Работа от вкъщи и какво работи един копирайтър

Знам, темата за работа от вкъщи и какво точно представлява тя е дъвкана и предъвквана в не един блога и лични дневника онлайн. Защо е нужно още едно мнение/статия? Вероятно не е, вероятно няма да ви кажа нищо ново и нищо некоментирано вече. И все пак ми се иска това, което се върти в моята глава и засяга темата, също да види бял свят, в синтезиран и подреден вариант, или каквото ми се получи. Това не е статия с претенции за обективен прочит на тази безкрайна тема, нито пък с намерение да звучи много професионално. Това е моят личен опит и как аз виждам този корпоративно-домашен свят J Практиката да се работи от вкъщи все още е сравнително нова и провокира доста учудени погледи в България, поне извън столицата, където световните трендове и концепции навлизат може би с една идея по-рано от „забутана“ провинция. Ето защо намирам за нужно темата да получи още един коментар, който, надявам се, да внесе мааалко повече яснота.

Ще започна с кратко обяснение какво работя аз. От две години и половина работя като копирайтър. В какво се изразява работата на копирайтъра, или какво точно работя аз, ще обясня малко по-надолу. Освен че работя като копирайтър, аз работя от вкъщи. Или от плажа, от друга къща, от друг град, от друга страна, няма значение, мисля че схванахте J Навсякъде, където лаптопът е с мен и имам връзка с интернет – там е моят офис. Разбира се, предпочитам да е тихо и спокойно около мен, за да мога да се концентрирам по-лесно, но съм работила и при доста екстремни условия. Например в университета, малко преди изпит, когато всички жужат наоколо и се суетят, знаете как е. Да, за много от нас работата от вкъщи звучи като научна фантастика. Работа ли е наистина, щом не си в офиса, в някое учреждение или просто на работно място, което не съвпада с адресната ти регистрация по лична карта? Работа ли е наистина, ако не си сред колеги и шефът не е в съседното помещение? Няма да крия, аз също си задавах подобни въпроси и недоумявах преди доста време, когато ми предстоеше да започна тази работа. До този момент бях преминала през какви ли не „професии“ и нито една от тях не включваше уюта на дома. Но пък реших да пробвам. Реших, че нямам какво да губя. И не на последно място, получих огромният шанс да го направя, затова до ден днешен съм благодарна на моя шеф, че ми обърна внимание, че повярва в мен, въпреки че нямах опит в тази професия и че оцени таланта ми. От друга страна, аз му се отблагодарявам с лоялност и много труд и мисля че това е тайната на добрите ни отношения… пък били те и от хиляди километри разстояние!

И така, какво работи копирайтърът? Вероятно повечето от вас имат поне бегла представа, а възможно и доста пълна и реалистична. Копирайтърът (не се сещам за еквивалент на думата на български, може би редактор/рекламен автор са най-подходящи?) е човекът, критичният ум и талантът, който стои зад повечето буквички и текстове, които четете и чувате ежедневно. Рекламният копирайтър (advertising copywriter) се занимава с това самостоятелно или по поръчка от клиент/шеф да измисля текстове, посветени на определени продукти, услуги, идеи, концепции, организации и т.н., които трябва да бъдат рекламирани с една или друга цел, или просто трябва да бъдат представени на широката публика. Аз често обичам да казвам, че моята работа е пълнежът на сайтовете и корпоративните блогове, но работата на копирайтъра не се свежда само до онлайн пространството. От реклами по телевизията, през онези досадни фразички, които ни полепват по мозъка, до професионални и дори силно „нишови“ статии в онлайн пространството – това го прави копирайтърът.

