If you would like to read something like this/Ако ви се четат такива неща :)

Тази публикация написах преди седмици и все се чудех дали съм достатъчно смела,за да я споделя с вас.Но в първия пост на този блог обещах,че тук ще споделям всичко,което ме вълнува и  тормози и си държа на думата.Е,тогава още не вярвах,че блога ми въобще ще се чете от някой.Ако ви е приятно,все пак,останете с мен :)

Здравейте!Следващите редове силно се разграничават от типичните публикации за диета,спорт,мотивация.Единствената им претенция е,че отразяват моята лична история и опит- такива,каквито са в действителност,нищо хиперболизирано,без тайни,които да крия.

Ще започна от това,че имам хипофункция на щитовидната жлеза.На по-прост език казано,нивата на хормоните ми не са като при обикновения здрав човек,най-често са понижени или хормоните ''бушуват'' (не в онзи сексуален смисъл,обаче).Всичко това води до затлъстяване,оредяваща коса,лоша акнетична кожа,апатия и депресия,забавен сърдечен ритъм в най-добрия случай и планиране на бременността,за да може преди нея да се направят курсове за добиване на липсващите хормони,като по-неприятен аспект.Хипофункцията означава и забавен метаболизъм.А всички знаем какво означава това бавно усвояване на хранителните продукти от всички етажи на хранителната пирамида-неизбежните допълнителни килца.Това изменение на щитовидната жлеза ми откриха преди 6 години,но аз подозирам,че то е било налице доста преди това.След четвърти клас започнах да раста като пухкаво дете и с всяка изминала година килограмите над средностатичстическите за възрастта ми ставаха все повече.Като добавим,че и в семейството ми всички са пълнички,предполагам,че и ''генът'' има пръст в тази работа.
Аз,обаче,винаги съм се харесвала.Винаги съм се чувствала удобно в кожата ми,никога не съм страдала от подигравки и неразбиране.В това отношение вероятно съм имала щастието да попадна в доста приятната среда на възпитаните ми и интелигентни съученици,които не са били толкова повърхностни.Не,никога не съм била в големи степени на затлъстяване(не че и това е повод за подигравка),но знаете колко жестоки могат да бъдат децата.
Фигурата ми е тип ''пясъчен часовник'',което означава,че долната половина на тялото ми е по-едра от горната.Излишните килца винаги се трупат в тази по-едра половина на тялото ми и корема или т.нар. ''женско напълняване''.За да съм честна с вас,на мен лично ми допада този вид телосложение,намирам го за много женствено и сексапилно.Факт е,че едни от най-сексапилните жени на планетата,като Бионсе,Дженифър Лопез,Риана,Ким Кардашян,всички те са ''пясъчни часовници''.Обаче има граница,която премине ли се,не остава много сексапил.И аз я преминах.
Смятах отслабването за мисия невъзмовна.Основно заради болестта ми.Всекидневно пия медикаменти за нея,но метаболизмът и нивата на хормоните ми така и не се нормализираха.Честно казано не се славя и с особено силна воля.Никога през живота ми не съм се хранила много,често роднини и приятели отбелязваха факта,че дори ям твърде малко.И твърде рядко.А това забавя метаболизма още повече.Имаше моменти,когато прекалявах с вредните храни,имаше моменти,когато основно се изхранвах с такива и също имаше моменти,когато водех страшно застоял начин на живот.В такива моменти се проявяваше и гореспоменатата апатия,изпадах в депресия и фигурата ми беше последното нещо,за което мислех.
Стигаме до важната част-диетата и здравословния начин на живот.В началото на всяко лято започва'' фотосинтезиращият'' ми период,както го наричам аз.Това означава,че в рамките на всяко едно лято аз просто спирам да ям,никога не съм гладна,отвращава ме мисълта за храна.Живея на кафета и цигари,буквално.Това лято започна и аз си казах,че това е идеалният момент за диета и ще удължа ''фотосинтезата'' ми цяла година.Удобен момент,си казах аз.Огромна грешка.И преди съм правила опити за диета,но те не се увенчаха с особен успех и бяха доста неамбициозни и не така драстични.Този път спрях да се храня.Напълно.С вода,обаче,не се живее.Още на третият ден от ''диетата'' ми получих стомашни болки,които продължиха 16 часа без прекъсване.Повръщах.Наложи се да получа 3 инжекции в дупето и дори и те не спасиха положението.Подложих организма ми на небивал стрес и той се почувства адски несвойствено,вместо да се прочистя от токсините аз в действителност изхвърлих и последната капчица енергия и сили от тялото ми.Не можех да стана от леглото,исках само да спя и тихо да си страдам.Майка ми,естествено,беше в паника.Тя е медицинско лице и ''надуши'' първите признаци на една страшна болест.И започнаха всекидневни молби и кандърми да се храня.Стигна се до там,че сме се молели по цял ден за едно зрънце грозде.Стомахът ми се беше свил много и сигурно е бил с размерите на орехче,изпитвах най-огромното отвращение към храната,повръщах дори ако ми замиришеше.И така цял месец,в който си мислех,че диетата ми е изключително ефикасна и съчетано с тежкия труд на работа ще сваля всички излишни килограми за месец-два.Е,започнах да свалям.Бях си обещала да края на първия месец да не стъпвам на кантар.В началото на втория вече се бях сбогувала с 5 кг.До края на втория бяха станали 10.Чудесно,мислех си аз,обаче на каква цена.Нямаше ден през тези месеци,в които да се чувствах енергична и добре.Бях като сдъвката и изплюта.Майка ми не ми говореше или плачеше,карахме се.Упорито и крайно глупаво започнах да я убеждавам,че е невъзможно да се разболея от анорексия,че аз съм силно момиче.
