Pure

Досущ като ефирния и разреден въздух на върха на атмосферата, който се материализира в снежинки във всевъзможни форми и размери, които се носят в главозамайващ танц към земята, топейки се по своя път, така и емблематичният аромат на Avon Pur Blanca деликатно напомня за белоснежното си и по женски нежно и цветно сърце, носи се като рояк снежинки наоколо, завърта те в снежна чистота. Всеки път различен и всеки път типичен, досущ като снежинките, като късчетата студен въздух примесени с късчета замръзнала вода. Ето защо Pur Blanca е толкова иконичен и разпознаваем - ароматът интерпретира един от най-мощните фрагменти, детайли от женската същност, а именно женската чистота, детското и женското в синхрон, класическата простота и ненатрапчивост, вечният стил.

На върха на пирамидата на Pur Blanca ароматните акорди ни запознават с парфюма с въздушната свежест и лека хладина на фрезия, иланг-иланг и акватични (воднисти) листа мента. Сърцето, макар и съставено от свежестта и ефирността на бели цветя, е уютно и познато като майчин дом, в който се долавят нотки на бяла роза, романтичен и момичешки божур и водна лилия. И тъкмо да си помислим, че ароматът е твърде наивен и непорочен, базата на Pur Blanca внася баланс с чувствен мускус, бяло сандалово дърво и шепа сини цветчета от хелиотроп. 

"...for among the smells of the roses and violets and lilies and wall-flowers,

the smell of the freesia penetrated, as a melody stands out from its

accompanishment, and gave her the most pleasure."

Розата традиционно е смятана за кралицата на цветята, но истината е, че в парфюмни композиции фрезията по нищо не отстъпва с царственост и величие. Безспорно доминиращ акорд и в този аромат, фрезията, както е описана и по-горе в стиха, е неповторима и лесно разпознаваема дори и сред смесица от ухания на виолетки, рози и лилии в красивата градина. И за разлика от аромата на останалите градински цветя, фрезията се отличава с почти цитрусова свежест примесена с белоцветие и само щипка мокра дървесина за разкош. В Pur Blanca фрезията открива аромата именно със типичната си свежест и въздушност, като повей на вятъра - в първите секунди без собствен аромат, а само като усещане, а само минути по-късно вятърът вече е донесъл аромата на цветната градина на талази. И сякаш за да получим потвърждение, че парфюмите обикновено не са просто красиви ароматни стълбички, а пълнокръвни усещания и дори истории в нестандартен прочит, в Pur Blanca откриваме и иланг-иланг, който освен ценна съставка в парфюмерията е и отдавна позната такава в ароматерапията, помагаща ни да релаксираме и да се оттърсим от стреса. Та природата на иланг-иланг идеално се вписва в въздушната и ефирна концепция на Avon-ския парфюм, като работи в пълен унисон с нея със своите белоцветни нотки, които напомнят на жасмин, а в същото време за части от секундата контрастира с екзотичния си, нектарен, бананов полюс, за да се слее бързо и отново с композицията. 

Сърцето на този аромат се владее от розата, която е едновременно класическа и универсална и в същото време различна и непозната в случая. Вероятно провокирана от останалите ароматни акорди, но не така доминираща като в много други случаи и склонна да бъде различна, да експериментира, розата в Pur Blanca разкрива своята лимонена свежест, която е щедро поръсена с пудра и сапунени мехурчета. Женствена и чиста по природа, в този парфюм розата е още по-невинна и наивна от много други, навярно защото е бяла и още млада. Розата в сърцето на Pur Blanca е най-добра приятелка с божура и водната лилия, като три момиченца с бели рокли и корони от маргаритки излегнали се на поляна в топъл летен следобед, докато наоколо жужат само пчелите, а близката река е оцветена в портокалово злато. 

И накрая базата, която срамежливо се разкрива в края на деня, когато снежинките отдавна вече са достигнали земята и са се стопили. Интересно е как след хладината и пролетната свежест на толкова много невинни цветя, ароматът се превръща с топла жилетка. Не, не става по ориенталски мистичен, нито сексуален или еротичен, просто става топъл и гушлив, като да се прибереш у дома и да се сгушиш в леглото след цял зимен ден навън. Миришеш на сняг, но миришеш и на дом. Вероятно за това трябва да благодарим на ваниленото присъствие на хелиотропа, който освен пухкавата ванилена сладост е придобил нюанси и на сладък бадем и захаросани и разбити белтъци и тесто за сладкиш. И някъде върху оцветения в розово и лавандулово следобеден и пухкав облак на хелиотропа се носят затоплящите като прегръдка нотки на мускуса и млечната дървестност на бялото сандалово дърво. Един наистина мил и добродушен завършек...