Може би ще ви е интересно за какво точно пиша аз? Аз пиша ексклузивно само за онлайн пространството. Това предполага някои специфики на писане и структуриране на текстовете като оптимизация за търсачките, подзаглавия, абзаци, хиперлинкове, избягване на спам и още, но няма да ви натоварвам с това. Откъм теми, разнообразието в моя професионален живот е огромно. За две години и половина съм писала за всичко, което може да се сетите и за много неща, които не биха ви дошли наум. Доста дълъг период от време основната ми работа беше да пиша за паркети. Да, паркети! Представете си само как цикленето на паркет може да се опише в рамките на 500 или 1000 думи в близо 300 сайта, всеки път различно, за да не се сърди Гугъл и да не реши, че плагиатстваме! И това е само за сайтовете, отделно поддържаме и също толкова блогове. Дълбоките познания са едно на ръка, умението да разнообразяваш и всеки път да описваш нещата различно (и интересно и грабващо, а това е все пак паркет!) е истинското предизвикателство. Освен за паркети съм писала за соларни панели, ремонти на покриви, conservatories и loft conversion (нямам идея как се наричат на български), набиране на персонал, сватбени агенции, таксита, погребални агенции, счетоводители, осветителни тела, детски градини, лекари, холистици, адвокати, фотографи, професионално почистване, пътувания, наемане на коли под наем, продажба на билети, ресторанти, барове, хотели, кафенета… списъкът е безкраен. Може би се досещате, че нашата фирма, освен че се занимава с основни дейности, които аз рекламирам, се занимава и с реклама на други дейности и услуги, които аз пак рекламирам. Плурализъм от теми, наистина е безкрайно. Може би още се досещате, че работата на копирайтъра, освен че се състои в написването на грабващ, интересен и уникален текст, се състои и в трупане на дълбоки познания по хиляди теми, за да може тези текстове освен всичко и да бъдат информативни, да не са подвеждащи и да звучат професионално. Да, с гордост мога да потвърдя, че откакто съм копирайтър, започнах да знам за всичко и по много! В добавка, която се касае специално за мен, всички текстове са на английски, така че трябва да следя и перфектна граматика и богат набор от думи, за да не се излагаме пред чужденците J

И така, след като ви отегчих, но пък поне, надявам се, внесох доста яснота по темата (когато аз започвах да работя тази работа, имах огромна нужда от една такава статия, защото нямах идея в какво се впускам), да се върнем на работата от вкъщи! Ето малко плюсове и минуси, без определен ред и приоритет!

·        „Аха, ти работиш от вкъщи, значи не работиш НАИСТИНА.“ – Ако получавах по едно левче всеки път, когато чуя тази реплика! Всъщност си работя съвсем наистина и реално. Може да ви изненадам, но си имам и строго работно време от 8 часа, през които не мога да отивам до магазина, не мога да полегна и да позяпам клипчета в Youtube и не мога да изляза на кафе, защото съм в постоянна онлайн връзка с колегите ми и трябва да съм насреща, ако им потрябвам (а това се случва често). Истината е, че в сравнение с много случаи, аз работя много повече от вас и дори не говоря за многото извънредна работа, която е нужна, за да се довърши един сайт в срок и за да има винаги актуална информация в блоговете, или за да разуча една нова за мен сфера в дълбини. Аз работя повече от вас, защото моят шеф не ми виси на главата и няма как да е сигурен дали наистина работя съвестно. Работя повече от вас, за да се докажа, да спечеля доверието и одобрението му. Поне така беше през първите месеци, сега, вярвам, вече съм се доказала.

·        От друга страна не ми се налага да минавам през всичките неудобства, свързани с нормалната работа в офис, например. Не ставам 1-2 часа по-рано, за да се приготвя, не пътувам, не студувам и не изгарям. Мога да работя по пижама и с несресана коса и никой няма да разбере. Не се срещам с досадни клиенти, мога да похапвам, докато пиша, за да си спестя време, мога да бъда на плажа, в чужбина и дори да бъда студент, както е и в моя случай.

·        Макар че аз имам работно време, все пак имам известна свобода да си регулирам работата. Стига да съм насреща за колегите ми през деня, мога да си оставя работа и за през нощта, ако няма нещо спешно, а през деня да бъда на лекции или да подготвям изпит. Не се случва често, но мога да го правя, стига нещо извън работата да ми е много спешно. И това се отнася за мен. Има много професии, които позволяват много по-голяма свобода. Как тези хора остават организирани, не се изкушават да не протакват работата и да не сърфират из социалните мрежи по цял ден, за мен остава мистерия! Повярвайте, изисква се сила, за да не се изкушиш да се отплеснеш в Youtube или да излезеш на кафе.

