Образование във Великобритания - Част 5

Човек дори и добре да живее, идва време за изпитна сесия. Това е в рамките на шегата, разбира се, защото ако се запишете и изкарате половината си време в университета с подобна настройка… ами, защо въобще учите? Факт е, че изпитите обикновено са източник на стрес и притеснения, дори и когато човек е добре подготвен, но е важно да се приеме, че това е напълно нормален етап от обучението на всеки, че всеки студент преминава през тях и че няколко седмици след изпитите, вече ще се сещаме с усмивка и облекчение за цялата тази никому ненужна драма. И така, нека ви разкажа малко повече за това какво представляват изпитите в Университета в Дарби.

Първото, което на мен ми направи голямо впечатление и определено се различаваше от опита ми от преди това беше, че в магистърска програма Маркетинг Мениджмънт в Университета в Дарби не съществува специално обособена изпитна сесия. Предполагам че такава е практиката и в другите специалности в университета, а вероятно и в други английски университети. И така, скоро след началото на лекциите разбрах, че за всеки от четирите предмета, които изучавам през първи семестър, ще имам средно по 3-4 изпита, които са разпределени през няколко седмици и успоредно със самите лекции. Това ще рече, че няма сесия, а подготовката за изпитите преминава успоредно с лекциите. Това от една страна е хубаво, защото познанията ми по определените предмети са достатъчно „свежи“, а и съм в учебен режим. Вероятността да се отпусна и умът ми да излезе от активния учебен режим, в случай че между лекциите и сесията има по-дълъг неучебен период, е доста голяма. От друга страна, на фона на това, което преподават по време на лекциите и колко много изискват за изпитите, факт е, че подготовката за изпитите отнема страшно много време. Трудоемка, времеемка и като цяло предизвикателство, няма да ви лъжа, че ако работите работа на пълен работен ден като мен и се подготвяте за оценяване, възможно е всичко да се струпа и да дойде много нанагорно в един момент. Поради простичкия факт, че преподаването не е на кой знае какво ниво, както вече споменах в някоя от предните публикации по темата, нужно е огромно количество самоподготовка. Въоръжете се с огромно количество самодисциплина, ако попаднете в подобна ситуация, защото само тя ще може да ви спаси трибуквието J Факт е, че най-трудната част се състои в това да разбереш какво точно се изисква от теб, за да си подготвиш изпита. Защото изисквания има много, до някаква степен и те ще ви бъдат разкрити (всеки преподавател ще отдели по няколко минути от лекциите и семестрите, за да поговори за това какво очаква за висока оценка), но като цяло подходът към всеки изпит и подготовката за него е много самостоятелен. И не, не разчитайте на това, че от вас се изисква да сте креативни, както аз се надявах, защото зад всеки изпит, проект и курсова работа стоят доста лимитиращи рамки. Знам че не ми се получи да обясня нещата добре, но може би трябва да го преживеете, за да ме разберете съвсем. Да, трудно е да разберете в какво се състои всеки изпит, макар че преподавателите обясняват какво изискват, а и винаги може да зададете допълнителни въпроси или да поискате индивидуална среща, тук никой няма да откаже. Обаче аз, нали съм си едно инато овне, исках сама да се справя с всичко. Просто съм голям индивидуалист и не обичам да моля за помощ. И съм много щастлива, че успях да се справя. Ако вие обаче не сте така загубени и зальохани като мен, препоръчвам да се възползвате от всяка предложена помощ. В допълнение е хубаво, че преди всеки изпит има drop off sessions, което ще рече време, в което може да наминете и да поговорите с преподавателите какъв е прогресът ви, има ли нещо, което ви затруднява и как може да го преодолеете, в правилна ли посока вървите и т.н.

Важно е да спомена, че текущи оценки няма да получавате, което ще рече, че не ви очакват контролни и междинни изпитвания (ако 3-4 на предмет не са достатъчни и без това). Цялата оценка за годината по предмет се сформира като средноаритметично на оценките от всички изпити по предмета. Нямам представа дали ако не се явите на някой от изпитите е предвидена поправителна сесия, не ми се е налагало да мисля за това. Не знам и какво се случва, ако не си вземете изпит. По повечето предмети преподавателите бяха удължили срока за предаване на изпитните работи с по няколко дни до седмица, вероятно повечето колеги не са се справяли да предадат навреме и са помолили за отсрочка. Аз, слава Богу, не се забавих с нито една изпитна работа и си спазих всички първоначални срокове, което ми костваше доста нерви и усилия, но пък сега съм щастлива, че се справих изрядно. В Университета в Дерби системата за оценяване е чрез проценти. Например, ако работата е оценена от 0 до 40%, това означава, че сте скъсан. От 41% до 59% е за четворка и т.н. като има 3 различни разновидности отличена оценка. Разбира се, от 90% нагоре е изключително трудно да бъдеш оценен, но на мен ми се случи (въобще не очаквах) на един от изпитите и не мога да ви опиша радостта ми (в добавка, оказа се че съм измислила „подобрена“ версия на един модел, за който преподавателят поиска от мен разрешение да преподава в този вид на бъдещите студенти, йей!).

И преди да премина към същността на изпитите, последно да спомена няколко подробности. Изпитните работи се прикачват като файл в софтуерната система на университета, като всеки студент влиза в нея с уникалния си код. Нарича се Turnitin и не я използва само Университета в Дарби. Там може да се проследи на коя дата е „отворена“ формата за качване, на коя дата е крайният срок за качване на работата (изпитната работа може да бъде качена по всяко време през този срок) и кога ще бъдат обявени оценките (това НИКОГА не се случва на време, подгответе се за огромни забавяния). Резултатите и оценките научавате пак от тази система, като освен оценката, в нея подробно могат да бъдат разгледани всички коментари и забележки по изпитната работа и окончателен feedback.

