На пазар в Истанбул

България ни изпрати дъждовна,така ни посрещна и Истанбул.През замъглените прозорци на автобуса с интерес очаквахме сараи и по ориенталски разточителни домове,а ни посрещнаха компактни комплексчета от сглобяеми къщички,каквито видях в Англия.Сякаш се намираш в игра ''Монополи''.В Истанбул всяка година изникват по 100 нови улички,запълнени с такива къщички,за да поемат огромните вълни от желаещи да живеят в мегаполиса.
Късметът определено беше с нас-не успяхме да нацелим нито едно сериозно задръстване,макар че на няколко пъти ни задминаха на застрашително разстояние с бибиткания.
Разтовариха ни пред хотела в квартал ''Лалели''-сърцето на някогашен Константинопол.Трябваше експедитивно да разтоварим багажа и да пресечем,за да се доберем до входа на хотела.И въпреки лошите шофьорски навици на турци,за които сме чували много,те се оказаха достатъчно търпеливи да изчакат върволицата от хора с куфари и сакове,без да надуят клаксоните.За пешеходците това си беше добре дошло,защото разбираемо в Истанбул е голямо изпитание да пресечеш.Не че някой обръща особено внимание на светофарите-тръгваш на своя отговорност и дано Аллах те пази.Малко по-късно се оказахме на метри от забързания трамвай,сред голяма група пресичащи и едва не пострадахме още първия си ден тук,но за щастие се разминахме само с уплахата.
И така,дъжд валеше като из ведро,обаче бяхме в Истанбул за тварде кратко,че да си губим времето в хотела(не знам ние ли имахме щастието да попаднем на такъв,или просто така си стоят нещата с хотелите,но за 3-звезден обстановката беше чудесна,чистотата изключителна,отоплението като в сауна,а и ни посрещнаха с бутилчици газирана вода като подарак).И понеже Капалъ Чаршъ ни беше само на 10 мин пеша се отправихме натам.По пътя купихме чадъри за 5 лири,каквито всички носеха между другото,а след като спря да вали захвърлиха където сварят.И ето,поемаш дълбоко дъх и се гмурваш в океан от цветове,гласове и светлини.В Капалъ Чаршъ(известен е още като Закрития пазар или на английски-Grand Bazar) е задушно като в турска баня.А и как иначе,като представлява лабиринт от 65 покрити улички,изпълнени с всевъзмойна стока и хиляди зяпачи.

Капалъ Чаршъ може да се нарече прадядото на съвременния мол.Стоката е разнородна,е,не за всеки вкус,но определено за почитателите на ориенталската красота/кич.Противно на очакванията,стоката тук е по-скъпа отколкото в малките магазинчета по централните улици,дори и след пазарлъка.А колкото до пазарлъка...е,той е изкуство,което не всеки умее.Обаче е единственият начин да пазариш тук-никой няма да ти продаде нещо на първоначално обявената цена!Започва се още от момента,в който загледаш нещо,съзнателно или не.Продавачите са изключително наблюдателни...в рамките на секунди преценяват какъв човек си,от къде идваш и има ли смисъл да си правят труда да ти предлагат.И заговорват на твоя език...Не ти предлагат директно да купиш,питат те как си,разказват ти за себе си,искат да знаят и твоята история...винаги има какво да те почерпят-кафенце,чай,локум.От момента,в който влезеш в дюкянчето им ти ставаш техен уважаван гост,а ако го напуснеш с покупка-приятел до живот(може да се поспори за продължителността на това приятелство де;).Тръпката е в това да продадът нещичко,дори и най-малкото...купиш ли си нещо,сякаш губят интерес и спират да предагат още,твоят момент е свършил,идва ред на следващия.Борбата тук не е за пари,а за одобрението на клиентите.Сякаш всеки съдържател на дюкянче иска да се изфука с това,което има,прави го с цялата гордост на света и ако попаднеш спред поканените,трябва да знаеш,че това е голяма чест.
