Размисли за женствеността

Всички снимки са взети от Интернет.

Женствеността, както и да я разбираме и формулираме, неизменно се върти около оста на майчинството. Малко хора не биха се съгласили и аз самата познавам такива, но това не е променило мнението ми през годините, макар и да намирам доводите им за основателни. Сигурна съм, че ще оставя смесени чувства у някои у вас заради мъничко закостенелите ми разбирания, но аз искрено вярвам, че жената съзрява и разцъфва истински като жена тогава, когато стане майка. Сега си отварям една мъничка вратичка (за бягство, ако тръгнете да ме замеряте с яйца и домати) и уточнявам, че майка е разтегливо понятие и не означава единствено и само физическия акт на създаване на живот. Майка, преди всичко, са уменията, които развиваме като жени постепенно, но много осъзнато. Уменията да сме грижовни, отговорни, да развием емпатия. Умението да правим осъзнат и обмислен избор. Говорила съм с момичета, които твърдят, че е дискриминиращо от жената да се очаква задължително да стане майка и това да е нейната основна роля. И не разбирам начина, по който гледат на света. Да си майка не е задължение, не е обидно и не е сексистко. Да си майка е вътрешно усещане и нужда, свободен избор, сила и величие, несравними с успехи в кариерата и положение в обществото. Майчинството е власт. И по-точно е власт над самия себе си, овладяване, самоувереност. Не е ли майката тази, която се сблъсква със съвсем нови и несвойствени за нея неща и се справя така естествено и натурално?!

Някои ще си кажат как пък точно аз ще се правя на експерт, след като нямам деца още. Ето защо напомням още веднъж, че майчинството е разтегливо понятие. То е тип отношение и се проявява не само към собствените ни деца (в най-безкористен и концентриран вариант), но и във връзките ни с останалия свят. То е кулминацията на развитието ни като жени. 

Много бих желала да вярвам в наследствеността на женствеността, но това просто не е вярно. Аз и вие като нечии деца просто не сме отражение на нашите родители, не сме подобрен модел на тяхното поведение. Искрено вярвам, че родителите извикват в живота си своите деца не на принципа на сходство в характерите, а според това колко любов ще са способни да им дарят. Дали аз, ти, тя, като майка и баща, ще мога да разбирам своето дете и да задоволя нуждата му от обич в точното количество и пропорции, от които се състои дневната му дажба.
Дали ще се опитам да го разбера, без да се налага да му налагам. Да го уча, не да му налагам.
На същия принцип приемам женствеността като конкретно понятие. Женствеността е осъзнат избор, отговорност, приоритет. Женствеността е умение, което всяка една от нас може да придобие и се определя от личната ни интерпретация. Тя не е облечена в дълга червена рокля, не носи обувки Маноло Бланик, няма огромна колекция с червила. Тя е мощна движеща сила, притегателна за отсрещния пол, трудна за овладяване, използвана по правилния начин, тя е прогресивна. В Индия, когато жената се омъжи, нейният жених започва да се обръща към нея с думата ''богиньо'', както разказва в своята статия консултантът по успешни връзки Милена Динкова. Мда, точно това е женствеността - боравене с личната божественост.

И така, по покана на любимата ми Хепи днес размишлявам за женствеността. Реших да взема три примера от живота ми, три модела, свързани с майчинството като процес на получаване и даване. Три жени от различни поколения и всяка от тях ме е научила на нещо за това какво означава женствеността.

