петък, 1 ноември 2013 г.

If you would like to read something like this/Ако ви се четат такива неща :)

Тази публикация написах преди седмици и все се чудех дали съм достатъчно смела,за да я споделя с вас.Но в първия пост на този блог обещах,че тук ще споделям всичко,което ме вълнува и  тормози и си държа на думата.Е,тогава още не вярвах,че блога ми въобще ще се чете от някой.Ако ви е приятно,все пак,останете с мен :)

Здравейте!Следващите редове силно се разграничават от типичните публикации за диета,спорт,мотивация.Единствената им претенция е,че отразяват моята лична история и опит- такива,каквито са в действителност,нищо хиперболизирано,без тайни,които да крия.
Ще започна от това,че имам хипофункция на щитовидната жлеза.На по-прост език казано,нивата на хормоните ми не са като при обикновения здрав човек,най-често са понижени или хормоните ''бушуват'' (не в онзи сексуален смисъл,обаче).Всичко това води до затлъстяване,оредяваща коса,лоша акнетична кожа,апатия и депресия,забавен сърдечен ритъм в най-добрия случай и планиране на бременността,за да може преди нея да се направят курсове за добиване на липсващите хормони,като по-неприятен аспект.Хипофункцията означава и забавен метаболизъм.А всички знаем какво означава това бавно усвояване на хранителните продукти от всички етажи на хранителната пирамида-неизбежните допълнителни килца.Това изменение на щитовидната жлеза ми откриха преди 6 години,но аз подозирам,че то е било налице доста преди това.След четвърти клас започнах да раста като пухкаво дете и с всяка изминала година килограмите над средностатичстическите за възрастта ми ставаха все повече.Като добавим,че и в семейството ми всички са пълнички,предполагам,че и ''генът'' има пръст в тази работа.
Аз,обаче,винаги съм се харесвала.Винаги съм се чувствала удобно в кожата ми,никога не съм страдала от подигравки и неразбиране.В това отношение вероятно съм имала щастието да попадна в доста приятната среда на възпитаните ми и интелигентни съученици,които не са били толкова повърхностни.Не,никога не съм била в големи степени на затлъстяване(не че и това е повод за подигравка),но знаете колко жестоки могат да бъдат децата.
Фигурата ми е тип ''пясъчен часовник'',което означава,че долната половина на тялото ми е по-едра от горната.Излишните килца винаги се трупат в тази по-едра половина на тялото ми и корема или т.нар. ''женско напълняване''.За да съм честна с вас,на мен лично ми допада този вид телосложение,намирам го за много женствено и сексапилно.Факт е,че едни от най-сексапилните жени на планетата,като Бионсе,Дженифър Лопез,Риана,Ким Кардашян,всички те са ''пясъчни часовници''.Обаче има граница,която премине ли се,не остава много сексапил.И аз я преминах.
Смятах отслабването за мисия невъзмовна.Основно заради болестта ми.Всекидневно пия медикаменти за нея,но метаболизмът и нивата на хормоните ми така и не се нормализираха.Честно казано не се славя и с особено силна воля.Никога през живота ми не съм се хранила много,често роднини и приятели отбелязваха факта,че дори ям твърде малко.И твърде рядко.А това забавя метаболизма още повече.Имаше моменти,когато прекалявах с вредните храни,имаше моменти,когато основно се изхранвах с такива и също имаше моменти,когато водех страшно застоял начин на живот.В такива моменти се проявяваше и гореспоменатата апатия,изпадах в депресия и фигурата ми беше последното нещо,за което мислех.
Стигаме до важната част-диетата и здравословния начин на живот.В началото на всяко лято започва'' фотосинтезиращият'' ми период,както го наричам аз.Това означава,че в рамките на всяко едно лято аз просто спирам да ям,никога не съм гладна,отвращава ме мисълта за храна.Живея на кафета и цигари,буквално.Това лято започна и аз си казах,че това е идеалният момент за диета и ще удължа ''фотосинтезата'' ми цяла година.Удобен момент,си казах аз.Огромна грешка.И преди съм правила опити за диета,но те не се увенчаха с особен успех и бяха доста неамбициозни и не така драстични.Този път спрях да се храня.Напълно.С вода,обаче,не се живее.Още на третият ден от ''диетата'' ми получих стомашни болки,които продължиха 16 часа без прекъсване.Повръщах.Наложи се да получа 3 инжекции в дупето и дори и те не спасиха положението.Подложих организма ми на небивал стрес и той се почувства адски несвойствено,вместо да се прочистя от токсините аз в действителност изхвърлих и последната капчица енергия и сили от тялото ми.Не можех да стана от леглото,исках само да спя и тихо да си страдам.Майка ми,естествено,беше в паника.Тя е медицинско лице и ''надуши'' първите признаци на една страшна болест.И започнаха всекидневни молби и кандърми да се храня.Стигна се до там,че сме се молели по цял ден за едно зрънце грозде.Стомахът ми се беше свил много и сигурно е бил с размерите на орехче,изпитвах най-огромното отвращение към храната,повръщах дори ако ми замиришеше.И така цял месец,в който си мислех,че диетата ми е изключително ефикасна и съчетано с тежкия труд на работа ще сваля всички излишни килограми за месец-два.Е,започнах да свалям.Бях си обещала да края на първия месец да не стъпвам на кантар.В началото на втория вече се бях сбогувала с 5 кг.До края на втория бяха станали 10.Чудесно,мислех си аз,обаче на каква цена.Нямаше ден през тези месеци,в които да се чувствах енергична и добре.Бях като сдъвката и изплюта.Майка ми не ми говореше или плачеше,карахме се.Упорито и крайно глупаво започнах да я убеждавам,че е невъзможно да се разболея от анорексия,че аз съм силно момиче.
