Истанбул на туриста

Случвало си ти се е да се влюбиш в нещо още преди да си го видял?Това е интуитивна любов,която често няма своето логично обяснение,но това не я прави по-слаба.Такава е любовта ми към Истанбул-харесвах го още преди да съм го посетила.Винаги мога да пробвам да обясня това с всичко,което сам прочела или видяла по пощенските картички.Или заради кадри от турските сериали.Обаче доста ще поизлъжа.А и кой не би харесал града-като започнем от древните императори и султани и стигнем до десетте милиона туристи годишно.
Защото Истанбул,въпреки своята хектика и неспокойство,успокоява и приобщава-два континента,много светове и култури.В Истанбул дори и сладкото си отива със соленото.Именно това е магията на града-различията се използват не за да изпъкнеш,а за да се влееш,да допълниш.И твоята култура и навици тук са желани.В Истанбул древното се е помирило с новото по начин,който би впечатлил дори великите султани.Как съществува такова спокойствие в един от най-живите градове в света ли?Дали е заради опияняващите наргилета,транса на танцуващите дервиши,или просто защото на чуждо място се чувстваш не като турист,а като местен...
За три прекрасни дни,прекарани в турския мегаполис,аз се смесих с тълпата,видях Синята джамия,сякаш всеки ден минавам край нея на път за работа,вдишвах въздуха,сякаш от малка съм свикнала с аромата на гевречета и риба,продаващи се по улицата.За три прекрасни дни аз се превърнах в истанбулчанка.
Казват,че във всеки град има по нещо,а в Париж-всичко.Това важи с пълна сила и за Истанбул.Ако тук не намериш своето кътче,тогава единственото,което ти остава е да се разходиш до Луната.Или пък не си успял да разгледаш всичко.Това е защото градът е хитър като турчин-така необятен е,за да е сигурен,че пак ще го посетиш,а ти винаги си остави тази вратичка отворена.Плюс това не обича разделите и е по балкански гостоприемен,макар във вените му да тече малко балканска кръв и повече азиатска.
Любимото ми нещо,когато се прибера от пътуване е да разгледам снимките.Нека издам една тайна-моят фотоапарат е вълшебен и улавя неща,които аз съм пропуснала да видя.Затова винаги ми е верен спътник.Но по-важно е,чр аз съм била там,на място,в сърцето на града,сред суматохата.Но не се увличайте със снимането-тя те изкарва от ситуацията,прави те страничен набюдател.По-добре снимай с очи,особено в Истанбул,където всяка крачка е картичка.
А Истанбул?Ами той мирише най-сладко,когато мирише на дъжд...
Ето няколко любопитни или полезни факта от Града на императорите:
Всички сме чували за прословутия трафик тук нали?Е,подгответе се,защото трафикът на хората по тротоарите е в пъти по-голям от този на колите по шосето!
За Истанбул посещаемият сезон тече през цялата година,така че няма разлика в цените през усиления и по-слабия сезон.В тризвезден хотел в центъра на старата европейска част(където са съсредоточени хотелите) нощувката за двойна стая на вечер е 120 евро.Пътят до Истанбул в една посока ще ви коства горе-долу същите пари(с автобус).Така че най-умното решение в случая е изборът на екскурзия(варират от 130 до към 250 лева).
В самата екскурзия допълнително се доплащат маршрутите с екскурзовод,но нека това не ви притеснява.За мегаполис Истанбул е учудващо подреден и достъпен.Трамвайната линия е само една и минава през центъра на града и съответно повечето забележителности.Спирката до Капалъ Чарщъ се казва Лалели.Ако искате да стигнете до Египетския пазар и Златния рог,слезте на Еминюню,а за Синята джамия и Света София-Султанахмет.Ако искате да стигнете до новата европейска част продължете към спирка Кабаташ,която е в централната част на площад Таксим.Ако държите да си останете в старата част,пътувайте до Еминюню преди трамвая да тръгне по моста.В напълно модерните,чисти и изключително бързи трамваи съобщават името на всяка спирка малко преди да се слезе,а и има карта.Пътува се с жетон от 1,50 лири(1,50 лева),която се купува от близките бутки.Жетона се пуска в автомати на самата спирка,а не в самия трамвай.Внимавайте да не сбъркате жетона с трамвай с този за ферибота в близост до пристанището(първият е пластмасов,а втория-метален).С такситата трябва да се спазарите предварително,но нормалната тарифа е 1,25 лири на километър.И все пак вървенето пеша си остава най-добрият вариант,за да се насладите изцяло на разходката.Така винаги ще можете да се шмугнете в някоя малка уличка,за да усетите автентичен Истанбул.А за да не се изгубите винаги следвайте трамвайните релси-те са най-верният ориентир.
Ако все пак се случи така,че се изгубите или просто искате да попитате за нещо-питайте!Истанбулчани са изключително любезни,знаят български,руски и задължително английски език(всъщност почти не чух турска реч).Гледаш ги-типични ориенталски особняци,даже малко те дострашава,обаче той ти отговаря на английски,по-добър от твоя даже!Удивително е как тези хора не страдат от нашите предразсъдъци.Докато пътувах към турската граница си мислех за иронията как българи( и двойка руснаци) днес отиват на гости при турците.А те,хората,едва ли си мислят за такива неща,посрещат те топло,дори повече се радват като разберат,че си комшу.Чуят ли българска реч,веднага се присъединяват,гордеят се,че говорят И на този език,а във всяко магазинче има по един българоговорящ,за да е сигурен добрият контакт с нас.Затова истанбулчани са страхотни търговци-те уважават клиента си,осигуряват му спокойствие и удобство и никой не се сърди,ако не пазаруваш от него-важното е,че си го уважил като си разгледал стоката му.
