В Одрин досега не бях ходила, но го асоциирах основно със съботните пазари, които се организират за българските посетители и се славят с достъпни цени и голямо разнообразие. И ние, съчетавайки полезното с приятното, пазарът с разходката, потеглихме в ранната дъждовна съботна утрин. Дъждът бе лайтмотив на цялото ни пътуване, както се оказа, защото не спря да се ръси над главите ни и на турска земя, но това не ни попречи да си изкараме супер.
Извън пазарите и евтината стока, като започнем от перилни препарати и вещи за бита и стигнем до емблематичните баклава, халва и пишмание, Одрин е много симпатично градче. Казвам градче, защото го сравнявам с мащабите на Истанбул, иначе представлява един голям български град, който, естествено, нито имахме време, нито пък ни беше цел да разгледаме целия, а се задоволихме със спретнатия и подреден централен район. Сигурно знаете колко пищна е турската култура и ежедневие (поне това, което стига до окото на туриста), изпълнени с безкрайно много цветове, емоции, аромати и разнообразие, та дори и в затънтените сокаци на Одрин се усеща този дух, макар и не със същата интензивност на Истанбул, но все така емоционално изцеждащ в края на деня. И така, разходката започва тук...
Одрин не е никак отдалечен от Бургас и това е причината почти всички, които познавам да са го посещавали поне веднъж. Точно мои познати ни дадоха насоки как да стигнем до прочутия съботен пазар и посъветваха да отделим време първо именно на него, за да се освободим за приятна следобедна разходка и да отдъхнем от хектиката на алъш-вериша. Като ми казаха пазар си представях нещо със значително по-скромни мащаби, но търгуването в Одрин не би могло да се побере в рамките на един безистен, например. Многобройни улици, пресечки, сокаци, ъгли, дюкянчета и мазета, стени и амбулантни търговци, които подканват търсачите на сделки и евтини продукти от... имах чувството, че от цял свят. Турска, българска, гръцка, македонска, сръбска и Бог знае каква още реч се преплитаха в болезнена какафония и ние решихме да приключим бързо с това приключение и да се локализираме на по-спокойно място.
Отървахме се от пълните торби и поехме по централната улица. Одрин, както казах, е много добре подреден град, поне централната му част и е лесен за ориентация. Централната му улица започва от най-голямата джамия на Балканите и символ на града - Селим Джамия и свършва... ами там, където ви свършат и турските лири и вече се изгуби смисъла на безкрайното шляене по магазини и дюкянчета. Удивително разнообразие от стока, като се започне от чанти китайско производство, бутикови дрехи, декорация за дома, вдъхновена от шаби шик стила и асортимента на Yves Rocher и се стигне до значително по-атрактивните търговци на екмек и прясна риба, баклава и дондурма, кокошки и пиленца в клетки. Дюнерджийници и баклаваджийници, сменяни от кафенета с модерен декор, които предлагат турско кафе и бюрек, сменяни от малки ресторантчета за пържен дроб и дроб сърма, сменяни от сладкарници с целувки и френски торти.... в Турция няма как да останеш гладен, та добре подкрепени след кратък обяд отново тръгнахме да се шляем по приятните, шарени и идилични одрински улички до късен следобед :)
Това не е раздяла, ще се срещнем скоро - ни помаха за довиждане турският дух, този, който прелита от минаретата на Синята джамия, който се шмугва измежду тълпите на Капалъ чарши, който се къпе във водите на Мраморно море и усмихнато позира с туристите за снимка на Памук кале. Същият този дух, който скръстил крака доволно завиваше крайчеца на мустака си над гъстата утайка на изпитото кафе и любезно ни напомни, че сме канени отново. Такъв е той - гостоприемен, няма как да му откажеш. Отказът би лепнел протяжно по гърлото като рахат локумът, който турският дух ти напъхва в устата за довиждане - парченце с аромат на розова градина, като малък четвъртит макет на ориенталското безметежно доволство...