Женствеността на моята баба се състоеше в това, че през целия си живот тя бе филтър. Природно мъдра жена, от тези, които не се изразяват високопарно и нямат особен набор от фактология, но беше стигнала до неоспорими истини съвсем сама. Какво означава да си филтър? Да бъдеш филтър на емоции означава да поемаш емоциите на всички, преработваш и да ги връщаш в редуциран и лесен за асимилиране вид. Баба ми имаше това уникално умение да създава уют и спокойствие само с присъствието си. Поемаше напрежението и от него създаваше компромиси. За мен тя е пример на перфектната съпруга, освен всичко. Идеално импонираше на моя дядо, въпреки различията в характерите им, но не на базата на потъпкване на собствените й желания и нужди. Защото филтрираше всеки проблем и му намираше разумно решение. Част от това да си женствена е да умееш да създаваш уют и спокойствие не в дома, а в отношенията с останалите. Не вярвам в жените амазонки и вамп, мисля че това е само етап от развитието на момичето и за жалост някои никога не го преминават. Вярвам, че една жена трябва да бъде стабилна и хрисима, да тушира излишната предизвикателност в характера си, да е угодна на семейството си. Някои от вас вече се разтрепериха, че призовавам към подчинение и послушание, но не е това. Не харесвам еманципацията, но я приемам. И знам, че грешно се разбира. Да си еманципирана жена не означава да възприемеш мъжките типове успех и методи на работа, не означава да заместиш и надминеш мъжете. Това противоречи на идеята за равноправие. Да си еманципирана жена означава, да проявяваш достатъчно самоувереност и професионализъм в ''женските'' дела и така да противостоиш на стереотипа. Другата ''еманципация'' е всъщност успешно усвоен и наложен ни модел на поведение на ''модерна'' жена, която хаби енергията си в опит да носи мъжки обувки, които й хлопат и неизменно се спъва по пътя.

Женствеността на моята сестра се състои в това, че тя е харизматична. Със сестра ми имаме 17 години разлика в нейна полза и като малка я възприемах като втората ми майка. През тийн годините ми осъзнах, че между нас има съвсем друга и доста по-деликатна връзка. Сестра ми е моят майчин пример, изчистен от авторитетността на родителското тяло, от страхопочитанието и от натуралното желание да се бунтуваш срещу всичко това, което не харесваш в майка ти, която иначе идеализираш. Иначе казано разбрах, че моята сестра ми е просто...сестра, да. На сестрите искаме да приличаме, тях копираме, с тях споделяме. Връзката с тях е различна, тях не обожествавяме като майките, не ги поставяме на пиедестал, не ги щадим и не крием нищо. Сестрите са по-близо до нас, винаги със статут на най-добри приятелки. Формулирайки това, как възприемам отношенията ми с моята сестра успях да си обясня и на какво съм се научила от нея. Точно от нея получих най-важните уроци по женственост - от това как да се гримирам до това как да общувам с хората. И до това, че именно харизмата е най-силното женско оръжие. Харизмата е силата и интензитета на влиянието ни върху хората. Нашата аура, умението да привличаме в живота ни нещата и хората, които си пожелаваме. Харизмата е маниерът, с който работим с чуждото его. Харизмата е уважение и достойнство, умение да канализираш и култивираш енергия от чист вид, интуиция и мъдрост. И още много качества, на които тепърва ми предстои да уча от моя прекрасен пример, сестричката ми.

Женствеността на моята племенница се състои в това, че тя е любопитна. Да, точно така, ще пиша за една малка жена, която скоро ще навърши 4 години. Жена, на която тепърва предстои да мине през всички фази на женствеността, но това се отнася и за мен самата, вероятно съм само с няколко фази по-напред. Всъщност жена, която тепърва започва да осъзнава вродената си женственост, да поема властта над малкото женско царство, което живее във всяка една от нас. Женско царство, фази на развитие, алтер-егота, както и да ги наречем, те са в нас и са много. Един несъгласуван хор от десетки напевни гласчета. Истински женствената жена е любопитна за това, което те имат да й кажат. Тя ги изслушва, проучва мненията им, не реагира спонтанно, а се консултира с тях. Иначе казано, освен привидното любопитство, което като жени проявяваме към околния свят, ние се интересуваме живо и от всичко, което се случва вътре в нас. И да, всекидневно се учим на нещо ново. Такава е Ава. Такива са всички деца, ще кажете вие. Прави сте. Всички момиченца осъзнават красотата на дългата си коса и въртят главици, за да преценят до къде точно стига тя. Проявяват любопитство към собствената си женственост.

Много ми се иска по темата да изразят мнение следните прекрасници: Дилянка, Миленка, Honey P, Мария, Меги, Мариета, Хрис, K.I.S.S., Теди , Мая и всеки, който иска да сподели нещо по темата, но няма блог (тук идва на помощ полето за коментари).