В Истанбул всеки носи нещо нанякъде!Сериозно,пълно е с носачи,които превити под тежестта на тайнствения си товар изкачват баирите.Истанбул е доста стръмен град.Почти наравно с носачите са уличните търговци,от които можеш да си купиш и най-немислимите чудесии.Вечер,след 8 часа,градът наистина се събужда.Сякаш не е малко дневната суматоха,ами сега Истанбул съвсем оживява.Улиците се изпълват с подвижни сергии с ароматни портокали и нарове,или сачове,на които на момента ти пекат рибно филенце.Искаш и салата за гарнитура-ами покрай теб ще мине едър турчин с поднос на главата,който заплашително се накланя под тежестта на зеле,домати и червен лук.Нещо по-соленко?Купи си туршия от съседната импровизирана сергия.В Истанбул си свободен да си гладен по всяко време-храната е винаги,навсякъде и на достъпни цени(поне по тяхните малко по-завишени стандарти).
Магазините обикновено отварят към 9 и затварят към 19 часа.Тогава затварят и пазарите.Понеже Истанбул е започнал да прилича на руско-полска колония,обаче ,можете да намерите отворени магазини и до полунощ,ако случайно към 23 часа ви се докупува кожено палто.Неделя е почивен ден.Задължително.За всички.Е,без моловете.
За мегаполис,в който официално живеят 12 милиона,а неофициално 20 и в който всяка година се добавят по 100 нови улици,Истанбул е поспалан.Въпреки молитвата в 5 сутринта,която неизменно ще ви събуди,защото в близост неизменно ще има джамия,градът се раздвижва чак към 7.
Турските знамета и ликът на Кемал Ататюрк(Ататюрк означава 'баща на турците' и не е истинското му име) са навсякъде.Турците са страхотни родолюбци и уважават реформаторът си.Хубаво правят!
В Истанбул можеш да пазаруваш във всякаква валута-турски лири,евро,левове,долари.Тук стоките дори нямат етикети,защото основния метод на търговия е чрез пазарлъка.Задължително се пазарете-никой няма да ви продаде нищо на първоначално обявената цена!Джобовете ви няма да се изпразнят бързо,а и покачва нивото на адреналин в кръвта.
На турски чейндж бюрата се казват Doviz.Иначе като ви връщат пари внимавайте да не ви измамят с банкноти от старат им валута.От едната страна на банкнотата винаги трябва да е лика на Ататюрк,а от другата-друга важна за тях историческа личност.Банкнотите,които и от двете си страни са с Ататюрк не са в обръщение вече.
Няма как да не похапнете от турската баклава.Видовете са десетки според вкуса на всеки.Цената за килограм варира от 24 до 35 лири,според вида на баклавата,класата на самото заведение или магазин.Препоръчвам ви да не си купувате баклава,лукум и каквито и да е други божествени десерти от пазарите-там са по-скъпи.По цялата централна улица е пълно с дюкянчета,в които можете да се спазарите за изгодни цени.
Ако ви потрябва безжичен Интернет,в парковете около Синят джамия и Света София той е безплатен.Обаче зарежете Facebook поне сега.Не е толкова важно да напишете на статуса си,че се намирате в центъра на Истанбул.По-важното е,да го разгледате.Ако се намирате в близост до двореца Топкапъ,който пък се намира съвсем близо до Синята джамия и Света София не пропускайте да се разходите в градината му-Гюлхане.Вход тук не се плаща(едно от малкото безплатни места между другото),а въздухът е най-чистият,който някога сте вдишвали.Тръпката да се разхождаш по пътечките,по които са го правели и султаните и ханъмите е страхотна.Седнете на някоя осамотена пейка и помислете върху това.В парка има и тоалетна,ако се налага(не,не е зад някое храстче).
Пак ще препоръчак шмугването в тайните градски улички.Удоволствие е като откривател да видиш места,които туристическото око не е.Плюс това е по-интересно да видиш автентичните ориенталски домове със собствени очи,а не по разни рекламни изображения.Повярвайте ми,невъзможно е да се изгубиш в този град,колкото и невероятно да ви се струва!Пробвах-не става!
В Турция тютюнопушенето на обществени места не е ограничено(Юхууу!Радвайте се пушачи).
Единственото нещо,което в Истанбул не се облага с данък(засега) е риболовът.Може би затова въдичарите по моста над Босфора бяха хиляди през деня и броят им не беше намалял дори в 12 часа през нощта.
В Турция като цяло храната е по-скъпичка от тази в България.За сметка на това най-ниската заплата в условията на криза в 1200 долара,а минималта пенсия-650 долара.И като се има предвид,че тристаен апартамент на брега на Златния рог можете да намерите с наем 400 долара на месец,мисля че турците няма за какво да се оплакват.Разбира се това е рядкост,защото се носят легенди за баснословните суми,които струват резиденциите по брега,но за това ще разкажа по-късно.

Мисля,че в голямата си част тази информация ще е полезна за тези,които още не са били в Истанбул.Преживяла съм всичко лично и гарантирам,че следвайки тези съвети няма да възникнат непоправими грешки.В следващите си постове смятам да се отдам на по-приятно занимание-ще ви представя микроскопичната част от Истанбул по начина,по който я видях през моите очи:)