·        От друга страна горната точка е и голям минус. Повечето хора, които работят от вкъщи страдат от това, че нямат работен ден, което означава и че нямат почивка. И на мен самата често ми е доста трудно да разгранича работата от свободното време, особено като имам допълнително работа и искам да изпреваря крайните срокове. Има вероятност да се увлечеш в работохолизъм, а умората се трупа доста бързо. Когато професията е толкова творческа, умората може да изиграе много лоша шега и скоро да доведе до липса на свежи идеи L

·        Нямаш колеги и шеф. Е, имаш си, ама не са наоколо. От една страна е хубаво, от друга не е. Аз лично предпочитам да съм сама, когато работя. Не си падам и по екипната работа. Но пък е доста по-различно, когато има хора в твоята позиция, с които можеш да обсъдиш неща, които се случват на вас. Приятелите няма да те разберат, пък и не им е интересно и не слушат. А и, може да предположите, че времето, което по офисите се губи в разговори с колеги и сърбане на някое и друго кафе, аз го уплътнявам с работа, няма как, нямам оправдание J Колкото до шефа – супер, без шеф на главата е супер! Да, ама не съвсем! Първо, както вече споменах, трябва много повече, за да се докажеш, защото впечатленията не са точно преки. Второ, няма кой да те напътства, няма брийфинги, на които шефът да обясни какви са точно визиите и желанията му и ти да напаснеш работата си към постигането им. Понякога е трудно, понякога липсва комуникация, но все пак се свиква.

·        Домът ти е офис, а офисът дом. Това е ужасно, повярвайте! Знам че казах, че е много яко да работиш по пижама, но идва момент, в който много започва да ти липсва просто контактът с хора, това да имаш повод да се гримираш и наконтиш, да излезеш от вкъщи… затова аз се старая максимално да излизам от дома през свободното ми време.

·        Специално ние имаме фирмени партита, но представете си горките хора, които не могат да ходят на Коледно парти, гадно е!

·        Вкъщи не проявяват разбиране! „Може ли да отидеш до магазина?“, „Може ли да дойдеш да ми помогнеш?“, „Ще пуснеш ли пералнята/простреш/сготвиш/избършеш тука нещо/пуснеш прахосмукачка много набързо?“ и това, докато обсъждам нещо важно с колегите по Скайп за работа или съм в творчески процес! Приятелите са още по-зле! „Айде де, не можеш ли да излезеш за малко, само за едно кафе?“ А ти можеш ли? Ти можеш ли да си зарежеш офиса за 1-2 часа, за да пиеш кафе? Слава Богу, моите околни бързо свикнаха с идеята, че аз наистина работя и наистина не мога да мръдна от лаптопа и вече не ми се пречкат много.

·        И за финал, макар че работя тази работа от две години и половина, до голяма степен и аз не мога съвсем ясно да асимилирам концепцията, че работя от вкъщи и че това наистина е работа. Не, не че се покривам. Но когато получа предложение за допълнителна работа или проект, винаги го приемам и после страдам. Какво пък, казвам си, нали работя от вкъщи, все ще се намери време… е, намира се, обикновено е времето за спане, времето за хапване, за среща с приятели, за подготовка за изпит, за лекции…

Истината е, че за да работиш от вкъщи се изискват доста усилия за създаване на правилен режим, доста самодисциплина, доста яснота със собствените възможности, доста ясна представа какво правиш и как го правиш. Изкушенията дебнат отвсякъде – изкушения да не работиш достатъчно или да работиш твърде много. Не искам да придавам някаква излишна важност на цялата ситуация, нито да ви се сторя като глезла. Да, за много хора е мечта да работят от дома. После наистина започват да го правят и виждат, че не е толкова лесно. Не е лесно, защото освен че работиш работата си, работиш и по това да влезеш и да не напаснеш към един съвсем нов и различен работен mindset. Въпреки това, безкрайно съм благодарна, че работя това и така. Харесва ми това, което правя. Благодарна съм, че имам свободата да работя на пълен работен ден и да съм редовен студент в чужбина. Защото най-големият плюс на тази работа е, че предлага гъвкавост. И стига да сме достатъчно мотивирани и отговорни, можем да постигнем всичко!