И един ден просто дойде една повратна точка,която ме уплаши.Летните горещини дотолкова ме обезсилиха,че кръвното ми рязко падна и изпаднах в онова отвратително състояние преди припадък.Може би някои от вас знаят за какво говоря-пред очите ти пада черна завеса,а усещането е,сякаш летиш с бясна скорост от последния етаж на небостъргач.Не можех да допускам повече това да се случва с мен.Жизнерадостното момиче беше станало мрачно същество.Пропусках излизания с приятели,не бях себе си.Вместо здравословно да си помогна със свалените килограми,аз се влошавах.И започнах да си налагам да хапвам.Малко по малко,стъпка по стъпка.Избягвам всичко вредно,не пия газирано,не ям тестено,фен на сладкото никога не съм била,така че с охота съм го изчистила напълно.Към днешна дата се завърнах към старите ми количества на храна.Мисля,че са напълно адекватни,разпределени правилно за деня.Не мога да ям по пет пъти на ден,това за мен е твърде много.Обядвам,вечерям и обикновено ям в малките часове на нощта.Знам,че това не е правилно,но аз съм нощна птица и будувам по цяла нощ,нормално е да огладнявам.Обикновено хапвам нещо много леко,колкото да залъжа стомаха,ябълка или морков вършат работа.Правя това,което чувствам,че организмът ми иска,заживяла съм в хармония с него и знам точно кое няма да му навреди,или ще.Един единствен път изпитах огромна нужда да хапна сладко и си позволих малък млечен шоколад.Реших,че няма смисъл от черен шоколад,не го обичам,по-добре да си угодя и наистина да се подсладя,въпреки няколкото калории отгоре.И това не ми се отрази,не се превърна в излишен килограм,сигурно и в неразградима мазнина не се е превърнало.Три пъти за тези месеци хапнах и макаронени изделия(черни макарони).И колкото и това да ви учуди-това не повиши теглото ми и с един грам.
Равносметката е,че за 6 месеца съм свалила 14 килограма.Първите 10 свалих страшно бързо и страшно нездравословно,после спрях да свалям,попаднах в така нареченото ''плато'' и се наложи да провокирам метаболизма ми,да го пробудя,като увелича мъничко дневния прием на калории,но под здравословна форма.Не,не започнах да ям хамбургери,но добавих някои хранителни продукти,които ми липсваха-варени картофи,малко кашкавал и сирене,по една малка бира на 2-3 седмици.От съвсем скоро организмът ми пак се ''пробуди''.Повече се радвам на бавно свалените 4 килограма,отколкото на другите.Знам,че съм ги свалила благодарение на здравословно хранене и не съм навредила на тялото и духа ми.Чувствам се чудесно.Мисля позитивно и това ми помага много,мисля,че като се кача на кантара ще съм с един килограм по-лека и наистина съм.Избягвам да се меря,по-голямо удоволствие изпитвам от дрехите,които стават все по-широки,от познати,които ме спират на улицата и ми правят комплимент.Тепърва ми предстои свалянето на още излишни килограми и поддържането на постигнатите резултати,но мисля,че най-накрая тръгнах по правилния път.Скоро тръгвам на народни танци два пъти седмично,а през останалите дни започвам 30-дневна тае бо програма(сама и вкъщи),защото зимният сезон ми е сигурно 10 пъти по-неактивен от летния и трябва да се раздвижа.През лятото бягах и плувах,сега съм преустановила тези неща и трябва да си намеря заместител.
Така че единственият съвет,който мога да ви дам в този недиетичен пост е,че трябва да се вслушате в нуждите и желанията на собственото ви тяло.Не се лишавайте от нищо.Обичате шоколад-консумирайте,но помислете с какво ще компенсирате.Дали ще наблегнете на по-изморителни упражнения,дали ще го ядете в малки количества,или ще го ядете по-рядко.Тялото работи правилно,когато е щастливо,когато не му липсва нищо.Аз доказах на себе си,че отслабването не е невъзможно,преборих болестта ми,която ще си нося до живот,но сега поне знам как да не й позволявам да ми вреди.И съм по-мотивирана от всякога.
Ето този прекрасен пост на Ида ме вдъхнови да споделя за моите препъникамъчета по дългия път на отслабването и как се чувствам близо до финалната права.Прочетете го,ако сте пропуснали,много е полезен и вдъхновяващ!Ако темата ви е интересна периодично ще споменавам как вървят нещата.
Каква е целта ми?Ами ако правилно съм пресметнала и плановете ми не се осуетят,целя по 5 килограма на месец,което означава,че до рождения ми ден на 1 април ще съм достигнала идеалното тегло за мен.Факт е,че не знам как организмът ми ще се държи при по-интензивно физическо натоварване с упражнения и че съм леко опиянена от бързото сваляне на килограми в началото и може би си поставям малко пресилени цели,но нямам намерение да се отказвам и рано или късно желаната промяна ще е на лице.Извинявам се,ако съм ви досадила с дългата публикация,но ми се искаше да споделя всичко това с вас.Не го правя,за да ме съжали някой,за да събудя симпатии или за да се извинявам за външния ми вид (да,представете си,и на мен не ми е любим).И не забравяйте,момичета,всички ние сме красиви,стига да носим добро в душите ни!