Конкретно за моята специалност, изпитите бяха и с практическа насоченост, и с доста академична. Като цяло, писахме доста курсови работи по проекти и идеи, които сами трябваше да развием и разработим. Разработихме проект за услуга, която да предложим на университета, като трябваше да докажем чрез теории и модели как тази услуга може да заработи реално. Аз разработих идея за абонаментна кутия за студенти. Работихме и по проекти за вече съществуващи популярни и непопулярни брандове, като трябваше да коментираме досегашните им маркетингови стратегии и присъствие и да открием проблеми, като после препоръчаме идеи и стратегии за популяризиране и успех. Аз работих върху брандовете “Next” и “Juliette has a gun”. Като цяло беше интересно, но не и с възможност за много креативност и индивидуалност на работите, защото има определени рамки, които се спазват. Освен курсови работи, някои от изпитите бяха под формата на marketing pitch, или презентация на идея/проект.

Магистърската програма завършва с предаване на дипломна работа. Тъй като в момента съм в процес на писане на моята дипломна работа, няма да изпадам в много подробности с този пост, като вероятно след време ще има още една статия от поредицата, в която ще се фокусирам на по-богатия ми тогава опит и впечатления. Ако сте завършили бакалавърска програма, вероятно знаете подробно какво представлява дипломната работа (дълбочинен прочит/критика по определена тема, свързана с дисциплината, която изучавате). В моя случай с Университета в Дарби, самата структура на дипломната работа е по-различна от това, което се иска в България. В момента ми се налага да отделя много по-голямо внимание на прочит и критика на един куп литература по темата на дипломната ми работа, да подбера модели и теории, които да коментирам и да обясня, защо съм избрала и какви евентуални критики и подобрения могат да им бъдат приложени и ОСНОВНО – предстоят ми много маркетингови проучвания, а именно много проведени интервюта и анкети, но това ще е в идните месеци. Като цяло, тук фокусът пада повече на съществуващата информация и изследователска дейност и критичния прочит на студента, отколкото на собствено мнение по проблема, разсъждения и идеи. Лично за мен, този формат дипломна работа е доста по-труден, на мен ми е изключително трудно да пиша за неща, които не е родила моята глава и просто да коментирам чуждия труд. Силно разчитам, че ще се размина без много корекции и пренаписвания, но познавайки се добре, вероятно ще ми се наложат редакции. Като магистри отново ще имате възможност да работите с научен ръководител. Принципно идеята е научен ръководител да ви стане този преподавател, който сами сте си избрали, но не винаги се получава така. Така например на мен научен ръководител ми е човек, който не само не ми е преподавал, но и не преподава маркетинг на магистри. За мен няма значение, ако от университета са преценили, че той ще може пълноценно да ми помогне. Пък и както вече казах, аз съм индивидуалист в работата си и не се обръщам с молба за помощ почти никога. И все пак, препоръчва ви се определен брой срещи, проведени с научния ръководител, на които да коментирате главните задачи и идеи. Отделно след написването на всяка глава на дипломната работа се препоръчва да я изпратите на научния ръководител, който да я коментира, а по-късно вие сами решавате дали да приемете забележките и да приложите корекции, или не. Една глава не се разглежда повече от един път от научния ръководител. Ако проявявате интерес или смятате, че би ви било полезно, пишете ми и аз мога да изпратя или копирам тук файла, в който подробно е обяснена структурата на дипломната работа и какво се очаква от научния ръководител.

Нещо, което пропуснах да спомена са трите форми, които се изпращат преди да стартирате работата върху дипломната работа. Първа е Form A, която се изпраща месец-два след стартиране на първи семестър. В нея се описва на кратко заглавието на дипломната и какви са основните цели и задачи. Това е формата, според която от администрацията на университета избират най-подходящия научен ръководител за вас. Следва Form B, която се води предложение за дипломна работа, но на практика е почти половин дипломна работа – по обем, а и защото представлява 40% от финалната оценка. Предложението за дипломна представлява подробно описание на поставените в труда ви цели и задачи, както и подробно литературно ревю и критика на авторите, подробно описание на методологията, таблица на Гнат, която илюстрира графикът ви на работа по дипломната и т.н. Реално на този етап вече трябва да сте започнали да навлизате в темата по-надълбоко и да сте запознати с огромна част от това, за което ще пишете. Докато при Form A не са нужни дълбочинни знания по темата, а и все още имате възможност да промените темата, по която ще работите, то при тази втора форма, която между другото искат изпратена едва няколко седмици след първата (времето е мноооого ограничено за толкова дълбочинни познания, признавам, доста голям зор беше да я подготвя), вече трябва точно и ясно да сте се насочили и активно да сте стартирали процеса по писане. Третата форма е т.нар. в България етична декларация, но тук тя се изпраща, за да може комисия да ви разреши да провеждате маркетингови изследвания. И не, не се състои от 2-3 думи и един подпис, а отново е доста трудоемка и изисква достатъчно знания и ясна представа за какво сте започнали да пишете, като тук се набляга основно на методологията, какви инструменти за маркетингови изследвания ще използвате, защо, самите въпроси от интервютата и анкетите и т.н. Ако ви бъде отказано разрешение да проведете маркетингово изследване, то не може да стартирате писането на дипломната. Може да получите смесено мнение, което означава, че ще се изисква корекция на етичната декларация (Form C). В най-добрия случай получавате съгласие и зелена светлина да продължите с писането на дипломната работа.

Това е от мен за днес. Ако ви интересува нещо допълнително, свързано с магистърската програма във Великобритания или Университета в Дарби, може да погледнете предните четири статии по темата, или да ми задавате въпроси. С радост ще се опитам да съм полезна J