Edirne, Turkey

Здравейте, романтици! Днес ще ви разкажа за еднодневната ми съботна разходка до Одрин. Миналата събота съвсем импровизирано решихме да си спретнем една кратка разходка преди да са изтекли международните ни паспорти и още веднъж да се порадваме на турската кухня, гостоприемство и любезност и тъй като Истанбул е доста по-далечна и скъпа дестинация се спряхме на Одрин.
В Одрин досега не бях ходила, но го асоциирах основно със съботните пазари, които се организират за българските посетители и се славят с достъпни цени и голямо разнообразие. И ние, съчетавайки полезното с приятното, пазарът с разходката, потеглихме в ранната дъждовна съботна утрин. Дъждът бе лайтмотив на цялото ни пътуване, както се оказа, защото не спря да се ръси над главите ни и на турска земя, но това не ни попречи да си изкараме супер.
Извън пазарите и евтината стока, като започнем от перилни препарати и вещи за бита и стигнем до емблематичните баклава, халва и пишмание, Одрин е много симпатично градче. Казвам градче, защото го сравнявам с мащабите на Истанбул, иначе представлява един голям български град, който, естествено, нито имахме време, нито пък ни беше цел да разгледаме целия, а се задоволихме със спретнатия и подреден централен район. Сигурно знаете колко пищна е турската култура и ежедневие (поне това, което стига до окото на туриста), изпълнени с безкрайно много цветове, емоции, аромати и разнообразие, та дори и в затънтените сокаци на Одрин се усеща този дух, макар и не със същата интензивност на Истанбул, но все така емоционално изцеждащ в края на деня. И така, разходката започва тук...

Одрин не е никак отдалечен от Бургас и това е причината почти всички, които познавам да са го посещавали поне веднъж. Точно мои познати ни дадоха насоки как да стигнем до прочутия съботен пазар и посъветваха да отделим време първо именно на него, за да се освободим за приятна следобедна разходка и да отдъхнем от хектиката на алъш-вериша. Като ми казаха пазар си представях нещо със значително по-скромни мащаби, но търгуването в Одрин не би могло да се побере в рамките на един безистен, например. Многобройни улици, пресечки, сокаци, ъгли, дюкянчета и мазета, стени и амбулантни търговци, които подканват търсачите на сделки и евтини продукти от... имах чувството, че от цял свят. Турска, българска, гръцка, македонска, сръбска и Бог знае каква още реч се преплитаха в болезнена какафония и ние решихме да приключим бързо с това приключение и да се локализираме на по-спокойно място.

Отървахме се от пълните торби и поехме по централната улица. Одрин, както казах, е много добре подреден град, поне централната му част и е лесен за ориентация. Централната му улица започва от най-голямата джамия на Балканите и символ на града - Селим Джамия и свършва... ами там, където ви свършат и турските лири и вече се изгуби смисъла на безкрайното шляене по магазини и дюкянчета. Удивително разнообразие от стока, като се започне от чанти китайско производство, бутикови дрехи, декорация за дома, вдъхновена от шаби шик стила и асортимента на Yves Rocher и се стигне до значително по-атрактивните търговци на екмек и прясна риба, баклава и дондурма, кокошки и пиленца в клетки. Дюнерджийници и баклаваджийници, сменяни от кафенета с модерен декор, които предлагат турско кафе и бюрек, сменяни от малки ресторантчета за пържен дроб и дроб сърма, сменяни от сладкарници с целувки и френски торти.... в Турция няма как да останеш гладен, та добре подкрепени след кратък обяд отново тръгнахме да се шляем по приятните, шарени и идилични одрински улички до късен следобед :)

Това не е раздяла, ще се срещнем скоро - ни помаха за довиждане турският дух, този, който прелита от минаретата на Синята джамия, който се шмугва измежду тълпите на Капалъ чарши, който се къпе във водите на Мраморно море и усмихнато позира с туристите за снимка на Памук кале. Същият този дух, който скръстил крака доволно завиваше крайчеца на мустака си над гъстата утайка на изпитото кафе и любезно ни напомни, че сме канени отново. Такъв е той - гостоприемен, няма как да му откажеш. Отказът би лепнел протяжно по гърлото като рахат локумът, който турският дух ти напъхва в устата за довиждане - парченце с аромат на розова градина, като малък четвъртит макет на ориенталското безметежно доволство...