Разгръщаш корицата, а измежду страниците изпадаха няколко приказни героя и един замък. Вдишваш аромат на печени сладки, може би от къщичката в "Хензел и Гретел" и много приключение. Подпираш с пръстче всеки ред, докато четеш, сигурно за да не изпопадат златните букви и попиваш жадно стотици светове. Светове на магия, светове на говорещи животни, на принцеси, принцове и замъци, на лоши вещици и добри феи. Светове вълшебни, цветни, нелогични, чудати, мъдри и светли. Светове, които те учат що е то любов, доброта и красота. Нетърпеливо разгръщаш страница след страница и се потапяш все по-надълбоко, плуваш все по-навътре. Приказка безкрай. Тази никога не свършва, последната й страница още не е написана и подписана от автора. Защото това е приказката "Детство", а авторът си ти. И дори и твоята книжка, малко овехтяла и поскъсана тук-там от четене да е захвърлена на скришно място, ти много добре знаеш, че когато и да пожелаеш, когато и да трепне сърцето ти, ти винаги можеш да се свиеш на кълбо на пода и да разлистиш меките й страници, по които са се отпечатали твоите детски пръсти. Детството винаги ще е там, винаги ще го има. Не бързайте да пораствате още, ще имате достатъчно време да сте възрастни в някой друг живот, нека този целият е изживян по детски!
Честит празник на всички деца, защото всички сме деца! Честит празник и на моето най-любимо дете, моята племенница Ава! Обичам те, съкровище, кой знае, може би един ден ще четеш тези редове и ще ти е топло на душата :)
А сега ви оставям в компанията на една истинска синеока и дългокоса красавица и нейният пухкав и палав звяр Фигаро. Те двамата може и да не обичат да четат книжки чак толкова много, но пък са достатъчно изобретателни и с много въображение, та може би някой ден някой ще напише приказка за техните пакости и приключения...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)