неделя, 8 март 2015 г.

International Women`s Day


Краткото ми и скромно обръщение към нацията по случай празника :)
Понеже в България отбелязваме много празници, но това съвсем не значи, че ги разбираме и умеем да празнуваме.
Понеже чакам с ужас всеки празник, защото се подготвям за ежегодните Фейсбук статуси и коментари от типа: "аз-съм-обичана/женствена/желана/бялаичервена/уважавана/глезена/ухажвана не само днес, но всеки ден от годината". Не чак толкова фино поднесено парадиране. Или изказване, което уж цели да се покаже колко широко скроен и интелектуално извисен е автора му и как не се впечатлява от мили жестове и цветя както другите, защото те са ежедневие за него. А истината е, че никой човек не би изпитал нужда да се хвали, че си бърше дупето с розови листа и се храни сутрин, обед и вечер с амброзия и любов, ако това наистина е ежедневие за него.  Кога жените станахме толкова коравосърдечни и емоционално устойчиви личности?
Понеже българката уж е толерантна личност, а все така не може да приеме и разбере защо другите се радват на празниците и само хока и мъмри по форуми и социални мрежи.
Понеже както не е възможно да имаме рожден ден всеки ден, така не е възможно и всеки ден да е празник. На и за жената. Не е. Не може всеки ден да е специален. Не може всеки ден да има цветя, не може всеки ден да се яде торта, не може всеки ден да носим най-красивата си рокля. Има едно нещо, нарича се ежедневие, то е обратно по значение на думата ''празник'' и се случва на всички... ежедневно ;)
Понеже уж сме всекидневно глезени и обичани, а таим завист и злоба в душата и ходим навъсени по улиците. Понеже жената е емоционално същество и би трябвало да се разнежва от всеки мил жест, картичка, цвете, независимо кога и защо са поднесени. Не си мъчете душичките с криворазбрана еманципация, тя ни отнема малките женски радости, кара ни да се чувстваме виновни, че ги желаем.
Понеже днес е празник на истинските жени. Тези, които не се плашат понякога да не са в центъра на вниманието. Тези, които понякога си взимат отпуска от управляването на света и остават това на другите. Тези, които умеят да живеят в сянката на своя съпруг, деца или шеф и тази сянка да не ги кара да вехнат. Тези, които всекидневно помагат на своите семейства, приятели, грижат се за своите родите и деца и не им остава време да се наконтят и нагримират и да излязат с приятелки на бар. Тези, силните и достойните за уважение, които се отричат и остават на заден план своите женски нужди, за да помагат. Тези, на които дори и днес няма да им остане време да празнуват, какво пък остава за всеки ден. Тези, които само днес получават цветя и бонбони. Тези, които дори и днес няма да получат такива.
Честит празник. На тях. Да си жена не винаги е вътрешно усещане. Винаги си такава, дори и когато не го усещаш.
Честито и на всекидневно глезените, обсипваните с подаръци и тези, които са твърде еманципирани, за да получават подаръци. Макар че не празнувате.
Защото това е смисълът на днешния ден, а не дали ще получим подаръци и кой ще ни уважи. Това е смисълът на целия ни живот, а не дали ни глезят 6 дни от седмицата, а на 7-мия ни водят на ресторант. 
Смисълът е ние, като жени, да проявяваме толерантност и разбиране към всички, даже и към непонятните ни. Да спрем да правим злостни коментари, да завиждаме. Да заживеем в мир с всичките женски същества, които живеят вътре и извън нас. Радвайте се днес, празниците са точно за това :)
И най-най-най-много и силно честитя на майките! Те са специални :)





4 коментара:

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)