сряда, 17 ноември 2010 г.

Разходка в Истанбул

Истанбул е безкраен-пейзаж след пейзаж се менят със смайващ ракурс след всеки преминат завой.Никога не знаеш какво те очаква,всеки ден тук е приятна изненада.
Истанбул винаги ще скрие нещо от теб,но прояви разбиране-сърцето му все още страда по младежката му красота като при стара дама,носеща приветлива умивка по износеното си лице,но с очи,изпълнени със завист към младите.
Писателят Орхан Памук описва истанбулчани като меланхолични хора.Нашето туристическо око няма да ги види такива.За нас,гостите на града,местните са работливи и ведри.Истанбул обаче няма да прикрие своите чувства.Някъде високо над суматохата,много над разнородните по консистенция туристически групи,черно-белият градски дух си седи на кубето на ''Св.София'' и наблюдава Босфора с онзи разсеяно-замислен поглед,с който се наблюдава морската шир.А на отсрещния бряг винаги ще има кой да се полюбува на заобления лъкатушещ силует на града.
Разходката ни започва от квартал ''Лалели''(в превод 'кварталът на лалетата',които са и символ на Турция),който е на минутки път от историческия център на града.Съвсем близо се намира Капалъ Чаршъ,а до нея-джамията ''Нуросмание''.Архитектурата и е непривична за османската от преди векове,създава усещане за турско рококо(не и роКоко Динев)-величествена е отвън,със сложни структури вътре,сложни арабески(фигури от преплетени линии,геометрични фигури и цветя,които са основната украса в тези сгради-според ислямът само Аллах има право да създава човешки образи).
.Джамията ''Йениджами''(превежда се като 'Новата джамия') се намира на централния площад ''Еминюню'' точно срещу Златния рог.Строена е 66 години в стила на класическата турска архитектура по заповед на Сафийе султан,майката на Мехмед Трети.Архитектът Давуд ага зпочва строежа й,но малко по-късно смъртта му прекъсва работите по джамията.След това управляващите отказват постоянното финансиране в рамките на 50 години.
След това по заповед на Турхан султан ,майка на Мехмед Четвърти,сградата все пак е завършена и се превръща в една от най-красивите джамии в Турция.Наричт я още ''Валиде джами''-''валиде'' се нарича майката на султана.Смята се че е една от най-посещаваните от населението в Истанбул,заради централното си разположение.Най-посещаема е и от друг животински вид-гълъбите.Тук те са почти колкото на площад ''Сан Марко'',а хитрите истанбулчани са развили нова ниша в бизнеса-продажба на просо за птиците.



Точно срещу входът на джамията се намира известният Египетски пазар(Misir Carsisi).Известен е още като пазар на подправките.Построен е през 17 в. с цел да се подпомогне изплащането на съседната ''Йениджами''.Някога пазарът е бил огромна аптека с много билки и подправки.Днес е препълнен с чували с подправки,сухи плодове,ядки и желе.Като декор от ориенталски филм,плюс,че усещанията когато влезеш са мн по-силни-смесица от тежки аромати те замайва,от искрящите цветове от всички страни се умарят очите.Сигурно затова след 2-3 часа обиколки вътре излизаш с минимум 3 препълнени торби с всякакви ненужни неща или по-скоро с продукти,които ние не умеем да използваме.Някои казват,че Египетския пазар много прилича на Капалъ Чаршъ,но аз не мога да се съглася.Тук липсва грозната стока и първобитните обноски.Атмосферата е съвсем автентична,сякаш попадаш в Истанбул от преди векове.Пак е шарено,но от подправките,а не от тениските,фалшификати на световни марки,пак блести в златно,но не от натрупаните със злато витрини,а от питите с мед.Пак се замайваш от суматохата,но тук усещането е,че пазаруваш със слугите на великите султани и везири.



