сряда, 12 ноември 2014 г.

Keep me save



Есента е тук, за да напомни любезно, че идват по-студени дни и е време за екстра грижа за кожата на лицето. В сезона, когато кожата променя нюанса си от карамелизирана захар върху парче тиква на снежни преспи е важно да й обърнем внимание, за да не повехне като листата по дърветата. Което означава, че е важно да се постараем да се снабдим с изключително универсални и подходящи за кожата ни продукти. Не е нужно тези продукти да са твърде скъпи, но ако такива са подходящи за вас, това е ок. Аз се радвам, че за себе си открих добър и работещ продукт в достъпния ценови диапазон. Днес ще говорим за мицеларният лосион на Avene, която ми бе любезно предоставена за проба и откровено мнение.
*
Autumn is here to kindly remember us that colder days are coming and it`s just about that time for exra skincare. In that season, when our skin colour turns from light caramel on a piece of pumpkin slice from the oven to snowdrifts is important to take care for our skin, so our skin won`t fade as the leaves from the trees. That means, that it`s important to have pretty universal and appropriate for our individual needs. It`s not that important our skincare products to be expensive, but if you like and use expensive products and they fit your skin, it`s ok. I`m happy, that I`ve found for myself a good products for good money. Today we`ll talk about Avene`s micellar lotion.



Маскиран като бистра и свежа вода с лек и приятен аромат, този мицеларен лосион всъщност е много мощна грижа за кожата. Предназначен за чувствителна кожа заради наличието на вече традиционната за продуктите на ''Авен'' термална вода, продуктът не само успокоява, но и успешно води своята борба срещу някои от най-разпространените кожни проблеми като дехидратация, свръхпроизводство на себум (мазна кожа) и замърсяване на най-горния слой на епидермиса. 
Как усещам защитата? Като нежен слой върху кожата, без да е лепкав или мазен, а свеж и чист. Нещо повече, усещам кожата ми почистена и в дълбочина. Съчетавам използването на мицеларния лосион с маска с хума всяка седмица и се чувствам превъзходно, а лицето ми сияе въпреки мрачното време. И нещото, което ме спечели най-много в този продукт е, че не усещам кожата ми суха и опъваща след употреба, а мека и хидратирана! Когато вятърът брули навън безмилостно, а небето чака удобен момент да изсипе върху нас хладен дъжд, мицеларният лосион на ''Авен'' е като чадър, който предпазва кожата.
*
Masked as a clear and fresh water with a light and lovely scent, this micellar lotion is, actually, very powerful skincare product. Supposed for sensitive skin because of the already traditional for Avene products thermal spring water, the product calms the skin and in the same time successfully fights some of the most disseminated skin problems like dehydratation, oily skin and contamination of the epidermis.
How I find the protection? Just like a soft layer on my skin, without beeing sticky or oily, but very fresh and clean. And above that, I find my skin deeply cleaned. I use the lotion in combination with a clay mask once a week and I feel tiptop and my face glows despite the gloomily weather outside. My number one impression from this product is, that I don`t find my skin dry and stretching after using it, but very soft and moisturised! When the wind shakes down outside without mercy and the sky wonders when to rain on us, Avene`s micellar lotion is just like a unbrella, like extra protection for our skin.







неделя, 9 ноември 2014 г.

Merhaba, Istanbul!

Ето го отново - Истанбул по страниците на международния ми паспорт. За трети път лепне със сладостта на локум по тях, разтяга се на нишки като пишмание и се услажда като баклава. За трети път с онази своя магнетична ориенталска сладост ме посреща и ми се заканва, че ще ме замае и няма да искам да си тръгна, поне докато не му обещая, че отново ще се върна. Замайва те, като да си малка прашинка върху полата на дервиш в кулминацията на съкровения му и интимен танц. Завърта те в такава бясна вихрушка от цветове, хора, места, че докато се усетиш, вече любезно те подканва да си тръгваш и дърпа пантофките с алтънени плетеници и червени пискюли от краката ти. С покана за още едно гостуване, отново и отново. И още преди да е изплакнал джезвето с кафе от последното ти гостуване, още преди вкусът на мекия му каймак да се е размил по езика ти, се хващаш, че правиш планове за следващото гостуване.
Ах, Истанбул, чувствам те като мой втори дом. И никога не ме разочароваш. Въпреки че всеки път те откривам в ново и непознато за мен настроение. Всеки път си различен и сигурно по тази причина преди всяка среща с теб се вълнувам като преди среща с любим. Дали ще си дъждовно-намусен, може би слънчев и приветлив, ще се пазарим ли с теб и този път, следващият път ще ми довериш ли всичките си красиви тайни? Истанбул, ще ме отегчиш ли някога въобще? Това си е чисто обяснение в любов, ако не ме разбираш! Знам, че ги чуваш всеки ден. Моето е по-специално. Тези древни техники за съблазняване от наложниците в харема ли ги научи?


