Down by the seashore

Как изглежда морето през зимата?

Не можех да проумея защо често ми задават този въпрос новите ми познати, които не живеят близо до него. Какво толкова интересно има в зимното море?! 

Бях свикнала да виждам морето през лятото, когато малки белокъдри вълнички весело си подхвърлят отражението на слънчевия диск, сякаш играят на водна топка.

Бях свикнала да виждам морето през пролетта, когато то лакомо поглъща пясъчните дюни, създадени от човешка ръка през зимата, за да опазят хората къщите си от променливите настроения на зимното море.

Бях свикнала да виждам морето през есента, когато то щедро разтваря пазва за рибарите и пълни мрежите им с бабакид, лефер и паламуд.

Дори съм виждала морето притихнало и срамежливо, покрито с тънък лед, подобно на карамелената коричка на крем брюле. По същото такова замръзнало море моят дядо на млади години е стигнал от Поморие до Бургас, поне в главата ми е останала подобна чудна история, вероятно доукрасена от детската ми фантазия.

Мислех, че съм виждала морето във всичките му настроения, мислех, че го познавам така, както се познава характера на близка приятелка. Но не го бях виждала точно така - през очите на тези, които нямат рядката възможност да живеят всекидневно с красивото му присъствие.

Ето ти го зимното море, събрано в бутилчицата на лак за нокти. Лакът за нокти "Янко" (малко неочаквано име, а?) на Star Nails Bulgaria е в нюансът на история, написана на хартия, затворена в бутилка и пусната в морето сама да търси своя път. Писмо в бутилка, разказващо любовни истории.

Тук е постигнат идеалният есенно-морски баланс - има по мъничко и от лятото и от зимата. Отблясъци топли морски капчици, мързеливо чадърче на ръба на чаша с коктейл и бански на Victoria`s Secret. И в съвсем другия полюс - пасаж сребристи рибки, суетни облаци, които се оглеждат в морското огледало и прецъфтели водорасли. Точно така изглежда нюансът "Янко'' в очите ми - равни количества лято и зима.

От Star Nails Bulgaria (SNB) бяха така изкушаващо мили и прекрасни да ми изпратят този лак за нокти като изненада, в прибавка с продукт All in one - заздравител, база и топ, а към това бяха добавили и сладка малка полираща пила и писалка коректор, идеална за неспособни-да-се-лакират-без-да-се-омацат-свински-хора като мен! Освен че се зарадвах на милия жест, с удоволствие се впуснах в изпробването на този красив изумруден нюанс почти моментално.

Първото, което много ми хареса е красивата бутилчица на лака - изглежда ми така правоъгълно- професионална, точно като лаковете, до които не бива да се докосват такива смешни аматьори като мен! Обаче и тук е вложена положителна мисъл и е създадена удобна и широка четка, която улеснява нанасянето.

Колкото до консистенцията на лака, тя също ми допадна, макар и за мен да е малко необичайна (на базата на личния ми опит с лакове) - малко по-гъста от обикновено, но изключително лесна за нанасяне. Покривността на моя нюанс е добра, може да бъде нанесен спокойно само на един слой без да става на черти, но на два слоя цветът наистина прекрасно разцъфва по ноктите и става по-сложен и красив.

Издръжливостта без топ лак е чудесна - едва на четвъртия ден е възможно да се наложи да подмените лака, а ако и вие като мен не се впечатлявате от избелели връхчета, спокойно може да го поносите до седмица. Разбира се, топ лакът (аз го нанасям именно в тази му функция) удължава многократно живота на цвета по ноктите до момент, в който може да ви писне да го гледате и да пожелаете промяна. Точно затова SNB предлагат такова разнообразие от цветове, може да ги погледнете тук.

Споменавайки топ лакът, редно е да добавя, че той придава много красив огледален блясък на лака. Самият лак също има бляскав завършек както можете да се убедите от снимките, на които съм само с два слоя от лака, без топ.

Ако си търпелив, може и да опознаеш морето. Може да успееш да си избереш любим сезон, през който да го наблюдаваш, макар че винаги ще се двоумиш. 

Аз нямам любим сезон за тази картина. Нямам предпочитан климат, нямам идеална температура. Аз обичам морето между сезоните. тогава, когато можеш да го хванеш как се преоблича само с периферията на окото, само за миг, преди отново да влезе в роля за следващите три месеца. Като в онази игра: ''Капитане, капитане, какво е морето?''. Какво е морето? Никога само спокойно и никога само бурно.

Обичам междусезонното море, което сменя нюансите си със скоростта на пасажите рибки, плуващи близо под повърхността. Което уморено си играе с рибарските лодки, преди окончателно да се раздразни и да ги захвърли с нацупени устни по брега през зимата. Което в последната вечер преди настъпването на лятото разказва на гларусите приспивни истории за Венери, които се раждат от пяна...

А кое е вашето любимо море?