Merhaba, Istanbul!

Ето го отново - Истанбул по страниците на международния ми паспорт. За трети път лепне със сладостта на локум по тях, разтяга се на нишки като пишмание и се услажда като баклава. За трети път с онази своя магнетична ориенталска сладост ме посреща и ми се заканва, че ще ме замае и няма да искам да си тръгна, поне докато не му обещая, че отново ще се върна. Замайва те, като да си малка прашинка върху полата на дервиш в кулминацията на съкровения му и интимен танц. Завърта те в такава бясна вихрушка от цветове, хора, места, че докато се усетиш, вече любезно те подканва да си тръгваш и дърпа пантофките с алтънени плетеници и червени пискюли от краката ти. С покана за още едно гостуване, отново и отново. И още преди да е изплакнал джезвето с кафе от последното ти гостуване, още преди вкусът на мекия му каймак да се е размил по езика ти, се хващаш, че правиш планове за следващото гостуване.
Ах, Истанбул, чувствам те като мой втори дом. И никога не ме разочароваш. Въпреки че всеки път те откривам в ново и непознато за мен настроение. Всеки път си различен и сигурно по тази причина преди всяка среща с теб се вълнувам като преди среща с любим. Дали ще си дъждовно-намусен, може би слънчев и приветлив, ще се пазарим ли с теб и този път, следващият път ще ми довериш ли всичките си красиви тайни? Истанбул, ще ме отегчиш ли някога въобще? Това си е чисто обяснение в любов, ако не ме разбираш! Знам, че ги чуваш всеки ден. Моето е по-специално. Тези древни техники за съблазняване от наложниците в харема ли ги научи?

Ах, Истанбул, затова ли баклавата е традиционният ти десерт? Между стотици пластове от ново и старо, между тектонските плочи на Европа и Азия, духът на града се разлива, овкусява и пропива сетивата с всяка следваща хапка.

При това посещение на Истанбул си бях обещала. че ще се стремя да посетя само нови и непознати за мен места. При изобилието, което градът предлага, това беше напълно осъществима задача. Е, не се справих, не съвсем. Всичко старо и вече видяно продължава да ме привлича и нямаше как да го подмина. Въпреки това, успях да натрупам и нови впечатления. Основно заради факта, че успях да се запозная с много местни и да последвам съвета им как да избягвам типично туристическите места. Истанбулчани са безкрайно любезни и гостоприемни, това никога не се променя. За разлика от цените на стоките, които за две години след последното ми посещение са успели да се покачат чувствително. 

За повечето исторически и културни забележителности на Истанбул вече съм ви разказвала в предишните ми публикации (в снимки - тук, тук, тук, с думи -  тук, тук, тук, тук, тук и тук ). Понеже пристигнахме в града по обяд, след настаняването в хотела се насочихме тъкмо към тях, защото се намират в района на хотелския квартал ''Лалели'' или не по-далеч от 30-минутен преход пеша. Разходката ни в района на ''Капалъ Чарши'', Синята джамия и Света София, енергизиращо подплатена с кафета прерасна в среднощно любуване на светлините на града и традиционна турска вечеря. На забележителности и емблеми на града посветихме и следващите две вечери от престоя ни- през първата от тях се озовахме на Златния рог, Египетския пазар и Йени Джами, а на следващата и последна вечер от тази екскурзия се шляехме безцелно по нощните улици, запознавахме се и бърборехме с местни и замаяно оглеждахме витрините на сладкарниците. За кратко ще подмина разказа за втория ни ден и ще го оставя за десерт. Третия ден посветихме на площад ''Таксим'' и започващия от него пазарен ''Истиклял'', като не пропуснахме нито един козметичен магазин. Успяхме да се сприятелим с едно момче българче, което от няколко години живее и работи в мегаполиса и той любезно пожертва обедната си почивка да ни разведе из малките скрити сокаци на ''Истиклял'', непознати за туристическото око. Стотици, ако не хиляди магазинчета с традиционни ориенталки стоки, ханд-мейд, съвсем различни от това, което се предлага по пазари като ''Капалъ Чарши''. Именно за там бих посъветвала да запазите обменените лири, защото именно в тези магазинчета ще попаднете на красиви и оригинални подаръци за близките, а и за самите вас. Четвъртият ден мина основно в емоции около отпътуването ни и проверка по стаите дали не сме забравили нещо. След като цялата група се увери, че няма забравени покупки и подаръци, потеглихме за Еюп, където се намира прочутото кафе ''Пиер Лоти'', от което се открива изглед над целия град и Босфора. По-забавният начин да стигнеш до там е с лифт. Ние, обаче, се отцепихме от колектива, защото вече сме го посещавали и решихме да седнем на пейка на крайбрежната алея и да се насладим на лакатушещата гледка отсреща, където плавните и меки контури на крайморските вили са прекъсвани само от величествени минарета. И последва шопинг и тур по молове и магазини до късно.

И така, вторият ден беше най-емоционален по причини, заради които сигурно ще ми се смеете. Започна с едно много екстремно пътуване до най-новия и най-голям Mall of Istanbul, което отне почти час и половина и ни отведе буквално до края на града. Молът беше наша цел по една-единствена причина - магазинът на Victoria`s Secret. Ако имах списък с неща, които искам да изпълня преди да умра, това щеше да е едно задраскано преживяване. За вас сигурно ще е странно, че един магазин може да ме развълнува толкова силно на фона на всичките магии на града, но пазаруването във Victoria`s Secret не бе просто пазар, а цяло едно прекрасно преживяване! В полупразния магазин консултантките успяха да ни обърнат такова внимание и буквално да ни разведат из дебрите и тайните на женския рай. Нямам идея дали това е нещо типично за представителите на бранда, но за мен най-интересна бе ''екскурзията'' из съблекалните. Всяко помещение, уникално и мнооого женствено със своя декор, бе посветено на ангел от ревютата на Victoria`s Secret и се отключва със свой собствен ключ. За нас отключиха всичките ''гримьорни''. Много ме впечатли и фактът, че във всяка съблекалня имаше и по един от тематичните парфюми на бранда, който може да се използва, докато се мери бельо и дрехи. Усещането за Рай и ангелско е пълно!

Вече прекалих със снимките от магазина, а има още много, които искам да споделя с вас. Трудно ми е да избера най-хубавите сред всички, които успях да направя и ще се опитам да не ви отегча с твърде много кадри.