Ах, Истанбул, затова ли баклавата е традиционният ти десерт? Между стотици пластове от ново и старо, между тектонските плочи на Европа и Азия, духът на града се разлива, овкусява и пропива сетивата с всяка следваща хапка.
При това посещение на Истанбул си бях обещала. че ще се стремя да посетя само нови и непознати за мен места. При изобилието, което градът предлага, това беше напълно осъществима задача. Е, не се справих, не съвсем. Всичко старо и вече видяно продължава да ме привлича и нямаше как да го подмина. Въпреки това, успях да натрупам и нови впечатления. Основно заради факта, че успях да се запозная с много местни и да последвам съвета им как да избягвам типично туристическите места. Истанбулчани са безкрайно любезни и гостоприемни, това никога не се променя. За разлика от цените на стоките, които за две години след последното ми посещение са успели да се покачат чувствително. 
За повечето исторически и културни забележителности на Истанбул вече съм ви разказвала в предишните ми публикации (в снимки - тук, тук, тук, с думи -  тук, тук, тук, тук, тук и тук ). Понеже пристигнахме в града по обяд, след настаняването в хотела се насочихме тъкмо към тях, защото се намират в района на хотелския квартал ''Лалели'' или не по-далеч от 30-минутен преход пеша. Разходката ни в района на ''Капалъ Чарши'', Синята джамия и Света София, енергизиращо подплатена с кафета прерасна в среднощно любуване на светлините на града и традиционна турска вечеря. На забележителности и емблеми на града посветихме и следващите две вечери от престоя ни- през първата от тях се озовахме на Златния рог, Египетския пазар и Йени Джами, а на следващата и последна вечер от тази екскурзия се шляехме безцелно по нощните улици, запознавахме се и бърборехме с местни и замаяно оглеждахме витрините на сладкарниците. За кратко ще подмина разказа за втория ни ден и ще го оставя за десерт. Третия ден посветихме на площад ''Таксим'' и започващия от него пазарен ''Истиклял'', като не пропуснахме нито един козметичен магазин. Успяхме да се сприятелим с едно момче българче, което от няколко години живее и работи в мегаполиса и той любезно пожертва обедната си почивка да ни разведе из малките скрити сокаци на ''Истиклял'', непознати за туристическото око. Стотици, ако не хиляди магазинчета с традиционни ориенталки стоки, ханд-мейд, съвсем различни от това, което се предлага по пазари като ''Капалъ Чарши''. Именно за там бих посъветвала да запазите обменените лири, защото именно в тези магазинчета ще попаднете на красиви и оригинални подаръци за близките, а и за самите вас. Четвъртият ден мина основно в емоции около отпътуването ни и проверка по стаите дали не сме забравили нещо. След като цялата група се увери, че няма забравени покупки и подаръци, потеглихме за Еюп, където се намира прочутото кафе ''Пиер Лоти'', от което се открива изглед над целия град и Босфора. По-забавният начин да стигнеш до там е с лифт. Ние, обаче, се отцепихме от колектива, защото вече сме го посещавали и решихме да седнем на пейка на крайбрежната алея и да се насладим на лакатушещата гледка отсреща, където плавните и меки контури на крайморските вили са прекъсвани само от величествени минарета. И последва шопинг и тур по молове и магазини до късно.
И така, вторият ден беше най-емоционален по причини, заради които сигурно ще ми се смеете. Започна с едно много екстремно пътуване до най-новия и най-голям Mall of Istanbul, което отне почти час и половина и ни отведе буквално до края на града. Молът беше наша цел по една-единствена причина - магазинът на Victoria`s Secret. Ако имах списък с неща, които искам да изпълня преди да умра, това щеше да е едно задраскано преживяване. За вас сигурно ще е странно, че един магазин може да ме развълнува толкова силно на фона на всичките магии на града, но пазаруването във Victoria`s Secret не бе просто пазар, а цяло едно прекрасно преживяване! В полупразния магазин консултантките успяха да ни обърнат такова внимание и буквално да ни разведат из дебрите и тайните на женския рай. Нямам идея дали това е нещо типично за представителите на бранда, но за мен най-интересна бе ''екскурзията'' из съблекалните. Всяко помещение, уникално и мнооого женствено със своя декор, бе посветено на ангел от ревютата на Victoria`s Secret и се отключва със свой собствен ключ. За нас отключиха всичките ''гримьорни''. Много ме впечатли и фактът, че във всяка съблекалня имаше и по един от тематичните парфюми на бранда, който може да се използва, докато се мери бельо и дрехи. Усещането за Рай и ангелско е пълно!












Вече прекалих със снимките от магазина, а има още много, които искам да споделя с вас. Трудно ми е да избера най-хубавите сред всички, които успях да направя и ще се опитам да не ви отегча с твърде много кадри.