Plovdiv

Бидейки блогър през последните 4 години (последната,от които най-активна) навиците ми са се променили в определена степен. Да,спрях да си лягам с грим,много по-отговорна съм към грижата за мене си,но тук искам да говоря за друго.Вероятно всички,които водят блог,независимо в каква сфера,ще се съгласят с мен-снимането се е превърнало в неизменна част от ежедневието ни.Понякога една снимка е достатъчна да даде началото на цяла една публикация,понякога първо идва идеята за какво да пиша и чак след това стартирам ''събирането'' на снимки. Улавям се, че не си позволявам да нося новите ми дрехи,да ползвам новите ми гримове,не и преди да съм ги снимала за блога.Улавям се,че понякога не успявам да се насладя на цялото преживяване...не и преди да съм го снимала.Независимо дали тези снимки ще видят бял свят,дали ще ми послужат за конкретно замислена публикация или ще ги използвам на по-късен етап за нещо, в което не съм предполагала,че ще се впишат,фотоапаратът се е превърнал в нов крайник.
Взирайки се в малкото екранче понякога пропускам най-важното-да участвам.Да участвам в забавлението,да участвам в красивия момент.И така се превръщам в наблюдател.
Зад всяка снимка стои история,всяка публикация се опитва да разкаже нещо за авторката й,по нещичко за това какво й допада,какво я дразни.Наела съм се да ви разказвам,съгласих се да го правя от онзи първи момент преди четири години.Няма да отричам словесния ми есхибиционизъм- търся си слушатели,защото мисля,че имам какво да споделя.Ваш остава изборът дали ще се отбиете тук, за да послушате.Знам,трудно е в огромният океан от блогове,но искрено се радвам на всеки,избрал мен за свой разказвач и благодаря от дълбините на сърцето ми!
Тази публикация бе замислена като разказ за 4-те дни,които прекарах в Пловдив,но това ще ви го спестя.Останалото ще разберете от снимките.Приятно слушане :)

*

To be a blogger for the past 4 years ( the last one is the most active) my habits have changed to a certain degree.Yes,I really stopped to sleep with my makeup on and I am more responsible in my skincare routine,but I want to talk to you for something different now.Probably everyone,who lead a blog,no matter in what sphere,will agree-taking pictures converts in integral part of our everyday life.Sometimes one picture is just enough to start a whole new post,sometimes first comes the idea what to write for and then I start to ''collect'' photos.I catch myself,that I even don`t wear my new clothes before taking a picture of them and I don`t use my new makeup items,before shooting them.I catch myself,that I can`t enjoy a certain situation...not before taking a picture.No matter if these photos will see the light of the day,if they will be of use of a specifically designed article,or if I will use them at a later stage for something ,in witch I haven`t expect them to docket,the camera is my new limb.

Staring at the little screen of my camera I often miss the essentil-to be a part of.To be a part of the fun,to be a part of the beautiful moments.And I become an observer.

Behind every picture there is a story,every post recounts something for its author,his preferences,his pet peeves.I have angaged myself to tell you stories,I have agreed to do that from the first day of leading my blog 4 years ago.I won`t deny my verbal exhibitionism-yes,I search for listeners,because sometimes I think,that I have something to tell.It`s your choice if you`ll stop by to listen.I know,that it`s really hard in this big ocean of blogs,but I am sincerely glad for everyone,that have choosen me for narrator and I am thankful from the deep of my heart!

This post in particular was intended like a short story for the 4 days,that I`ve spent in one of the most ancient cities in Europe,but I`ll save that for a better days.You`ll understand from the pictures.Happy listening :)