Кокетни къщички са накацали по хребетите на града и напомнят на "Лего" конструкция, построена от малко дете, която а-ха и да се срути в бездната. Но това не е Позитано на Амалфийското крайбрежие.
Реката лениво криволичи, опасвайки града като пояс, пасваща перфектно на извивките му като парченце от пъзел. Но това не е река Амазонка, нито Инд, нито Мисисипи.
Крепостни стени и до днес крият в лоното си царския трон, защитавайки от номадски народи в миналото, станали свидетели на не една или две битки и на толкова много човешки съдби. Но не, това не е Великата китайска стена.
Чаровни улички в сърцето на града ентусиазирано и мечтателски напомнят за миналото и занаятите по тези земи, за ювелирните умения на стотици талантливи майстори в техните си сложни занаяти. Но не, това не е Етъра, нито е Капана в Пловдив, макар че се намира в България.
Бих завършила този увод с: "Що е то?", но заглавието на тази публикация, а и снимките ясно подсказват, че говоря за Велико Търново. Пък и голяма част от вас, които ще видите тази публикация, сигурно отдавна вече сте се досетили, че описвам старопрестолния град, а и на вас са минавали подобни мисли, когато сте го посетили.
Всеки път, понечвайки да си купя самолетен билет към нова дестинация извън страната ни, чувствам че извършвам малък грях. Та аз още не съм опознала родните земи, не съм посетила нито един от прекрасните градове и природни забележителности, с които България изобилства. Затова още в края на миналата година реших да поправя тази грешка и да започна да изкупувам греховете си. И стартирах годината във Велико Търново, град, който ми беше мечта да посетя от много години. Не съжалявам и съм влюбена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)