И един ден просто дойде една повратна точка,която ме уплаши.Летните горещини дотолкова ме обезсилиха,че кръвното ми рязко падна и изпаднах в онова отвратително състояние преди припадък.Може би някои от вас знаят за какво говоря-пред очите ти пада черна завеса,а усещането е,сякаш летиш с бясна скорост от последния етаж на небостъргач.Не можех да допускам повече това да се случва с мен.Жизнерадостното момиче беше станало мрачно същество.Пропусках излизания с приятели,не бях себе си.Вместо здравословно да си помогна със свалените килограми,аз се влошавах.И започнах да си налагам да хапвам.Малко по малко,стъпка по стъпка.Избягвам всичко вредно,не пия газирано,не ям тестено,фен на сладкото никога не съм била,така че с охота съм го изчистила напълно.Към днешна дата се завърнах към старите ми количества на храна.Мисля,че са напълно адекватни,разпределени правилно за деня.Не мога да ям по пет пъти на ден,това за мен е твърде много.Обядвам,вечерям и обикновено ям в малките часове на нощта.Знам,че това не е правилно,но аз съм нощна птица и будувам по цяла нощ,нормално е да огладнявам.Обикновено хапвам нещо много леко,колкото да залъжа стомаха,ябълка или морков вършат работа.Правя това,което чувствам,че организмът ми иска,заживяла съм в хармония с него и знам точно кое няма да му навреди,или ще.Един единствен път изпитах огромна нужда да хапна сладко и си позволих малък млечен шоколад.Реших,че няма смисъл от черен шоколад,не го обичам,по-добре да си угодя и наистина да се подсладя,въпреки няколкото калории отгоре.И това не ми се отрази,не се превърна в излишен килограм,сигурно и в неразградима мазнина не се е превърнало.Три пъти за тези месеци хапнах и макаронени изделия(черни макарони).И колкото и това да ви учуди-това не повиши теглото ми и с един грам.
Равносметката е,че за 6 месеца съм свалила 14 килограма.Първите 10 свалих страшно бързо и страшно нездравословно,после спрях да свалям,попаднах в така нареченото ''плато'' и се наложи да провокирам метаболизма ми,да го пробудя,като увелича мъничко дневния прием на калории,но под здравословна форма.Не,не започнах да ям хамбургери,но добавих някои хранителни продукти,които ми липсваха-варени картофи,малко кашкавал и сирене,по една малка бира на 2-3 седмици.От съвсем скоро организмът ми пак се ''пробуди''.Повече се радвам на бавно свалените 4 килограма,отколкото на другите.Знам,че съм ги свалила благодарение на здравословно хранене и не съм навредила на тялото и духа ми.Чувствам се чудесно.Мисля позитивно и това ми помага много,мисля,че като се кача на кантара ще съм с един килограм по-лека и наистина съм.Избягвам да се меря,по-голямо удоволствие изпитвам от дрехите,които стават все по-широки,от познати,които ме спират на улицата и ми правят комплимент.Тепърва ми предстои свалянето на още излишни килограми и поддържането на постигнатите резултати,но мисля,че най-накрая тръгнах по правилния път.Скоро тръгвам на народни танци два пъти седмично,а през останалите дни започвам 30-дневна тае бо програма(сама и вкъщи),защото зимният сезон ми е сигурно 10 пъти по-неактивен от летния и трябва да се раздвижа.През лятото бягах и плувах,сега съм преустановила тези неща и трябва да си намеря заместител.
Така че единственият съвет,който мога да ви дам в този недиетичен пост е,че трябва да се вслушате в нуждите и желанията на собственото ви тяло.Не се лишавайте от нищо.Обичате шоколад-консумирайте,но помислете с какво ще компенсирате.Дали ще наблегнете на по-изморителни упражнения,дали ще го ядете в малки количества,или ще го ядете по-рядко.Тялото работи правилно,когато е щастливо,когато не му липсва нищо.Аз доказах на себе си,че отслабването не е невъзможно,преборих болестта ми,която ще си нося до живот,но сега поне знам как да не й позволявам да ми вреди.И съм по-мотивирана от всякога.
Ето този прекрасен пост на Ида ме вдъхнови да споделя за моите препъникамъчета по дългия път на отслабването и как се чувствам близо до финалната права.Прочетете го,ако сте пропуснали,много е полезен и вдъхновяващ!Ако темата ви е интересна периодично ще споменавам как вървят нещата.
Каква е целта ми?Ами ако правилно съм пресметнала и плановете ми не се осуетят,целя по 5 килограма на месец,което означава,че до рождения ми ден на 1 април ще съм достигнала идеалното тегло за мен.Факт е,че не знам как организмът ми ще се държи при по-интензивно физическо натоварване с упражнения и че съм леко опиянена от бързото сваляне на килограми в началото и може би си поставям малко пресилени цели,но нямам намерение да се отказвам и рано или късно желаната промяна ще е на лице.Извинявам се,ако съм ви досадила с дългата публикация,но ми се искаше да споделя всичко това с вас.Не го правя,за да ме съжали някой,за да събудя симпатии или за да се извинявам за външния ми вид (да,представете си,и на мен не ми е любим).И не забравяйте,момичета,всички ние сме красиви,стига да носим добро в душите ни!