Атанас Далчев пише:''В тоя град Гледката и мирис на Златния рог(Halic) завинаги ще останат полепнали здраво по сърцето ми,като мидите по понтоните-една неразрушима сплав от носталгията на Истанбул по някогашния му разкош и нюхът за печелене на пари,донесени от Запада.Златният рог е рогът на изобилието-неуспорима асоциация.Тук преливат едновременно всичките ти сетива.Златният рог е границата между Босфора и Мраморно море,но и връзката между едни от най-приказно разположените квартали в Истанбул.Мостът Галата свързва двата бряга на континентите Азия и Европа,а също и милиони хора на ден,отиващи на работа,ходещи си на гости,или просто на разходка.Мостът е проект на Леонардо да Винчи от 1502 година по поръчка на Баязид Втори и макар че този проект не се осъществява във времето си,той просъществува 500 години по-късно,когато доразработен от турски архитект арката на моста стъпва здраво като дъга на двата противоположни бряга с точните размери на някогашния Леонардов мост.Още в древността районът около Златния рог се е населявал от една пъстра смесица от всякакви етноси,дообогатили го с уникалните си цивилизационни и културни навици.Те живели в прочутия квартал ''Фенер''.

''Топкапъ''(или в превод ''Дворецът на портитето-топове'')-За около 4 века 25 султани управляват необятната Османска империя от разпрострелия се на 700 декара дворец,изграден върху една издатина с изглед към Босфора.За направата му се използват камъни и колони от разрушения византийски дворец,върху който е построен.В дворцовия комплекс са живели 40 000 души и той сам по себе си е бил един малък град,приютяващ своето елитно общество.Освен всички тези благословени люде,двореца са обитавали и братоубийства,интриги в борбата за трона и лошо завършващи любовни истории,както драматично могат да се случат на хората,държащи в дланите си половината свят.
Легенди се носят за немсетните богатства,на които би завидял дори и Али Баба и които,дори и фантазията на Шехерезада не би побрала.В сутанската съкровищница се намира прочутият кинжал от Топкапъ,инкрустиран с изумруди,тронът на Селим Първи,за който са използвани над 25 000 скъпоценни камъка,диамантът ''Майсторът на лъжите'',който е 5 по големина в света и се е появил публично за първи път в тюрбана на Мехмед Първи при коронацията му през 17 век.И още стъпките на пророка Мохамед и писмото му,свещени за мюсюлманите.
Ако искате да видите всяко едно кътче от двореца също ще ви струва малко състояние,защото за всеки от четирите двора и харема се доплаща отделно по около 10 лири.
Основните му части за 3-бирун,ендерун и харем.Има и 3 врати-''Боб-ъ Хюмаюн'',''Баб-юс Селям'' и '' Баб-юс Саде'',която е главна.Дори и след преместването на султаните в двореца ''Долмабахче'' през 1853 заради страх от разпространяващите се заразни болести,реликвите и символите на свещената османска власт остават в ''Топкапъ''.През 1924 година е превърнат в музей със своите 12 000 експоната,измежду които оромни колекции от китайски порецелан,900 съкровища от японски порцелан,единсвена по рода си колекция от турски платове от 16 и 17 век,килими,колекция от оръжия и европейски порцелан.В библиотеката на довреца се намират 22 000 ръчно написани книги на арабски,персийски,турски,славянски,гръцки,арменски,латински,унгарски езици.
Мастото,където е живял Фатих султан Мехмед(по негова заповед започва строежа на двореца) е превърнато в султанска съкровищница,където още се намира и тронът подарен от Иран,подаръци от Индия,свещени византийски реликви,безброй скъпоценности и рядко срещан елмаз.
Едни от най-интересните помещения са кухните,където се намират няколко султански каляски от сарайския двор.
Най-високата сграда е Кулата на справедливостта,където се е събирал съветът на султаните и великите везири.Дворът,където се намира се нарича еничарски,защото тук един път на три месеца еничарите са получавали заплатите си.
Харемът(''забранен'' в превод от арабски) и Висшето училище(Ендерун),където са се обучавали специално подбрани деца (девширие) и са били подготвяни за държавна или военна служба, се намират във вътрешната част на дворцовия комплекс.В двора на Ендеруна се намира текстилната селекция,императорската съкровищница,свещените реликви на пророка Мохамед,вещите на други пророци.
В Харема са се обучавали избрани за двореца млади момичета,като са ги учели на четмо и писмо,мода и музика.Прочут е със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Съхранява се целият архив от документите на Османската империя и кореспонденцията й с други държави.
Дворецът е приютил османската история като бащин дом.Дори и султаните да не са живели тук,след смъртта им тленните им останки са били връщани в двореца.Ритуалното обрязване на синовете и внуците на султана също е било извършвано в този сарай.
За повече останки от османската история посетете Археологическия музей,който се намира съвсем близо.
''Топкапъ'' е отворен за посетители всеки ден без вторник от 9:30 до 17:00 часа,същото и за Археологическия музей.
В най-прекрасната и голяма градина на двореца попаднахме случайно,докато уморени от крачене търсехме спасителната пейка.Тук не се плаща вход(едно от малкото места).Усещането щом влезеш е за попадане в един напълно откъснат от града оазис.Въпреки че градината не е покрита или отделена по какъвто и да е друг начин от съседните улици и площади,преливащи от суетня,тук важат закони,напълно обратни на важащите в целия останал Истанбул.Спокойствието в градината е рядко срещано,направо мистериозно,все едно са поставени невидими шумоизолиращи стени.А въздухът...никога няма да си обясня как е възможно едва на няколко крачки от мириса на храна и градски трафик,въздухът да става толкова чист...сякаш дишаш и издишваш ледена и чиста изворна вода...имаш чувството,че фотосинтезираш!Така че,ако решиш,че имаш нужда от малко почивка от Истанбул задължително ела тук-намираш се на най-спокойния остров сред най-неспокойния град!Наречен ''Гюлхане'' заради впечатлявашите си розови градини по заповед на султана е превърнат в парк,за да може да бъде посещаван от народа,където както в миналото,така и днес се ходи на пикник,провеждат се спортни състезания и шествия по празниците за децата.Но и тези 163 хектара,върху които е разположена градината,са ставали свидетел на не малко исторически събития.Например точно тук през 1928 година Кемал Ататюрк съобщава за писмената реформа и въвеждането на латинската азбука.Целта е била младите поколения да не могат да четат старите книги и учебници,за да бъде забравена идеята за Османската империя.




