Balcony with a View

По време на първото ми пребиваване в Англия, един от първите озадачаващи факти (винаги има такива, когато попаднеш на място, обитавано и моделирано от различна култура) бе този, че там няма балкони. Домове, комерсиални сгради, офиси... просто няма балкони.

- Добре де, те нямат ли балкони? - питам аз сестра ми.

- Нямат.

- Ама само в района, в който живееш ли е така, или и в по-скъпите квартали, тези по периферията на големия град?

- Навсякъде. Нямат балкони. 

Нямаха си хората. Не можех да си представя, че единственият недостатък на тези така прекрасни къщи в готически стил, с тавани, навярно обитавани от духове и подредени от двете страни на улицата като фигурки от ''Монополи'' е липсата на балкони и тераси. Защо архитектурният гений, който се беше досетил да създаде сгради, напомнящи на средновековни замъци с кули или такива, които копират къщичката на вещицата от ''Хензел и Гретел'' бе пропуснал балконите? Беше ли забравил? Или това е някакво островитянско бунтарство, а англичаните са добри в това. няма спор. Или е защото за англичанина фразата ''Моят дом е моята крепост'' важи с пълна сила, ама понеже са така любезни и добре възпитани и избягват да се конфронтират, тези крепости нямаха нужда от наблюдателни кули и ниши за оръдия?
- Имат дворове. С прекрасни градини.
Имаха дворове. И то какви! Окосени до съвършенство, с винаги цъфнали цветя и колонии от градински гномчета. Иглики през декември и януари и нарциси и зюмбюли през февруари, ако щете вярвайте!
- Сигурно прекарват всеки летен следобед в двора?
- Не. Градинките и дворовете тук не се използват с такава цел. Не се впечатлявай много, ще им свикнеш.
А, да, свикването. Този екзистенциален детайл. Отне ми доста време да се науча да свиквам. Не да свиквам, просто да не ми прави впечатление като на чужденец. Предполагам е заложено у всеки от нас - разхождаме се по света със своите културни очаквания и смятаме, че чуждата култура е длъжна да се напасне към нас, а не ние към нея. Идеализираме, издигаме в култ и оставаме неприятно изненадани, когато очакванията и предразсъдъците ни не са оправдани. Мислех че англичаните са възпитани, мислех че са работливи. А, да, проблемът е в моите очаквания, в крайна сметка, и въобще не е в англичаните. Въобще не очаквах да нямат балкони и да не изкарват половината лято в градината. Свикнах с това. Защото аз съм техен гост и това се очаква от мен. Не се очаква всичко да ми хареса и с всичко да съм съгласна, но определено не се и очаква с мусене и чудене да променя една многовековно изградена култура.
Така  е и в отношенията между хората, между другото.
Ние българите, от друга страна, имаме една банкетна култура, която е готова да възприеме всичко. Тази неконсервативна банкетна култура се адаптира към всякакви условия. И така българите можем да се веселим и да общуваме всякак и навсякъде. Хубава нашенска черта, спор няма. Най-добрата ми приятелка замина да живее в Лондон и в новия им дом вече успяха да превърнат двора в добро копие на плажните заведения с шатри. Пък нека им се чудят англичаните.
Все си мисля за тази закономерност в нашата българска култура. Ние черпим енергия и удоволствие от отворените и открити пространства, от местата под открито небе и природата. Сигурно затова строим всичко с приоритет голям балкон или тераса.
Аз обичам моя балкон, много го обичам. Обичам го през лятото, когато се излягам на нагорещения мрамор и чета книга под шарената сянка. И когато смокинята на двора роди ароматни плодове, които се разпукват под жарките слънчеви лъчи и изпълват въздуха с лепкав и сладостен аромат. Кой не би обичал това?