Summer Corals

Щях да ви разказвам как бързах към плажа и как забравих да си взема дори хавлията и джапанките. Как бързах да си потопя ръцете под вода и да съзерцавам как кораловите палци, показалци и кутрета размазват очертанията си под втечнените люспи на русалка, в които морето е обагрено тези дни.

После се натъжих от историята за старият корал и напълно забравих за разказа. Сещате се, история от онези, които някой стар моряк е разказал на друг стар моряк, а той на трети докато са опъвали въжетата на платната за отплаване, а потни негърки с дълбоки и меланхолични гласове събирали опадалите кокосови орехи в полите на роклите си с цвят на корал недалеч от брега. Коралите не могат да живеят в студени води и умират, а морето подхвърля кухите им скелети докато не ги превърне във фин варовиков прах и не ги изхвърли на брега като копринен пясък. Тъжно е, знам. Как ти се струва да живееш само през лятото? А не го ли правим всички?

Завъртях се в безкрайната спирала на раковина със стени в избледняло коралово, още топла полузаровена в изстиващия пясък. Спирала след спирала и по-надълбоко, точно като Алиса и нейната заешка дупка, но без столовете и масите да летят край мен, защото по тях още имаше насядали хора, които изпращаха залеза и отпиваха разтопен лед от чашите си. И този натрапчив шум с много прецизно отмерен ритъм на вълни, които се разбиват в брега, той още отеква в замайващата спирала на раковината и ме понася в страни далечни, щом долепя ухо, в страни далечни където малки деца облизват миди и ги залепят по небосвода.

Лежа нощем върху стотици корали, умрели преждевременно и твърде млади, които морето е домъкнало някъде съвсем отдалеч. Заравям пръсти в пясъка и се заслушвам в приказките им за лека нощ, а тези приказки текват в съзнанието ми в тънката струйка на тромав карамел от глаголи и метафори, а кристалите на будното ми съзнание се пукат с утринните въздишки на гларусите. Не, има още време до края на лятото, още малко време за коралови приказки.

Изтърсвам една малка галактика и половина пясък от коленете си. Тръпките по кожата ми губят доверие в слънцето. Меката част на пръстите ми водата ги е оформила в странни линии и аз откривам, че те съвпадат с повърхността на черупката на мида. Било е само нощ, още е рано за лятото да свърша и още е рано за коралите да умират. В душата ми още е топло като пилешка супа. Луната прекъсва историята, която чете точно на най-интересното и си отбелязва с книгоразделител. А гларусите пържат филийки с ягодово сладко за децата си. Още един летен ден започва, а аз нося корали на ноктите си.