четвъртък, 2 март 2017 г.

Образование във Великобритания - Част 1

Този текст е написан преди няколко месеца, но го публикувам чак сега. Това не влияе на фактите и съдържанието му и всичко написано е напълно актуално към днешна дата. Останалите текстове от поредицата ще бъдат публикувани веднага след написване.




Здравейте, приятели! Реших да инициирам нова кратка поредица от публикации в блога на тема, която, допускам, вълнува много хора в България и също четящи блога. Ще се радвам, ако успея да провокирам и дискусия с вас, а вие споделите вашия личен опит, мнение и визия. Темата се отнася до образованието в чужбина и макар че предполагам повечето от вас имат познати, приятели или дори личен опит, който биха могли да споделят, намирам че в онлайн пространството като че ли темата не е достатъчно добре засегната, всестранно развита и синтезирана до колкото е възможно. Така че, надявам се, още няколко публикации няма да са никак излишни.

Като за начало искам да направя няколко важни уточнения. Като цяло в тази поредица публикации аз ще споделям своите собствени виждания, мнения и съвсем от скоро, надявам се, личен опит. Към настоящия момент съм в процес на кандидатстване за програма магистратура и специалност Маркетинг Мениджмънт в университет във Великобритания, така че имайте предвид, че бих могла евентуално да бъда полезна, или поне да представя още една гледна точка, която да засяга само програмата магистратура и само кандидатстване за висше образование в Англия и то конкретно в университета, който аз съм избрала.



След като уточних това, нека започнем с основния въпрос – защо да изберем образование в чужбина пред или в комбинация с образование в България? Моите лични мотивации се базират на интереса ми към образованието в чужда страна още в гимназиалните ми години. На първо място, аз лично винаги съм била отворена към такава алтернатива и съм смятала себе си като „годен“ кандидат. В допълнение, завърших езикова гимназия, която макар и следвайки традиционното обучение и образователни навици в България, определено вдъхновяваше със свои собствени традиции и инспирация от чуждестранното обучение. Имах възможността да ми бъде преподавано изцяло на чужд език и дори да се срещна с чуждестранни преподаватели, та „апетитът“ ми към образованието в чужбина бе изострен още тогава. Малко преди завършването на гимназия и след успешно положен изпит (Sprachdiplom C1 от Goethe-Institut) се сдобих и със сертификат за владеене на чужд език, който отвори нови възможности пред мен да запиша бакалавърска степен в университет извън страната. Уви, по това време финансовия въпрос бе основната ми спирачка и така се случи, че се спрях на втори вариант – специалност Журналистика в Софийски университет.

Не мога да кажа, че получаването на бакалавърска степен в България успя да задоволи и да приспи това желание да уча в чужбина, което все така си присъстваше. Тук не искам да се спирам на предимствата и недостатъците на висшето образование в България, такива има навсякъде. Не смятам, че излязох от реномиран български университет без капка нови знания. Просто мисълта да опозная една нова и по-различна образователна система винаги ме е вълнувала. Вижте, за много от нас образованието в България би било въпрос на чест, а на това в чужбина се гледа доста категорично като на дезертьорство. Истината е, че ако не бях учила в България, винаги би ме терзал въпросът как се случват нещата тук и можем ли да се мерим със света. Другата истина е, че образованието в чужбина отваря много врати за бъдещо кариерийно развитие, както вече е доказано във времето. Моята лична мотивация е, че образованието в чужбина дава много повече от образование в конвенционалния смисъл, защото обогатява светогледа, дава възможност за пътуване и пребиваване в чужда страна, което своего рода е вид образоване, развива личностни качества като самодисциплина, адаптивност, справяне със стресови ситуации и дори само заради тези последните предлага самостоятелност и усвоени умения, които много добре биха се вписали в една бъдеща работна среда.



Ако припознавате собствената си мотивация в по-горе написаното, тогава ни остава само още един аспект за обсъждане преди да стегнем куфарите и той е финансовият. Да, едва ли ще преувелича ако кажа, че в голяма степен финансовият въпрос е определящ фактор, поне такъв беше за мен. До тази година, когато отпускането на студентски заеми за програма магистратура във Великобритания най-накрая се случи и влезе в сила. Така аз видях своя шанс да уча.

Стандартно, една учебна година или два семестъра в Англия струват около 9000 паунда – сума, която е непосилна за много. Разбира се, тази сума варира в посока по-висока и по-ниска, но без драматични разлики. Предвид продължителността на повечето стандартни магистърски програми във Великобритания от една година, това ще рече че на нас ще се наложи да се подготвим с доста сериозна сума. Студентските заеми във Великобритания, конкретно тези за магистърска квалификация са в размер на 10 000 паунда и могат да покрият изцяло или част от обучението, както и ежедневни разходи. Не е нужно цялата сума да бъде изтеглена, но таванът е 10 000 паунда. На кандидатите за магистратура тази сума се отпуска еднократно, в началото на обучението след одобрена кандидатура и по лична банкова сметка. Ние, като граждани на ЕС, не би следвало да бъдем оценявани по някакви самостоятелни критерии за получаване на заема, изискванията са да може да се докаже намерение и прием в университет както и пребиваване в границите на ЕС за определен период.

Заемът, както може би се досещате, не е безвъзмезден, а следва да бъде изплащан. Изплащането се случва на порции и след завършване на специалността, когато магистърът започне работа, за която му се заплаща определена месечна заплата или над нея. В такъв случай всеки месец от заплатата се удържа определен процент, който няма да ви лъжа, не е малък. За справка за конкретни суми и проценти, препоръчвам да посетите официалния сайт https://www.gov.uk/postgraduate-loan/repayment . Не знам какви са вариантите ако не получавате минималната изисквана заплата. Официалното становище е, че ако в срок от 30 години не можеш да си изплатиш част от студентския заем, или целия, той бива опростен. Чувала съм, че се прилага натиск върху български студенти след завършване да теглят кредити, за да си изплатят заема, но според мен в тези мнение няма истина. Само времето ще покаже как точно се развиват нещата.