Е,разбира се има ги и чираците,момчета на по 15-16 години,които те гонят по цялата дължин на улицата и те изнудват да купиш от тях.А ти дори не знаеш какво предлгат,защото дори не си видял откъде са изникнали.Измислят всевъзможни истории,с които да предизвикат състрадание или симпатия и ти накрая купуваш от неудобство възможно най-голямата глупост.Но в това му е чара,както се казва.На мен,например,ми предложиха брак.Уговорката беше-аз за булка срещу цялата сергия с наргилета...Е,работата не стана,ама не бяха малко наргилета :)Плюс,че ми целуваха ръка и ми се обясниха ощя няколко пъти в любов и това доказва до каква степен на виртуозност тези турски мъже са развили умението си да търгуват.
Жени продавачки мисля,че не видях.И по-добре,нямаше кой да пуши цигарки пред магазинчето на сладки приказки.Няма по-рабоотлив от турчина,пък който каквото иска да каже.Нямат умора в това,което вършат и най-важното,че го правят с умивка(почти съм сигурна,че искрена).
Младите чираци бягат след клиента,старите собственици наблюдават спокойно суматохата наоколо и отпиват важно от чашките чай,които на фона на огромните им шкембета,разляти до коленете,изглеждат още по-мънички,и излъчват султанско величие.Така е изглеждало преди 6 века,когато е бил построен пазара,така ще е и след още 6 века,когато археолозите на бъдещето изровят покрития пазар.
А стоката-сякаш пещерата на Али Баба се е разтворила и е повърнала тук(извинете за асоцацията).Едно от малкото места,където има от всичко по много.Докато на централната улица Давут паша,в центъра на безистена,сърцето на базара още от изграждането му(нарича се Сандал от вид плат,изтъкан от памук и коприна),е рай на сувенирите и фалшификатите на световни марки,могат да се намерят и отделни специализирани кътчета.Така например секторът за антики се нарича бедестан и търсачите на съкровища могат да намерят истински чудес сред рая от предмети,които сякаш току що са се транспортирали от хамама на някой султан.Минете през западната порта(общо 22 порти) и излизате на Sahaflar Carsisi(Сахафлар Чаршасъ)-Стария книжен пазар,където по натежалите от тежестта рафтове изобилства от съвременни и антични издания на турски и други езици.Малък рай за книжните мишки!
И няма как да не стигнем до златото-етикетът на Капалъ Чаршъ.Най-скъпото й и като парична стойност и сантиментално погледнато.От общо 4000 малки дюкянчета,в 1500 се продава злато.Иначе казано 3 тона на ден по витрините.За цени не се поинтересувахме,защото сега стойността на благородния метал е достгнало връхната си точка.Обаче витрините разглеждахме с грейнали очи...само в началото...после очите се уморяват от целия този изкуствен блясък,създаден от лампите над витрините.Дюкянчетата са богати на артикули,но бижутата не са разнообразни-като малки подаръчета за фаворитката на султана са отрупани с всевъзможни скъпоценни камъчета и детайли.По-интересни ни бяха златните монети алтънчета,които в Турция родителите подаряват на потомците си по различни случаи-на сватба,кръщене,успешно дипломиране.Общо взето не бих отказала златно колие от Турция,но нека да е от диамантените на ''Алтънбаш'' :)
Дали защото Капалъ Чаршъ на два пъти (1954 и 1974 година) е опожаряван почти до основи и е преживяла 20 земетресения,но над всяка сергийка виси по едно синьо око.В Турция се смята,че малките сини стъкълца пазят от уроки и лоши очи и общо взето отблъскват нещастието.
Охраната в пазара е една от най-надеждните-въпреки апетитните витрини със злато и други скъпи вещи,досега дюкянчетата не са обирани.Най-големият инцидент възможен тук,всъщност,е спор за клиенти,на какъвто присъствахме...не разбрахме точно какви реплики си разменят собствениците,но очевидно не са си гукали любовно.
Времето не стига да разгледаш всичката стока,разположена на 45 000 квадратни метра площ,но и ти едва ли ще изгаряш от желание след час-два прекарани вътре.Идва момент,в който ти става твърде задушно,златистата светлина като в харем измаря погледа ти,а и се замайваш от всичките предложения на търговците,така че бягай навън,ако не си се изгубил в този лабиринт,побезнадежден и от този на Минотавъра.Дано си тръгнеш с пълни торби след успешно пазарене,защото има какво да отнесеш за спомен-фенер,облепен с разноцветни стъкълца или чашки за чай,че и с чая в комплект.