22 коментара:

  1. Браво за публикацията, Веси! Скоро препрочетох тази на Ида, радвам се, че и ти сподели, наистина действа мотивиращо!
    Аз нямам нужда от отслабване, но пък имам нужда от по-здравословно хранене и физическа активност :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря за милите думи,слънце :) Радвам се,ако съм успяла да те мотивирам поне мъничко,откакто открих по-здравословния начин на живот и позитивното мислене,чувствам огромна и хубава промяна в живота ми:) Успех на теб :)

      Изтриване
  2. Поздравления за публикацията и смелостта да споделиш с нас, читателите си, тези толкова искрени и лични преживявания!
    Искам да ти пожелая успех и кураж в борбата, която водиш! (hugs)

    ПП. Аз също водя подобна борба и те разбирам напълно! При мен обаче е обратното, имам хиперфункция на щитовидната жлеза и моят метаболизъм е много засилен... Освен това преди около 2 години претърпях две коремни операции и след тях смъкнах 5 кг, които за мен се оказаха почти фатални! Та сега се боря... Ужасно е! Но няма да се отказвам.

    Още веднъж...Кураж, миличка и не се предавай! :) Ти си прекрасна и толкова креативна... Харесвам това, което правиш ( с грима) и блога ти. :) Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарна съм за хубавите думи,Настя!Ти си изключително красива,както се уверих скоро и такива хубави същества като теб заслужават да са щастливи,а не болни!Пожелавам ти успех в твоята лична малка борба,но щом си решена да се пребориш,вярвам,че нищо няма да те спре :) Бъди здрава и щастлива,горска феичке :)

      Изтриване
  3. Браво за смелата публикация! Подкрепям те напълно, когато се грижим правилно за тялото си, то ни се отблагодарява! :) Предгърдки от Италия! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси,хубава Ида :) Наистина твоята смелост да публикуваш твоята история ми подейства много мотивиращо,аз се възхищавам на твоята смелост!Научих много от теб и съм ти благодарна :) Приемам италианските прегръдки с огромно удоволствие и изпращам морски поморийски целувки:) Бъди много щастлива на това място,където си,което е създадено за щастие и любов :)

      Изтриване
  4. Веселина, публикацията ти още веднъж потвърждава мнението ми, че ти си човек, който непрекъснато се оплаква и счита , че всички са му длъжни.
    От хипофункция на щитовидната жлеза страдат в една или друга степен огромен процент от жените и това не им пречи ни най-малко да изглеждат в прекрасна форма, да имат деца и да живеят пълноценно.
    Лично познавам няколко български манекенки ( от най-хубавите), които имат Хашимото.Всичките са слаби, финни, с прекрасна коса и кожа, и разбира се, имат и деца. :))Симптомите, които си изредила и които най-вероятно си прочела в интернет, са валидни само за много, много тежки случаи.
    Всеки човек има специфични проблеми с които се справя с дисциплина и с морал. Проблемите, било то и здравословни не бива да стават повод за просия, грозни постъпки, и непрекъснато изнудване за пари , както е в твоя случай.

