четвъртък, 1 март 2018 г.

A Guide To Hygge


Много обичам зимите, особено снежните. Разбирам защо другите хора не ги обичат и с нетърпение чакат да се запролети, но това за мен не отнема дори и прашинка от могъщите чар и красота на зимата. От малко момиченце възприемам смразяващия сезон за вълшебен. Обожавам рекламите на "Кола-Кола" с полярните мечоци и обожавам полярни мечоци като цяло. Те са моят спирит анимал, ако трябва да си имам такъв. Обожавам да наблюдавам как снежинките падат от небето - от вкъщи, през прозореца, или навън, докато се разхождам. Да, моите крака също замръзват, да, едва се придвижвам през непочистените преспи, да, моите пръсти също са пред окапване, въпреки ръкавиците. И даже и тези малки неудобства не са достатъчни да не обичам снежната зима. Мечтая си за пътуване до Канада или Аляска, особено Аляска. Сигурно бих живяла там, сигурно в някой друг живот. Изобщо, завали ли сняг, може да се обзаложите, че първото нещо, което ще направя щом отворя очи сутрин е да се залепя прозореца и да се радвам като малко дете.

Не мога да обясня съвсем ясно тази непонятна любов, на която много биха повдигнали вежди и биха ме погледнали загрижено, сякаш нещо не ми е в ред. Може би наистина нещо не ми е в ред. Но пък видя ли танца на снежинките, цялото ми същество най-накрая открива жадуваната хармония и баланс. Аз го наричам обич, датчаните вероятно биха го нарекли хюга (hygge). Някои изпитват подобно чувство, когато се разхождат пръсти по горещия пясък на плажа, други щом слушат дъждовните капчици, които чукат по прозореца, трети се опияняват от аромата на гората и въпреки че аз харесвам всичко гореспоменато, нищо не стопля душата ми така, както огромните преспи бял сняг и снежинките, накацали по огради, дървета и улици. Малко парадоксално, но е така!

Не си датчанка, какво разбираш ти от хюга. Ами от датски начин на живот нищо не разбирам, но разбирам много от уют. Обичам уюта и не изпускам момент да се опитам да го създам за себе си и околните. Обичам колко просто се създава, а какъв мощен ефект има. Снегът е задължителен елемент, няма как да е по-хюга. Изобщо, без много сняг, нищо не е така уютно. Всъщност заснеженият град предоставя идеална възможност да практикуваме креативност и да измислим неизмислени досега начини да накараме душата и умът да се чувстват добре. И това ако не е хюга - здраве му кажи, пък дори и описано от българка.


Ето няколко простички постулата на хюга:

1. Създайте уют - На първо място вътре във вас, после лесно ще се получи и наоколо. За всекиго уютът има различна форма и измерение, просто намерете този, която ви приляга като топла вълнена ръкавичка и най-безсрамно и неутолимо го експлоатирайте при всеки удобен случай.

2. Обич - Не любов, а точно обич. Защото само уютът, обичта и печките с дърва могат да топлят така добре.

3. Благодарност - Момент да се замислим и в колко прекрасно положение се намираме и как има хора и същества, които не могат да се зарадват на тези удоволствия, които намираме иначе за даденост - покрив, топлина, някой, който мисли за нас, храна. Пред нашата къща преди време се нанесоха две бездомни котенца, които и до днес не могат да преодолеят страха си от хората (непознатото), та дори не ми разрешават да ги погаля, какво остава за това да се пробвам да ги прибера на топло. Та поне ги храня редовно, това не ми отказват. Знаете ли, според тези котенца, на котешки думата за благодарност е: "М-р-р-р"

4. Мека плетена жилетка, светлина от свещи, пухкави възглавнички и пантофки, нещо вкусно и любимо за хапване, коледни лампички дори и да не е Коледа - нужно ли е дали да ги обяснявам тези?

5. Хубав романтичен филм, любим сериал, увлекателна книга.

6. Сготви сам вечерята. Сготви за повече от един - за семейство и приятели. 

7. Бъди в настоящето. Забрави за миналото и какво е трябвало да кажеш, но не си казал. Не мисли за бъдещето и какво имаш за вършене. На нас, хората, оказва се ни е трудно да правим най-простичкото нещо, за което сме създадени - да живеем в настоящия момент.

8. В крайна сметка, оказва се че хюга въобще не е открита от датчаните и въобще не е модерен тренд. Философията за уюта и за радостта, която изпитваме дори и от най-малките, на пръв поглед незначителни неща, си е актуална откакто свят светува. Често я повтаряме като мантра, просто защото звучи хубаво и правилно, но някъде по веригата забравяме всъщност да я прилагаме. Признавам си, аз също постоянно го правя. Сравнявам своите малки моменти с чуждите и се ядосвам, че чуждите са по-хубави. Следвам тенденции и успявам да се подведа, че чуждата хюга е моята хюга. И някак неусетно усложнявам за себе си най-простичкото нещо на света, един от малкото инстинкти, с които се раждаме, като дишането и инстинктът за самосъхранение, а именно способността сами да хващаме с невидими шепи душите си, да ги стопляме с горещ въздух издишан от устата и да се оставяме на мекото като памук чувство да стигне до върховете на пръстите. Ето защо вярвам, че снегът е моята хюга - именно така ме кара да се чувствам. Пък нека много хора му се ядосват. Аз си го обичам така, както обичам белите мечоци :)





























4 коментара:

  1. Здравей, с удоволствие чета постовете ти. Всеки един е вдъхновявящ. Независимо дали пишеш за козметика или разказваш преживявания, те са като есета за живота.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Леле, огромни благодарности за страхотния коментар! Усмихна ме от ухо до ухо :)

      Изтриване
  2. Страхотен пост!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарности :) Много се радвам, че ти допада! :)))

      Изтриване

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)