вторник, 26 октомври 2010 г.

Поморие

Първите впечатления намираш там,където е домът ти.
В град като Поморие е трудно да не пишеш по морски ненатрапчиво.Особено когато най-големият ти проблем някога е бил мидичка,забита в петата,а най-голямото постижение-откриването на ръждясала вилица докато си ''бълбукал'' под водата,която уверено си обявил за древнотракийско съкровище.

 В град като Поморие е трудно във вените ти да не тече примес от морска вода и студената лимонада от павилиончето на леля Стойка,която си изпивал на един дъх след цял ден прекаран на плажа.
В град като Поморие едва ли следобедната ти закуска е била нещо по-различно от филийка с масло и копърка,която редовно не си дояждал-играта на народна топка взима своите вкусни жертви.
В град като Поморие сигурно и ти си гонел котките в двора на манастира,а някой поп добродущно ти е размахвал пръст.И сигурно и ти си събирал рапанчета,за да си направиш герданче(говори се,че е боен амулет с невиждана сила).
В град като Поморие веднъж годишно си ставал свидетел на оживяването на една приказка,когато цялото Нептуново семейство преминава дългия път от седефения си дворец до пясъчния бряг,за да поздрави хората.
В град като Поморие и до днес ако си поемеш по-дълбоко въздух,ще усетиш риванолът,с който мама е лекувала разранените колена или калта от езерото,в която си се въргалял ''за здраве'' както казват възрастните,или просто,за да се изкаляш хубаво както мислиш ти.
В град като Поморие твоят дядо е ловял риба на пристанището,а докато си му правел компания джапанката ти е падала в морето.Накрая сте се прибирали без улов и един чехъл,но много щастливи.
В град като Поморие баба ти е канела приятелки на следобедно гости,а ти си топял бисквити в кафето й.
Всички тези парченца и още много изграждат сърцето ми.Едновременно обичам и мразя Поморие,а това го може само човек,роден от морската пяна...само помориец.Как да не ти липсва Поморие,където и да си по света.Градчето избрано за дестинация дори от Морския цар,в което децата ближат солени морски капчици от дланите си,а Яворов гледа замислено морската шир в очакване на музата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)