мое огромно щастие привършвам и един развален фотоапарат (от тук и лошото качество на снимките в този пост, от телефона са!).

Е, всеки саботаж си има своя край и аз най-накрая успях да открадна няколко минути между тровенето с антибиотик и маркетинговите теории и модели, за да се разпиша с една вълнуваща (за мен поне) публикация в блога. Днес с вас ще споделя впечатленията си от две страхотни места в Нотингам (а и в други английски градове), на които отдавна бях хвърлила око. Така се случи, че и двете места успях да посетя в един ден и то не в кой да е ден, а точно на рождения ми ден - 1 април. И така, близо три седмици по-късно, най-накрая ще успея да ви разкажа за Kaspa's и Jamie's Italian!

Какъв рожден ден би бил, ако не се посети сладкарница, нали така? Е, аз успях да отпразнувам специалния си ден в една от най-готините сладкарници, които някога съм посещавала... а и вероятно някога ще посетя! Kaspa's е верига английски сладкарници, а заведения на компанията могат да бъдат открити в няколко английски града. Щастливка съм, че един от тези градове е именно Нотингам. Концепцията на сладкарницата е изцяло американска, от дизайна, та чак до менюто. Отваряйки тежките стъклени врати на Kaspa's, ние попаднахме в шумната и приповдигната действителност на възможно най-американската дайна от миналия век. Сещате ли се за онези симпатични заведения от филмите, със сервитьорките с униформи в пастелни цветове и млечните шейкове с черешки? Ако някога сте си мечтали да посетите подобно място, откривате го тук, а моята американопоклоническа душа беше във възторг! Ето ги розовите кожени канапенца, наредени като седалки във влак, ето ги веселите и усмихнати сервитьори, и шейковете с черешки, които сервират с две сламки за споделяне с приятел! 

Бързо се оттърсих от вълнуващата атмосфера, за да разлистя богатото меню със страхотни десерти! Никога не съм била човек, който си пада по сладки изкушения, но тук просто би било светотатство да не пробваш от... всичко?! Огромна витрина с поне 30-тина вида сладолед ласкаво те приканва да съгрешиш. Ако топка сладолед ти се струва прекалено семпло, винаги можеш да избереш една от многото опции със стандартни и нестандартни мелби - с белгийски шоколадов ганаш, всевъзможни видове ядки и плодове, популярни шоколадови десертчета, карамел с морска сол и още безброй вариации на класическия десерт, толкова нестандартни, че биха впечатлили дори Уили Уонка! А ако случайно сте в настроение за сладолед и още нещо, може да изберете една (или повече) от многото опции топката сладолед да бъде сервирана с парче торта, гофрета, френска палачинка и какво ли още не. Разнообразието просто е главозамайващо и ние успяхме да опитаме една микроскопична част от всичко, което може да предложи това сладко място, но пък останахме безкрайно доволни! Докато племенницата ми се наслаждаваше на няколко топки сладолед, племенникът ми реши, че като е гарга, то задължително трябва да е рошава и се спря на гофрета със сладолед и поне 5 вида шоколад в различни агрегатни състояния :) На масата ни още можеше да се опита peanut butter stack, с който само сестра ми успя да се справи, защото беше ааадски сладък! Почерпихме се и с мелба с шоколад и различни видове ядки. Както споменах, на този ден бях рожденичка и заведението ме зарадва с безплатен шейк по мой избор, аз се спрях на ароматна и свежа дъвка.

Към менюто нямахме никакви забележки, а само положителни впечатления, интериорът също ни хареса много. Важно е да отбележа, че цените са една идея по-високички, но нищо фрапиращо, а и си струва. Чакането може би беше най-големият ни проблем, но като се има предвид колко посещаемо е заведението, влизам в положение на вълшебниците, които сътвориха тези прекрасни десерти за нас и им благодаря за щастливото преживяване!

И макар че пообъркахме реда и започнахме с десертите, времето на празничната вечеря скоро настъпи и ние отбелязахме моя специален ден не къде да е, а в един ресторант, който от много дълго време мечтая да посетя - Jamie's Italian, или както може би се досещате, италианския ресторант на Джейми Оливър. Ако ви кажа, че съм огромен фен на Джейми, ще ви излъжа жестоко, но пък готвачът е емблематичен за страната, ресторантът е емблематичен за Нотингам и просто трябваше да ми остане този прекрасен спомен и преживяване от рождения ми ден. Така че седмици след направената доста по-рано резервация (която може би се оказа излишна в случая, защото ресторантът на Джейми в Нотингам, въпреки че е много посещаем, е огромен, на три етажа, и винаги има място за всички), ние се озовахме с спокойната, уютна и домашна атмосфера на това вкусно, хрупкаво и обилно полято със зехтин и поръсено с пармезан, гурме късче от Италия в Нотингам. 

Преди всичко държа да отбележа, че фактът, че Джейми не готви в ресторантите си ме прави изключително щастлива. На човекът просто му липсват елементарни хигиенни навици, пък ако ще да е най-великият готвач на Англия. И тук привършвам със забележките (не че тази не си я изфабрикувах), защото Джейми е създал едно кратичко, но много апетитно меню, на който всеки би се насладил, защото има по нещичко за всеки, но задължително с италиански привкус. Менюто се състои от няколко салати, предястия, основни и десерта, но ви гарантирам, че няма да останете разочаровани. Аз лично бих опитала всяко едно предложение всички изглеждаха страхотно. Храната, както и интериорът, са силно вдъхновени от ръстик италианския стил, което ще рече, че за менюто се използват доста простички и базови продукти, но задължително свежи и висококачествени, които готвачите с лекота и замах (поне така изглежда) бързичко разбъркват в тигана, а успяват да сътворят чудеса. Чувствахме се като поканени на вечеря при любимата италианска баба и мисля че точно това е впечатлението, което трябваше да остане у нас. Интериорът е също толкова ръстик, колкото и менюто. Дървените подове са състарени, стените са в тъмен зелен нюанс, светлината е приглушена и идва от антикварни полилеи, лампиони и лампи. Столовете са в различен стил, салфетките са платнени и с логото на Джейми Оливър, презентацията на ястията е хем много простичка, хем впечатляваща. Пармезанът го стържат направо пред теб с едно симпатично малко ренденце и като цяло обстановката е много домашна и уютна. Наоколо дискретно са наредени готарските книги на Джейми, както и различни хранителни продукти с неговото лого - от дървени дъски за рязане, през макарони и зехтин, до домашно вино, което аз опитах и много харесах. Сестра ми пък се спря на оригинална италианска бира и остана много доволна. С майка ми решихме да се поглезим с паста - нейната класическа Болонезе с лека пикантност, а моята с рукола, доматки и най-пресните скариди, които съм опитвала. Сестра ми реши да посъбуди спомените от Флоренция и се спря на свинско коремче, за което каза, че е също толкова вкусно, колкото и автентичното, което опита в Италия. Поглезихме се и с чипс от полента (качамак), който също оценихме високо. Като цяло, преживяването беше страхотно, обслужването на много високо ниво, а впечатленията едва ли скоро ще избледнеят от главите ни. Цените, както може да се очаква, не са от най-достъпните, но определено не са нещо фрапиращо. Препоръчвам мястото с две ръце и нямам търпение да го посетя отново. Сега ви оставям с малко снимки!