Stiletto

Тъкмо започвах да пиша встъпителните думи на поредната козметична публикация и изведнъж почувствах огромен срам. Досрамя ме, че имам намерение да запълня още една ниша от киберпространството с поредните кифленски брътвежи за това колко гладко се нанася този лак за нокти и колко време издържа без да се излющи от ноктите ми. Досрамя ме, че всъщност никой не се интересува от това с какъв лак за нокти съм днес, досрамя ме, че не съм информативна, полезна, сериозна.

Досрамя ме за всички онези останали бюти блогърки по света, които в последно време неистово и всячески се оправдават, че видиш ли, бюти блоговете не са въобще сериозно нещо, те ги водят само за отмора и с никакви претенции да изместват "сериозните" и интелектуални блогове от светлината на прожектора. Бюти блоговете са лека материя. Правят се лесно и още по-лесно се поддържат. Като на шега. И не изискват усилия. Нито пък свободно време. Те са хобита, не са цел, нито кариера. Те даже са малко срамни, водим ги между другото, да запълваме обедната почивка на "сериозната" ни работа. Защото ако се занимаваш само с бюти блог и си нямаш сериозна работа - това е много срамно. И не си мисли че ще те подминат, все ще се намери някой да те скастри, да ти се накара, да ти се подиграе и да омаловажи хобито ти. Все ще се намери някой сериозен геодезист да ти каже точно кое е твоето място под слънцето и най-учтиво да те помоли да освободиш това, дето си си го харесал. Все ще се намери някой концесионер на виртуални пространства да ти иска такса обществено мнение. Защото да си бюти блогър не е авторитетно и никой няма да уплашиш така. Защото бидейки бюти блогър ти си изначално виновен, че си тъп, че нямаш таланти и че само хабиш пиксели и байтове.

Наистина ме натъжава фактът, че чета как бюти блогърки занимаващи се от години с хобито си, днес се оправдават. Че се чувстват виновни да им е приятно да разговарят и четат за козметика и мода. Че създават химерен и красив свят в блоговете си, на който се възхищават сами, но не го живеят. Защото коя си ти, джанъм, да живееш в свят на модни колекции и червила, като си длъжна да се интересуваш от история, политика и физика? Как въобще допускаш идеята ти да пишеш за нещо, което не те прави социално ангажирана със световните проблеми? Имаш и други интереси извън козметиката и модата? Не е възможно, ти си стереотип, а хобитата ти не надвишават броя на тези на една амеба.

Не че да се интересуваш основно и главно от козметика и мода не е достатъчно хоби. Е, ама не е авторитетно и е срамно, нали? Също не е авторитетен един цял икономически субект, работещ със същите обороти като индустрии далеч по-сериозни и авторитетни като фармация и хранителна. И не е авторитетно да проявяваш интерес към това как работи тази индустрия, как механизмът й е задвижван постоянно от цялата пирамида на Маслоу барабар с прилежащите й хектари (Маслоу споменавам, за да изглеждам много умна и начетена, а за него прочетох в поне стотина интелигентни блога, които често умело разискват теорията). За козметичната индустрия говоря. Ама какво пък разбирам аз, обикновен консуматор на краен продукт боички за цапотене и кифлеене.

И така, хвана ме срам, че вместо да пиша за любимите фентъзи романи, за това как обожавам начина, по който Зелда Фицджералд е говорела за съпруга си, за това, че се интересувам от типография и значението й в рекламата още преди това да стане модерно, за това, че на рождените си дни молех не за кукли, а за пари, с които да си купувам енциклопедии за Космоса и старогръцки легенди, за това, че ми е интересно защо само някои хора долавят аромата на теменужки, а други не, защо съм на мнение, че България сама си е виновна на Република Македония да й бъде даден суверенитет, а сега коментираме и се възмущаваме, аз пиша за червила и лакове за нокти. Досрамя ме, ама после се сетих, че започнаха да обявяват новите колекции декоративна козметика за есента и ми мина :)