    ОтговорИзтриване
  5. Веси, поздравления за смелостта! Не е лесно човек да сподели подобно нещо, но важното е, че вече си направила първите стъпки. Тае бо-то върши чудеса, доволна съм и от 30-дневната програма на Джилиан Майкълс. Във ФБ между другото има група "300-предизвикателството", която е само за жени, заповядай, ако ще ти е интересно! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси,Боби,за хубавите думи :) Ще разгледам какво предлага Джилиан,може да продължа с нея,засега започнах с Били Бланкс,много ми е готин и позитивен :)Мерси за поканата,сега ще разгледам групата :)

      Изтриване
  6. Поздравления за смелостта да разкажеш публично за личната си болка и успеха да се пребориш със страничните ефекти на това здравословно състояние. Чела съм доста за хормоналния дисбаланс и знам, че е изключително трудно да се бориш с наднорменото тегло и косопада, когато имаш подобни проблеми. Изисква се изключителна воля и постоянство и пак не е гаранция, че ще успееш. А ти успяваш, Веси. Браво и продължавай в същия дух! Бъди вдъхновител и за други дами в подобна ситуация :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти,значи много да видя някакъв вид адмирации от интелигентен човек като теб:) Само вашето мнение,мили,умни и добри момичета,има значение за мен. :)

      Изтриване
  7. Откакто прочетох публикацията мисля какво да ти напиша. Нищо смислено не ми идва на ум - губя думи точно, когато най-много са ми нужни. Просто те прегръщам! ♥

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз те прегръщам! И те чувствам много близка :*

      Изтриване
  8. Усмихвай се, на всичко, на всички и НАД всички. Това влудява, когато гледат на теб негативно. Силни прегръдки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. БЛАГОДАРЯ ТИ!Нямам думи,чувствам се безкрайно щастлива с всички тези мили коментари!И следвам безрезервно съвета ти :) Прегръдки и за теб :*

      Изтриване
  9. Браво на теб, наистина си силен човек. Продължавай все така!
    И наистина ти се възхищавам за самообладанието, още ме сърбят ръцете да отговоря на един от коментарите по-горе, но така е по-добре.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за милите думи,оценявам ги на 100%!Всичко хубаво,написано днес,ме прави много щастлива и силна:)
      И аз мисля,че е най-добре да не се обръща внимание.Все пак оставям този коментар видим,защото каквото човек си направи сам,никой не може да му направи.
      Аз,въпреки въртенето на интриги и просенето на пари,пак намирам малко време да съм наблюдателна и си следя личната статистика на блога,виждам,че авторката на коментара само днес е посетила блога ми 7 пъти,без да броим рефрешването и съм й много благодарна,че ми помпа трафика.Явно е една от двете лоялни последователки на блога ми(тя сподели в друг коментар,че са само толкова,другата е ''психичноболната ми майка'').Аз не съм завършила математическа гимназия и нямам претенции,че броя правилно... :)

      Изтриване
  10. Радостинка, Камелийка, Жанетка, Териа и тяхната майка Светланка направо да ги нацелува човек! Такива сладкиши неземни :)

    ОтговорИзтриване
  11. Успех мила Веси, ще успееш, показала си воля и си преминала през най-трудното, от този момент на татък всичко ще се подреди, без тревоги, напред и нагоре! Стискам ти палци.
    П.С От личен опит ще те посъветвам ако спортуваш да си избереш нещо което да не е натоварващо, но продължително. При средно натоварване за повече време организмът гори повече мазнини от колкото при рязко и голямо натоварване.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря за написаното и куража!Със сигурност ще последвам съвета ти,аз и без това не се виждам веднага да се хвърля в дълбоките води на кардиото (примерно).По-бавно,но с постоянство :)
      П.П. Радвам се,че коментира,за да мога да открия блога ти!Харесва ми:) Ставам последователка,задължително :)

      Изтриване
  12. Поздравявам те за силата :) Според мен си достигнала до много важен момент, а именно, че трябва да сме щастливи :)
    Зареди ме и ми даде сили и аз да започна да спортувам :) Само трябва да си харесам нещо :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти страшно много за хубавите думи!Сега съм толкова спокойна,че споделих всичко това и получих подкрепа :)
      Аз с две ръце препоръчвам да погледнеш тае бо-то,ако досега не си попадала на уроци,много е забавно.Аз лично съм изкушена и от зумба,понеже много обичам да танцувам,ама тука си нямаме учители по зумба,за да преподават :)

      Изтриване

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)