На метри от Синята джамия се намира Хиподрума.По време на Константин Първи площадът се е използвал за надбягвания с коне.Тук е поставен Египетския обелиск,който е най-древния паметник в Истанбул,пренесен през 390 година от Египетския храм на Аполон,Змиевидната колона,която през 326 година от храма в Делфи по заповед на Константин,изработена в чест на победата на гърците над персите.Легендата гласи,че трите преплетени змии са направени от щитове на загинали в битката персийци.Тук се намира и фонтанът на Вилхелм Втори.През 1898 година немският император го подарява на истанбулчани в знак на благодарност за гостоприемството им.

''Йеребатан Сърнъджъ'' или ''Цистерната на базиликата''(''Св.София'') е най-голямото и добре запазено закрито водохранилище за питейна вода в Истанбул,измежду няколкостотинте в града.Едно от имената,с които се назовава е ''Потъналият палат'',защото наистина прилича на дворец от Атлантида,може би?!Тук се съхранява резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града.Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора на 19 км.северно.Построено е от император Юстиниян в началото на 6 век-336 колони,подредени в 12 правилни редици.Тук е запазен единственият оригинал,оцелял до днес на Горгона Медуза.Едната глава на Медуза е положена на страни,а другата наобратно.Предполага се,че главите са донесени от по-стари римски сгради.Служат като цокъл на колоните.
Независимо,че цистерната се намира под земята,въздухът е много чист и свеж заради добрата циркулация.Има кладенец на желанията-ако хвърлиш монета,желанието ти ще се сбъдне.Тук през лятото се провеждат незабравими концерти.Едн от сцените на поредицата за Джеймс Бонд,във филма ''Любовни поздрави от Москва''(1963год.) е заснета именно тук.
Входът е 10 лири ,отворено е всеки ден от 9:00 до 17:30 часа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Your comments make me happy :)
Коментарите ви ме правят щастлива :)