Разбира се, в случай че си осигурим финансиране за обучението чрез студентски заем, въпросът за разходите извън семестриалните такси не е по-малко важен. Квартира, джобни, лични разходи, транспорт, комунални услуги и всичко останало може всъщност да излязат по-скъпи от самите семестриални такси. Тук решението на проблема е индивидуално и зависи от това до каква степен сте склонни да пожертване някои удобства и дори базови неща. Принципно място в общежитие за учащи магистратура не е предвидено, така че този вариант отпада. Квартирите и комуналните услуги във Великобритания са най-скъпи, затова предвидете, че това ще е най-голямото перо от бюджета ви. Същото се отнася и за градския транспорт, в частност автобусите. Мисля че е излишно да споменавам, че ако успоредно на ученето се работи, това ще реши много проблеми. Ако имате късмета родителите ви да ви подкрепят финансово все още – честито! Уви, не всички семейства могат да си го позволят. Като цяло, моите лични наблюдения показват, че в България сме точно по средата между американския и азиатския модел. В САЩ голям процент млади хора едновременно учат и работят, като за много това е практика от гимназиалните години. В азиатските страни се смята за нормално родителите ти да те подкрепят финансово до… ами до дълбока старост. За мен вторият вариант е най-малкото смешен и унизителен. Но пък и точно него виждам все по-често по нашите ширини. В крайна сметка, всичко опира до това кой вариант може да си позволите и с кой вариант вие се чувствате удобно. Аз отдавна съм финансово независима, така че пред мен няма друг избор освен това да работя докато уча. От България ще замина продължавайки да работя досегашната си работа, а в Англия ще търся и втора почасова.

Така известните социални помощи във Великобритания могат да бъдат допълнителна алтернатива. В случая знам, че на безработните се предлага неголяма помощ на тримесечие като стимул да си намерят работа. За студенти допълнителни специализирани помощи не мисля, че са предвидени. Може да получавате и допълнителна финансова помощ, ако работите малко часове седмично. При всеки случай, българин в Англия не може да оцелее само на помощи, не разчитайте на това.



o    Във Великобритания е възприета и практиката повечето университети да предлагат свои индивидуални стипендии, които са безвъзмездни и еднократни. Сумата от стипендията не би могла да покрие обучението обаче, а само да го подпомогне. Стипендиите са индивидуални за всеки университет, проверете на сайта на университетите, към които проявявате интерес. Забележете, че често се отпускат стипендии за иностранни студенти, но това не включва студенти от страни членки на ЕС. Някои специалности във Великобритания могат да получат и стипендии от институции като Бърза помощ за студенти по медицина или общински департаменти за студенти, които се подготвят за социални работници. Има и университети, които отпускат финансова подкрепа на студенти, които идват от социално слаби семейства. Свържете се с конкретен университет, за да проучите въпроса при интерес, защото конкретно фиксирана сума няма. Различни департаменти към Research Council, които ще подберете според желаната специалност, предлагат консултация по въпроси за допълнително финансиране, разгледайте този линк: http://www.rcuk.ac.uk/skills/postgrad/. Има и някои благотворителни асоциации и инициативи, които финансово подпомагат студенти с нисък доход или студенти, които са показали отличен успех. Може да се информирате повече, като потърсите някое от следните:
o    the Educational Grants Directory
o    the Charities Digest
o    the Grants Register
o    the Directory of Grant Making Trusts

Съществуват и други неправителствени асоциации, които отпускат помощи по своя преценка, разгледайте the British Academy, the Royal Academy of Engineering, the Royal Society. Вероятно има и други алтернативи, ще се радвам ако знаете за такава и я споделите в коментарите, за да е по-изчерпателна тази публикация.


Като за увод на тази неизчерпаема тема, смятам бях повече от многословна. Приключвам днешната публикация тук. В следващата ще опиша моят опит с изпита IELTS и всички останали подробности по самия процес по кандидатстване. 

3 коментара:

  1. Чудесна алтернатива за хората, които не могат да си позволят да учат в чужбина, е програмата Еразъм+. Тя предлага възможност за прекарване на един или два семестъра в чуждестранен университет, като се отпуска и стипендия за всеки студент. Вярно, не взимаш чуждестранна диплома, но е незаменим опит, писала съм публикация за това в блога си :). Най- малкото може да послужи за проба на тези, които се отиентират към магистър в чужбина, да преценят дали ще се справят :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей! Точно прочетох публикацията ти за Еразъм+ на един дъх, много интересна и вдъхновяваща :) Права си, Еразъм програмата е перфектен начин да се натрупа всичкия този опит и самоусъвършенстване, които и образованието в чужбина предлага. Ако чуждестранна диплома не е основната цел, бих казала, че Еразъм е напълно равностойна алтернатива. Истината е, че не съм чула за човек, който е заминал и е останал разочарован.

      Изтриване
  2. Благодаря ти! За мен лично дипломата не беше основна цел определено, но много исках да попътувам и да видя какво е образованието навън и какъв е стандарта на живот. Програмата определено покри целите ми, дори ги надхвърли. Но пък ти си много права, като казваш, че чуждестранната диплома ти дава коренно различен старт от българската. Просто зависи кой какви приоритети има :)

    ОтговорИзтриване

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)