понеделник, 23 март 2015 г.

The Hunchback of Notre Dame by Disney Inspired Look


Исках да направя грим, вдъхновен от главната героиня на 34-тият анимационен филм на Дисни - "Парижката Света Богородица"/ ''Гърбушкото от Нотр Дам'', в крайна сметка постигнах повече прилика с Квазимодо, ама какво да се прави, природа, толкова дала... 
Филмът излиза през 1996 година, а може би 2 години след това и аз го гледах само веднъж, което го нарежда на дъното на личната ми Дисни класация. Първото място безкомпромисно заема ''Малката русалка'', която снощи гледах за пореден и вероятно безкраен път и отново плаках на финала, но това са някакви лично мои отклонения от нормалното, които финалната сцена винаги предизвиква у мен, няма да ги обсъждам сега :)
Факт е, че за мен ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е най-слабият филм на ''Дисни'', не съм се интересувала от класации и статистики допълнително. Намирам го за не добре адаптиран за деца и учудващо нестандартно решение от страна на филмовата корпорация да засегне деликатни теми като религия и малцинства, но разнообразие трябва да има, а и този блог отдава пълна почит на всички продукции на "Дисни'', така че тук няма да направя изключение.
Моите асоциации за Нотр Дам, обаче, са малко по-далечни от анимацията. Спомням си че бях съвсем малка, когато се опитвах да наместя пред очите ми двете прозорчета, които откриваха прекрасни късчета от Париж. Моите баба и дядо бяха донесли от едно свое гостуване в Париж странна машинка, с форма подобна на бинокъл и с тъничък отвор, в който се поставяха картончета с прикрепени негативи, които оживяваха през оптическата система на тази чудата машинка. Магията на Париж и френския дух, кадър след кадър. Всяко натискане на копчето за смяна на негатива ме отвеждаше на нови и малко страховити места, чиято история научих години по-късно. Страховито заснетият гроб на Наполеон бързо сменях с гледка от Триумфалната арка, а след това детското ми сърце се възхищаваше на незабравките от гроба на Маргьорит Готие или ''Дамата с камелиите", който баба ми беше посетила години преди това и за чиято обитателка ми разказваше. И да, ясно си спомням негативите на катедралата Нотърдам дьо Пари, от които ме побиваха тръпки. Каменните божества и мъдреци застинали по фасадата й дремеха под дебелата есенна сянка, а тревожната й камбанна молитва застиваше статично в черно-белия кадър. Още едно докосване на копчето и един кадър по-нататък вече можех да надникна през разцъфналата розетка и да се разходя по коридорите на тази така далечна и непонятна сграда. Защо там, където живее Господ е така хладно и враждебно, не му ли е студено, се питах тайно без да посмея да задам на глас този глупав детски въпрос. Кадър след кадър, бяло след черно и този леден полъх, сякаш предизвикан от отлитането на ято ангели. И някъде там, в най-затънтените и недостъпни коридори, в най-вътрешните вени на Нортърдам дьо Пари, мога да се закълна, за част от секундата видях милиметър от силуета на Квазимодо, когато затворех лявото око...






6 коментара:

  1. this look is so cool! you recreate her look very well... Hope to see more disney muses looks from you soon!

    loves,
    cassiecadiz.blogspot.com

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Oh, thank you so much! You will definitely find more Disney inspired looks in the near future, I promise :) Love your blog, honey <3

      Изтриване
  2. Хич не бъди скромна, страхотна си и интерпретацията ти е чудесна! ♥

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох, Теичка, много благодаря за милите думи <3

      Изтриване
  3. Ох, светли очи с тъмна коса - убийствена комбинация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Цял живот мечтах да си боядисам косата в черно точно защото и аз обожавам тази комбинация, но през последната година съм се настроила на ягодово-руса вълна :)

      Изтриване

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)