сряда, 7 май 2014 г.

Fun At The Fair


Сутрините на 6 май си приличат като дъждовни капчици.Всяка година на 6 май задължително вали.Но за мен приликата се крие в друго-ароматът на захарен памук и сладката му лепкавост по гърлото ми,които усещам още с отварянето на очи.Това е вкусът на моето детство,а и на всеки,израснал в Поморие.По-сладък и ароматен дори и от солените морски капчици,които цяло лято ближехме от дланите ни.По-пенлив и от лимонадата,която изпивахме на един дъх,жадни след плаж.По-очакван и жадуван и от старинните съкровища,които упорито търсехме под вода,докато белокоси вълнички се разбиваха на главите ни.
Захарен памук и сладолед,награда от стрелбище и блъскащи колички...всички тези чудеса на ежегодния панаир в Поморие по случай празника на града.
Като виждам как очите на децата се въртят като виенски колела в опит да поемат цялата шарения и ме връхлитат спомени.Ясно си спомням панаирът,който посетих със семейството ми когато за последно то беше в пълен състав.Бях в първи или втори клас и най-щастлива от факта,че всички сме с дънкови якета.Хареса ми,че си отиваме,нека от далеч личи,че сме едно семейство.Якетата ме караха да си мисля,че нищо на света не може да ме откъсне от ръцете на майка ми и баща ми,които здраво ме държаха,за да не се изгубя в тълпата.Някаква странна детска логика.Моя приятелка ми беше изпратила детска палитра със сенки по пощата за Коледа и носех синьо в нюанса на захарния памук,който беше полепнал по брадичката ми.Един от най-хубавите дни.
От тогава минаха мнооого години и датата 6-ти май многократно се претърколи през календара в онзи хипнотичен водовъртеж,в който захарният памук полепва върху пръчката като буреносните облачета,които се събират в голям куп,за да изсипят порой и да разпръснат всички посетители на панаира.За тези години успях да си премажа ръката между две блъскащи колички,да бягам три километра в локвите през нощта,за да се прибера вкъщи,след като изпуснах последния автобус и още други премеждия.
Тази година,точно на панаира,осъзнах колко голямо момиче съм станала.Дънковото якенце от едно време сигурно ще стане на едната ми ръка,детската ми логика бе отчасти опровергана,за да ме подготви за живота на големите,а моите ученици,с които се засякох пред едно стрелбище и в един глас радостно се развикаха: "Госпожо,госпожо!'' внезапно попариха желанието ми да си купя балон Спонджбоб.
Нямам търпение да заведа на следващия панаир малката ми племенница Ава и да видя как очите й с цвят на водно конче се въртят като виенски колела.




















12 коментара:

  1. Харесва ми много снимката на Виенското колело - сякаш не е в България. За жалост панаирът в моя град го развалиха страшно много и сега е по-скоро цигания, отколкото каквото и да е друго.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти :) То и от моите снимки си личи,че и нашият панаир не е като прекрасните лунапаркове в Щатите,например,а е силно повлиян и посещаем от нашето любимо малцинство,ама и това си има някакъв чар.Поне да се бяха сетили да сложат шатра с ромка с кристална топка,ще е голяма атракция хах :) Май гледам много филми :)

      Изтриване
  2. Разкошни снимки :) захарните бонбони............................................................... нямам думи.

    ОтговорИзтриване
  3. O wowowowo! I like parks! But in poland we don't have parks like this!! :C

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Oh,the parks in Bulgaria are nothing special! I really wish you to have the chance to visit something magical like Disneyland for example :)

      Изтриване

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)