неделя, 13 септември 2015 г.

Perceive


А така ми се иска вместо да се притеснявам как ме възприемат другите, да отделям повече време на това как аз възприемам околния свят...
Казват, че един от най-силните и емоционални начини да възприемаме околния свят е обонянието. Обонянието като сетиво има и най-дълга памет. Замислете се само колко спомени могат да изникнат в съзнанието ви само при лекият полъх, в който се долавя познат аромат. А още по-хубавото е, че всеки човек възприема ароматите и миризмите индивидуално и по свой си начин. А това прави спомените ни още по-специални, както и още по-специален е начинът ни да възприемаме...
Може би в това се крие любовта ни към парфюмите и любопитството, с което посрещаме всяко ново или неизпробвано шишенце с благоуханна течност в живота ни. Няма спор, ароматите създадени в лабораторни условия са десетки пъти по-семпли, пасивни и бедни, не обещават главозамайващото развитие и емоции на ароматите на истинския свят, на природата и все пак не е ли парфюмът един от най-впечатляващите аксесоари, начин да се откроиш и заявиш? В крайна сметка парфюмът е нищо без своя притежател в съвсем пряк смисъл казано, защото индивидуалният аромат на всяко човешко същество примесен с миризмите, които приемаме за красиви, романтични, оптимистични, а дори и загадъчни, е нещо съвсем специално :)
Аз безкрайно много се вълнувам за новопоявата на всеки един аромат затворен в бутилка в живота ми. Харесва ми да го изучавам и да проверявам какви асоциации и спомени извиква в ума ми. Харесва ми да експериментирам на кое от настроенията ми отива и как ме кара да се чувствам, забавно е като някаква момичешка игра. 
Така се случва в живота ми, както вече споделих в предна публикация, че Perceive на Avon все ми лъхва от някаква посока. Общо взето всеки път този полъх ми носи приятно чувство и неизменно следва въпросът от моя страна: "Извинявай, какъв аромат използва днес?". Заклевам се, всеки път ми мирише различно, а отговорът все е Perceive! Този аромат така палаво си играе с възприятията ми, че се оказа едва ли не наложително да го пробвам най-накрая и аз!
Ето я и пирамидата му според производителя, а по-надолу и моето описание:

Връхни нотки
бял пипер, жълта фрезия

Сърце
карамфил, слива, круша, иланг-иланг

База
сандалово дърво, мускус, ванилова орхидея, кедър


И така, в съчетание със собствената ми особа, парфюмът се оказа по-различен, както очаквах. На мен той е напълно дуохромен от самото начало до самия край и само две от съставките му блестят, но как само блестят - с все сила! При други обстоятелства бих сметнала, че това е много простичък и дори скучен аромат с тези две съставки в диктатура, но точно тези двете се оказаха много интересни като доминиращ тандем. Бял пипер и карамфил. Страхотно силно начало на белия пипер, нищо общо с кротката му и балансираща природа в ястията. Толкова е доминиращ, че имам усещането, че ще кихна. Най-тиранично и авторитарно завладява рецепторите на обонянието ми и ги дразни по-такъв начин, че всички останали аромати наоколо започват да се превръщат в цветове. Бял пипер като кънтящ будилник в черепната ми кухина и точно да си помисля, че не знам как да го спра и овладея и започват да цъфтят карамфили. Алени карамфили, с големи главички, с гъсто разположени и къдрави листенца. Ох, какви специални карамфили само, нищо общо с онези завити в целофан и завързани с панделка. Тези са накъсани и счукани в хаванче с белия пипер и иначе сладкият им до глуповатост аромат се е трансформирал напълно. Карамфил цвете се превръща почти с подправката карамфил, сещате се, остър, почти одеколонен. 
Това е всичко, нищо друго не съществува в този момент, в който трия листенца карамфил и зърна мек бял пипер между топлите си длани. И въпреки наличието на подправка често да придава една ориенталска мистика и почти кадаифена тежест и протяжност на ароматите, случая с този не е такъв. Толкова семпъл и толкова интересен в същото време, с бял пипер и карамфил, които познавам от първото вдишване и пак не мога да им се начудя на танца. Дори не разпознавам къде ме пренася този аромат, картината ми е размита. Размазана, сякаш гледам от високо и се движа бързо. Да, вероятно летя и успявам да фокусирам и разпозная само червените точици карамфил далеч под мен. Адреналин, а иначе така лежерен и меланхоличен. Ако реките се вливаха в облаците, а аз се носех по течението им, вероятно точно това щях да чувствам!






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)